Решение № 126 от 26.06.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Видин, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

Н.Д. Н. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600160 по описа за 2023 година

С присъда № 4/28.02.2023г.по НОХД № 8/2022г. по описа на Районен съд Белоградчик, подсъдимия Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в това че на 20.07.2021 г., на път III - 114 в землището на е. Протопопинци, общ. Чупрене, обл. Видин, от владението на И. Б. Н., с ЕГН **********, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг. № *, на стойност 3 500 лв. , собственост на „*“ ООД, с управител Т.Д. С., без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, а именно - деформиран ролбар на стойност 160.00 лв. и счупена перка за охлаждане на радиатора на стойност 96.00 лв. – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1-во, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, поради което и на същото основание във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, на подсъдимия Ц. е наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл.

66, ал. 1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия Ц. Т. Ц. /със снета по делото самоличност/, е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОД МВР - Видин, направените по делото разноски за съдебно - оценителна експертиза на досъдебното производство, в размер на 97.50 лв., както и 5.00 лв. - по сметка на съда в случай на издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

Постановено е веществените доказателства - 1 бр. обтривка от волан, 1 бр. обтривка от скоростен лост на лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано“, с per. № *, обтривка от устната кухина на Ц. Т. Ц. - да останат по делото.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Я. В. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия Ц. Т. Ц. . В жалбата се развиват съображения, че присъдата е 1 неправилна, необоснована и затова незаконосъобразна и, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и неправилно приложение на материалния закон. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда, като подсъдимият бъде оправдан ИЛИ делото да бъде върнато за ново разглеждане на БРС.

В с.з. прокурорът от ОП Видин, заяви, че оспорва жалбата, че БРС е анализирал всички доказателства, присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която се споделя от ВОС, БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по цитирания по – горе текст от НК, наложил е справедлива санкция.

Както беше посочено по-горе, ВОС споделя фактическата обстановка установена от ВРС и макар, че не намира за необходимо самоцелно да я преповтаря, ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение в случая.

Подсъдимият Ц. Т. Ц. на 20.07.2021г., на път III - 114 в землището на е.

Протопопинци, общ. Чупрене, обл. Видин, противозаконно отнел от владението на И.Б. Н. чуждо МПС - лек автомобил марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг. , на стойност 3 500 лева, собственост на „*“ ООД, с управител Т. Д. С., без съгласие то на Н.. Подсъдимият Ц. отнел МПС за да го ползва. Вследствие на ползването на МПС от подсъдимия, е последвала повреда на МПС, а именно - деформиран ролбар на стойност 160 лева и счупена перка за охлаждане на радиатора на стойност 96 лева.

Фактическата обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Т. Д. С., И. Б. Н., П. И. А., Г. Т. Г. и М. С. К.; протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2021г., ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2021г., ведно с фотоалбум към него; справка в централна база КАТ за собственост на МПС; даднни от търговския регистър за „Био Ангус груп“ ООД; заключение на съдебно оценъчна експертиза от 16.08.2021г. Между тези доказателства няма противоречия. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от БРС.

Неоснователно е оплакването на защитата за недопустимост на показанията на свидетеля П. И. А. Всъщност този свидетел както и другите свидетели- Г. Г. и М. К., макар да са полицейски служители, те нямат формално качество, което да е пречка за участито им в производството като свидетели /н е са включен в кръга лица по чл.118, ал.2 от НПК/.

Свидетелят П. А. е служител на РУ Белоградчик и като такъв, в изпълнение на служебните си задължения, е възприел сведения от Ц. Ц., скоро след инцидента . Свидетелят А. няма качеството на разследващ орган и по смисъла на чл.118 от НПК , е допустимо да бъде 2 разпитан като свидетел. Съдът съобразява функцията му във връзка със служебните му задължения и необходимостта да се занимава със заподозрени в извършване на престъпление лица, без последните да могат да ползват правата си по НПК, тъй като още не са привлечени като обвиняеми. В този смисъл показанията му бяха подложени на внимателна преценка и в светлината на целия събран доказателствен материал. В случая без да е упражнявана принуда над подсъдимия, той е посочил пред свидетеля местонахождението на процесния автомобил. Правилно БРС е кредитирал показанията на този свидетел, тъй като напълно кореспондират с посочените по-горе доказателства.

