Определение № 613 от 05.10.2020, Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Съд
- Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 464/2020
- Вид
- Определение № 613
- Подписан
- 05.10.2020
- Състав
- Даниела Росенова Иванова, Николай Димитров Димитров, Веселина Петкова Вълева
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 73 ал.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 72 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 613
05.10.2020 г.
Апелативен специализиран наказателен съд
Град гр. София
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Веселина П. Вълева
Николай Д. Димитров
Даниела Р. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Р. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20201010600464 по описа за 2020 година разгледа докладваното от съдията Росенова в.н.ч.д. № 464/2020 година по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Постъпили са жалби от представляващият „С. и П.“ АД и ООД „П. К.“ С.М.М. против определение на СНС от 22.07.2020 г., с което на основание чл. 73 ал.3 ЗМИП са наложени запори върху банкови сметки при извършване на финансови операции на 22.07.2020 г., от дружество АД „С. и П. „ и ООД „П. К.“.
Поддържа се,че определението по н.ч.д.№ 2004 /2020 г.по описа на СНС,21 състав, е необосновано и незаконосъобразно.Излагат се аргументи, че определението е в противоречие на Конституцията на Република България,наказателния закон , наказателно процесуалния кодекс,Закона за кредитните институции и чл.73 ал.3 ЗМИП.
Във въззивните жалби на С.М. се излагат аргументи против определението като необосновано.Жалбоподателят оспорва изводите на съда за наличието на информация за изпълнителния директор на дружеството т.е. самия той, още две лица , и свързани с тях търговски дружества да подпомагат дейността на В.Б..Посочва се ,че лицето Б. е обвиняем по д.п.№19/2020. г СО –СП, пр.пр2552/2019г. по описа на СП. Оспорват се изводите на съда за извършване на съмнителни операции с цел неправомерно ползване на данъчен кредит.
Жалбоподателят счита,че „наличната информация „ няма характер на доказателство по смисъла на чл. 391 ал.1 т.1 ГПК и по тази причина налагането въз основа на тази информация на обезпечителни мерки е незаконосъобразно.Намира волята на съда за неясна по отношение на причините за налагане на запор , а именно дали е за връзки с лицето Б. или „за неправомерно ползване на данъчен кредит”. Двете основания ,според жалбоподателя,са неотносими към основателността на искането за налагане на запор.Дружествата, които управлява според жалбоподателя, извършват законна търговска дейност .
По повод наложения запор върху банкова сметка , във връзка с банков превод за сумата от 25 000 лв , от сметка IBAN : ************ на дружество АД „ С. и П.“ към сметка с IBAN :
************ „Т. „ ЕООД излага следните съображения : Преводът на запорираната сума от 25000 лв. на търговското дружество „Т. „ ЕООД е по повод сключен договор за паричен заем от 20.07.2020 г. Дружеството заемополучател е учредено съгласно законите в 1 държавата и капитала му е собственост на физическото лице, което го управлява Т.А.Т..Прилагат се към жалбата писмени доказателства в уверение на изложените съображения. А именно : договор за заем от 20.07.2020 г., информация към 10.08.2020 г. от Агенцията по вписвания за С. и П.“ АД и „СМ -8 „ ЕООД , годишна данъчна декларация за 2019г., финансов отчет за 2019 г., декларация по чл. 63 ал.4ЗМИП за търговското дружество, както и информация към 10.08.2020 г. от Агенция по вписвания за дружество „Т. „ ЕООД.
По повод наложения запор на теглене в брой на сумата от 25000 лв. от сметка IBAN :
******************* на дружество ООД „П. К.“ се посочва ,че е била необходима за формиране на позволена от закона касова наличност за покриване на текущи разходи във връзка с функциониране на хотелски комплекс „Ц. с. „ . Комплексът е собственост на дружеството и парите са били заявени за теглене и получаване от счетоводител на дружеството. Парите на дружеството са от продажба на недвижим имот, която е била реализирана на 26.06.2020 г.за сумата от 7 306 064 евро. Сумата е получена от дружеството и с банков превод е внесен размера на дължимия ДДС по сделката. В уверение на посочените обстоятелства се прилагат следните документи : справка от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, и копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имот от 26.06.202020 г.
Апелативният съд като се запозна с жалбите, доказателствата по делото и провери съдебният акт , намери за установено следното:
Въззивните жалби са основателни, а определението като необосновано и неправилно следва да бъде отменено.
Делото постъпва за втори път във въззивната инстанция. Прекратено е на 8.11.2020г., защото не са били спазени процедурите по чл.275 ГПК и по чл. 276 ал.1 и ал.2 ГПК. След върщане на делото в настоящата инстанция е приложена призовка от 11.08.2020 г. до СП.
