Решение № 233 от 28.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Сливен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500351 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

- Въззивна жалба против Решение №244/18.03.2026г. по гр.д. №4693/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит №7053323777 от 27.07.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и Т. А. Т., на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречие на закона. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 751,20 евро и е присъдено на пълномощника на ищеца – адв. Л. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

- Въззивна жалба против Решение №382/27.04.2026г. по гр.д. №4693/2025г. по описа на Сливенски районен съд, постановено на основание чл. 250 от ГПК, с което е допълнено постановеното по делото Решение №244/18.03.2026г. по гр.д. №4693/2025г. на СлРС, като е осъдено „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София да заплати на Т. А. Т., на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК сумата от 768,11 евро /с левова равностойност 1502,30лв./, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит №7053323777 от 27.07.2022г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва за забава, считано от 1 подаване на исковата молба на 10.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Двете въззивни жалби са подадени от ответника в първоинстанционното производство „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и с тях се обжалват посочените решения изцяло.

Дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника юриск. К.З., посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че изрично в договора са посочени както размера на ГПР, общата дължима по договора сума, така и взетите предвид допускания, като е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По отношение на основния спорен въпрос дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи при калкулирането на ГПР, посочва, че в случая застраховката няма задължителен характер, поради което застрахователната премия не следва да се включва в ГПР.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, разход по кредита е застрахователната премия, само, когато сключването на договора за услуга /застраховка/ е задължително условие за получаването на кредита. Съдът не обсъдил изложените от тях аргументи в тази насока. Не било отчетено, че е отделно договорно отношение и застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга, която се определя от покритите застрахователни рискове и срока на покритието им. Ако потребителят се откажел от застраховката по договора, то премиите щели да бъдат възстановени, поради което и премията не е включена в ГПР. Застрахователната премия се връщала по сметка на кредитополучателя и банката не можела да я използва. Въззивникът посочва, че преди сключване на договора за кредит, ищецът подписал заявление – декларация за установяване на договорни отношения и в нея в т.13 изрично е заявил желанието си и дал съгласие да бъде сключена застраховка. Посочва, че не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисляване на ГПР и че при включването й, същият ще се измени. Заявява обаче, че с оглед изложеното разходите по застрахователния договор не следва да бъдат причислени към ГПР.

Поради това и извода на районния съд за неотговаряне на ГПР на посочения в договора такъв бил неправилен. Договорът отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

По отношение на допълнителното Решение №382/27.04.2026г., дружеството въззивник посочва, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като процесният договор за потребителски кредит е в унисон с разпоредбите на ЗПК.

Поддържа изцяло доводите, изложени в първата въззивна жалба, които моли съдът да 2 съобрази при произнасянето си по жалбата против допълнителното решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното допълнително решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против дружеството искове.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от насрещната страна - Т. А. Т. чрез пълномощника адв. Л. Б. от САК, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивните жалби, въззиваемият Т. А. Т. чрез пълномощника адв.

Л. Б. от САК, оспорва двете въззивни жалби като неоснователни. Намира обжалваните решения за правилни и законосъобразни и моли въззивният съд да ги потвърди.

Посочва, че застрахователната премия била неправилно включена към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите. Застрахователната премия се превеждала директно по сметка на застрахователя от кредитора и в нито един момент тази сума не е била на разположение на кредитополучателя, за да реши той дали да я усвои като част от кредита или да я заплати в полза на застрахователя. Същата представлява разход по кредита и следвало да бъде включена в ГПР. На практика се получило при кредит от 10000лв. да върне сумата от 23004,61лв. – оскъпяване на кредита с над 200 %. При непосочване на действителния ГПР, кредитополучателят бил поставен в невъзможност да прецени икономическите последици на заемното правоотношение. Всички тези обстоятелства водели до недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, а съгласно чл. 23 от ЗПК, длъжникът дължал само чистата му стойност и всички надвнесени суми са недължимо платени. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за въззивната инстанция.

С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият Т. А. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от процесуален представител по пълномощие адв. Л. Б. от САК, която оспорва въззивните жалби като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за неприсъждане на разноски на въззивното дружество, като се позовава на практика на СЕС.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от 3 процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваните съдебни решения са валидни, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустими.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и допълнителното такова, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваните първоинстанционни решения са законосъобразни и правилни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва: иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №7053323777 от 27.07.2022г., с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК и иск за връщане на недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит №7053323777 от 27.07.2022г., в размер на 1502,30лв., с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

По иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК:

Съдът намира иска за нищожност на процесния договор за потребителски кредит за основателен.

С оглед качеството на страните, предмета на договора и характера на правоотношението, съдът счита, че ищецът има качество на потребител и приложение намират специалните разпоредби на ЗПК, във връзка с общите норми на ЗЗД.

Въззивният състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 4 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно, в договора задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.

В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 19,73%. Начинът, по който е формулиран текста на чл.10 от договора, не отговаря на законовите изисквания за посочване на конкретните компоненти, включени в ГПР и начина на формиране на размера му. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита.

Непосочването на данните, въз основа на които е изчислен ГПР, несъмнено поставя потребителя в затруднение, когато прави преценка дали да сключи даден потребителски договор, защото може да е посочен нисък процент на ГПР, но при изчисляването му да не са включени разходи, включването на които прави процента значително по-висок. Налице е нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По отношение на договора за застраховка, следва да се посочи, че извън отразеното в чл.19 от договора, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по делото няма ангажирани доказателства, от които съдът да направи извод, че сключената застраховка не е била част от предложения на ищеца договор за кредит.