Решение № 18582 от 12.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18582 гр. София, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110121621 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс” АД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична Община за сумата 632 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. "Ф*" с рег. № КН * ВВ, обект на сключен договор за застраховка "каско" при ищеца, причинени при ПТП от 18.11.2020г. в гр. София при преминаване на автомобила през пропаднало пътно платно (паваж), ведно със законна лихва от 15.11.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 65181 по описа за 2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние по договор за имуществена застраховка „каско“ по повод ПТП, настъпило при преминаване на автомобила, обект на застраховката, в необозначена и несигнализирана неравност – пропаднало пътно платно (паваж), на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърдението за настъпване на твърдяното събитие при твърдения механизъм. В тази връзка се позовава на липса на протокол за ПТП, който да е съставен по повод процесното събитие. Позовава се на допуснато неизпълнение на задължения на застрахования по застраховка „каско“ съгласно Общите условия, което се изразява в непредставяне на протокол за ПТП, както и неуведомяване на компетентните държавни органи в 3 – дневен срок от настъпване на събитието, поради което ищецът нямал основание да изплати процесното застрахователно обезщетение.

Възразява, че водачът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, с което е допринесъл за настъпване на събитието.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена 1 застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на соченото в исковата молба място, както и размерът на причинените вследствие на събитието вреди.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че водачът на процесния автомобил е нарушил правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, което поведение е в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Съдът приема за установено, че на 18.11.2020г. в гр. София водачът на МПС „Ф*“ с рег. № КН * ВВ се е движил по ул. „Свищов“ с посока на движение към ул. „Враня“, като по време на движение автомобилът е преминал през несигнализирано и необeзопасено пропадане на павиранато пътно платно, като вследствие на това е увреден картера на автомобила.

За да направи горния извод, съдът взема предвид показанията на разпитания като свидетел водач на процесния автомобил – З. В.. Същият съобщава, че на 18.11.2020г., привечер, при управление на л.а. „Ф*“ с рег. № КН * ВВ в гр. София по ул. „Свищов“ с посока към ул. „Враня“ попаднал във вдлъбнатина на пътното платно. На мястото на инцидента е имало обърнато паве, като същото било застанало с острата част нагоре и при попадане на автомобила в дупка, павето пробило картера на автомобила, вследствието на което маслото изтекло. За инцидента свидетелят уведомил застрахователя и позвънил на тел. 112. Свидетелят съобщава, че се е движил със скорост около 30 км/час, тъй като участъкът, на който настъпило произшествието, се намирал непосредствено след завой и това не позволявало развиване на висока скорост. Не могъл своевременно да възприеме препятствието на пътното платно. За произшествието е съставен и протокол за ПТП с материални щети (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.), изготвен след посещение на полицейски орган, който документ е приет като доказателство по делото. Макар този документ да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, то с обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено възприети от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства като видими щети върху процесния автомобил, наличие на неравност на пътното платно на посоченото в протокола място (арг. чл.179, ал.1 ГПК). Отразените от полицейския орган обстоятелство, пряко възприети от него при посещение на местопроизшествието, напълно потвърждават направения по - горе извод относно причините за инцидента.

Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда и съгласно което уврежданията по процесния автомобил от техническа гледна точка отговарят да са получени при описания механизъм.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника) е възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с неосъобразена скорост.

Данни за такова поведение не се съдържат в доказателствата по делото, вкл. и в показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила, който съобщава, че преди инцидента е управлявал автомобила със скорост около 30 км/час, като така съобщеното от него не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства и с оглед конкретната пътна обстановка и невъзможност на водача своевременно да възприеме препятствието на пътното платно, се налага извод за неоснователност на възражението, че автомобилът е бил управляван с несъобразена скорост.

Установи се, че процесното пътнотранспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно 2 отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

От изложеното следва, че искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е установен по основание.

Към датата на събитието „Ф*“ с рег. № КН * ВВ е бил обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“, обективиран в приетата като доказателство застрахователна полица № 93002010085458. Няма спор, че процесното събитие е покрит по застраховката риск.

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по повод урежданията на автомобила, обект на сключената при ищеца имуществена застраховка, ищецът е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 632 лева, което включва сумата от 392 лева – разходи за ремонт и 240 лева – разходи за пътна помощ.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. възстановяването на вредите в натура, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски.

Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ).

Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е уговорено в договора за застраховка „каско“.

Съгласно приетото заключение по основната съдебно - автотехническата експертиза по средни пазарни цени към датата на процесното събитие стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети, възлиза на 431,88 лева. Платеното обезщетение като разходи за ремонт е сума в по – нисък размер. При това общият размер на възникналото в полза на ищеца спрямо ответника вземане е в размер на 632 лева (392 лева - платено обезщетение за ремонт и 240 лева – разходи за пътна помощ). При недоказано възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на вземането на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. От изложеното следва, че искът следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което 3 съгласно списък по чл.80 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер от 420 лева, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради ниската правна и фактическа сложност на делото.