Становище от държавното обвинение по жалбите не е постъпило.По отношение указанията за проверка обстоятелството кога е бил уведомен жалбоподателя за проверка дали е спазен преклузивния срок по чл. 275 ал.1 ГПК , съдът е приложил съобщение от Районен съд София. В съобщението,което е получено на 9.09.2020 г., е посочено, че запорните съобщения са изпратени до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „ АД и са получени на 27.07.2020 г .Съобщенията до ” С. и П.“ АД и „П. К.”ООД , на основание 400 ал.1 ГПК, са изпратени , но още не са получени. Във въззивните си жалби С.М. посочва ,че е уведомен от ДСИ на 3.08.2000 г. за наложен запор върху финансова операция – банков превод и теглене на пари в брой.При отсъствието на предвидените в закона доказателства и изричното заявление от жалбоподателят,че е уведомен за наложения запор, съдът прие,че жалбите от 10.08.2020 г са подадени в законоустановения едносемичен срок.
Обжалваното определение е необосновано,защото съдът не е взел предвид всички данни по делото и изложените съображения в искането по чл.73 ал.3 ЗМИП.В последното е описана фактическа остановка за множество действия на различни лица свързани с лицето В.Б..В пресъздадената информация от С.Ф. – ДАНС се съдържат твърдения за постъпили уведомления по реда на ЗМИП за извършване на разпоредителни действия от сметките на С.М.М. и свързани с него търговски дружества. По този повод се посочва, че С.Ф. е упражнила правомощията си да постави под наблюдение извършваните операции по всички открити сметки във връзка с работата д.п 19/2020 г. по описа на следствен отдел при СП .Също така се посочва ,че по отношение на М., търговските дружества ” С. и П.“ АД, „П.
К.”ООД и свързани с тях физически и юридически лица, е налична информация за извършвани съмнителни операции, по прехвърляне на средства с неизяснен произход с цел неправомерно ползване на данъчен кредит.Въз основа на така посочените обстоятелства първоинстанционният съд е направил необоснован извод ,че съществуват данни за изпиране на пари, не е установен законния произход на средствата и не е установено дали превода се 2 извършва по повод договор за заем. В изнесените данни от прокуратурата , в предложението, за обстоятелства и лица, за които се твърди, че имат отношение към дейността на лицето В.Б. и свързаните с тази дейност различни търговски дружества не се споменават тези на жалбопаделя.Приетите обективни данни по повод предмета на настоящето дело и воденото досъдебно производство не дават основание дори за „съмнение” за изпиране на пари. От представеното извлечение за актуално състояние на дружеството ”С. и П.“ АД към 10.08.2020 г. е видно ,че то извършва дейност различна от тази, която е описана от СП по воденото дело срещу лицето В.Б.. От представените писменни доказателства , включително финансов отчет за 2019 г. на дружество” С. и П.“ АД е видно,че е приключило предходната година с не ниска печалба.От приложеният договор за заем от 20.07.2020 г. с „Т. „ ЕООД се установява ,че спрения превод на сумата от 25 000 лв е във връзка с изпълнението на този договор.
По отношение на наложения запор върху теглене на сумата от 25 000 лв. са приложени доказателства за извършена сделка по продажба на недвижим имот за сумата от 7 306 064 евро.Така получената сума е от възмезна сделка с недвижим имот собственост на дружеството „П. К.”ООД представлявано от С.М.,поради което произхода на средства в сметката е ясен и получен от извършена законна сделка.
Предвид изложените до тук съображения изводите на решаващия съд ,че са налице основания за налагане на запор по описаните по горе сметки е неправилен.Това е така , защото отсъстват съмнения за придобиване на незаконни средства или разпореждане с такива с неясна цел. В настоящия казус не се установява основание за налагане запор с цел обезпечаване на дейността на СП по повод извършване на проверка или разследване по д.п.
№ 19/2020 г. ,пр.пр. 2552/2020 г по описа на СП.От посочените данни по делото няма такива, които да навеждат връзка между обстоятелствата и фактите подлежащи на изясняване в образуваното досъдебно производство и дейността на двете фирми управлявани от жалбоподателя С.М..Дейността на С.Ф. по извършване на дейности по мониторинг на определни търговски дружества ,по повод образувано досъдебно производство, не задължава автоматично съдът да приема безкритично искането на държавното обвинение по чл. 73 ал.3 ЗМИП. Необходимо е да бъдат преценявани наличните данни и дали те създават основания за възникване на „съмнение” за извършване на незаконни действия с цел укриване на операции и пране на пари, придобити по престъпен начин.
Становището на върховната инстация в ТР № 6 от 8.06.2015 г. ОСНК за целта на ЗМИП е :
”Обезпечителната нужда по ЗМИП има предимно охранителоно – превантивен характер с цел недопускане на изпиране на пари чрез осъществяване на сделка или операция , или наличието на пари с престъпен характер, и не е обвързана с образувано наказателно производство.” Но също така в ТР № 2 от 11.10.2012 г. на ОСНК е прието :” За разлика от обепечителното производство по чл. 72 НПК ..,при налагане на обезпечение по ЗМИП не само не се изисква да може да се формира обосновано предположение,че лицето ,чиято имуществена сфера се засяга е извършило престъпление , не е необходимо и да има процесуално качество на обвиняем.Достатъчно е да е налице съмнение за изпиране на пари.”
Предвид изложеното Апелативен Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението от 22.07.2020 г. постановено по н.ч.д.2004/2020 г.,по описа на СНС, 21 състав.
Оставя без уважение искането на СП по чл. 73 ал.3 ЗМИП за налагане на запор.
3
Определението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4