Решение № 44 от 08.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Свиленград, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200073 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-001025 от 04.01.2022година на Началник на група към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград,с което на Т. ХР. К. с ЕГН ********** от гр.************ за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

Жалбоподателят Т. ХР. К. в законопредвиденият 14дневен срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,още че не бил извършил вмененото му нарушение. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения ,както на процесуалния ,така и на материалния закон и се оспорва компетентността на АНО . Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява и поддържа жалбата по изложените в нея доводи . Дава обяснения по случая,като оспорва изложеното в НП ,че бил употребил алкохол,а твърди,че 1 с оглед пандемичната обстановка в страната,често миел ръцете си с ракия и за това миришел на нея. Не оспорва,че първоначално отказал да бъде тестван с техническото средство,тъй като вече един път преди години имал проблеми с неправилен резултат от същото,но твърди,че искал да даде кръв,но тъй като бил уплашен не били му връчил талон и не могъл да даде кръв,въпреки,че отишъл до поликлиниката,от там го върнали,тъй като нямал в него си издаден за това талон за медицинско изследване. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания акт.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Бл. П. Бл. ,Г. М. Др. и М.А.К., се установява, че на 26.12.2021година около 21,40часа свидетелите Бл. П. Бл. и Г. М. Др. – полицейски служители към РУ Свиленград изпълнявали служебните си задължения ,когато получили сигнал и посетили бул.България в близост до гробищен парк в гр.Свиленград ,тъй като служители на Жандармерията поискали съдействие от органите на РУ Свиленград за тестване на спрян от тях водач на МПС.

Отивайки на място свидетелите Бл. П. Бл. и Г. М. Др. установили, че служителите на жандармерията били спрели водача Т. ХР. К. на лек автомобил марка „Сеат” с рег. № Х 3516 АР, който бил негова собственост /това обстоятелство се установява и от приложената по АНПр справка относно собствеността на лекият автомобил /.

На место служителите на жандармерията им обяснили,че водачът миришел силно на алкохол и според тях бил повлиян от него,както и че си бил признал,че бил употребил 200мл.ракия,поради което поискали тяхното съдействие да бъде тестван за употреба на алкохол.

Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподателя,че ще му 2 извършат проверка за употреба на алкохол,като св. Бл. П. Бл.,приканил водача да бъде тестван за употреба на алкохол около 21,50часа ,като разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Бл. П. Бл. поканил водачажалбоподател да бъде изпробван за употреба на алкохол с техн.средство Дрегер 7510 ARBA 0093, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №082063,но жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван ,за което собственоръчно вписал отказа си и отказал да получи и да подпише издадения талон, което обстоятелство било удостоверено с подпис от св. М.А.К..

За така възприетите нарушения на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия АД №232776 от 26.12.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,подписал същият без да впише в него възражения ,като копие от същият му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание

„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 11.01.2022г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082063 видно от който,жалбоподателят е отказал изследване за употреба на алкохол , и е отказал да получил екземпляр от процесния талон,което обстоятелство е удостоверено от служител при РУ Свиленград- М.А.К..

3

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Бл. П. Бл. ,Г. М. Др. и М.А.К., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082063,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Бл. П. Бл. ,Г. М. Др. и М.А.К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с 4 техническо средство за употреба на алкохол,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на алкохол ,като е отказал да подпише и да получи медицинския талон.

Що се отнася до дадените от жалбоподателя обяснения в съдебно заседание,с

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082063 и т.н. се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява съображения. основателна по следните

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.

189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се 5 издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1, изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Съдът счита,че НП е издадено при неспазване на административно производствените правила. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно , точно и пълно,за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК. Поради това те не могат да бъдат променяни,допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.Поради това и изискването към наказващия орган относно постановяването им е завишено в процесуален аспект.Именно в негова тежест е да докаже соченото нарушение и да го квалифицира адекватно,без да се накърнява правото на защита на жалбоподателя.

Не е допустимо по пътя на формалната и правна логика да се извлича императивно заложените в чл. 45 и чл. 57 от ЗАНН реквизити на акта и съответно на НП. Нарушено е правото на защита на санкционираното лице, защото същото е лишено от възможността да узнае ,в какво точно е обвинен за да организира адекватно защитата си.