Показанията са безпристрастни, като интерпретират професионални впечатления, възприети по служба. Възприетите от свидетеля А. сведения от подсъдимия, сами по себе си не уличават подсъдимия в отнемането на автомобила, но анализирани във връзка с посочените по-горе доказателства по делото, са показателни за съпричастността на подсъдимия в отнемането на автомобила, ползването му, както и изоставянето му под моста, в реката, в местността „Орля“, в землището на село Боровица. Видно от показанията на свидетелят А., той заедно със свой колега, са отишли на процесното място, във връзка със сигнал на телефон 112, подаден от свидетелката Т. С., за кражба на автомобил извършена от Ц. Ц..

Пред свидетеля Стоянова потвърдила, че автомобила е отнет именно от подсъдимия Ц..

Поради това свидетеля се срещнали с Ц., който посочил мястото, където впоследствие е открит изоставения автомобил. Мястото било достатъчно скрито, за да затрудни откриването на автомобила. В тази насока свидетеля е заявил: „…Трудно щяхме да го открием, тъй като МПС-то беше под моста в реката и не се виждаше.“ Видно е, че категоричните показанията на свидетелите Стоянова и Неофитов, които интерпретират преки впечатления, че именно подсъдимия, без тяхно съгласие, е привел в движение и отнел МПС, кореспондират с обстоятелството, че пак той /подсъдимия/ е посочил впоследствие точното място където е бил изоставен автомобила. С оглед спецификата на мястото, МПС било трудно забележимо и трудно откриваемо. Мястото на изоставяне на автомобила, който бил спуснат по неравен и обрасъл с растителност наклон в коритото на реката и оставен в нея под моста, кореспондира на установените повреди на МПС, в която насока са протоколи за оглед 20.03.2021г. и 21.03.2021г., и фотоалбумите към тях.

Относно несъответствия, каквито се сочат от защитата, в показанията на Стоянова и Неофитов, относно броя на животните, които били на процесното място и разстоянието на свидетелите от подсъдимия, е видно, че тези несъответствия са несъществени и нямат отношение към значимите обстоятелства по делото. Освен това, в мотивите на БРС подробно са обсъдени показанията на тези свидетели и извода за достоверността на показанията им е правилен.

Правилно БРС не е кредитирал показанията на свидетелите З.С. З., Д. Ц. Ц. и Т. А. И. и обясненията на подсъдимия Ц. Ц., относно това, че Ц. не се е доближавал до процесния автомобил. Видно от обясненията на подсъдимия Ц., той е заявил: „…После хората на „*” дойдоха да си приберат животните, след което аз обиколих за да видя дали няма останало още някое животно и под моста забелязах кола. Не съм я разглеждал и не знам чия е. През цялото време моите работници бяха с мен, тъй като аз сам не мога да обходя района.

Посочвам лицата, които бяха с мен - Т. Т., З. С. и Д. Ц., последния е мой син. Те бяха през 3 цялото време с мен. Нито съм се доближавал до колата им, нито нищо, само забелязах, че е там. След като дойдоха представителите на „Био Ангус” да си приберат животните в загражденията, които изобщо не функционират, ние се прибрахме. Категорично не съм се доближавал до въпросния джип, нито ми е представлявал някакъв интерес.“ Тези обяснения са в противоречие с показанията на свидетелите Т. Д. С. и И. Б. Н., които след като разбрали, че животните са излезли и се намират в обработваемите земи на Ц., пристигнали на мястото с процесния амтомобил, подкарали животните и с автомобила стигнало до оградено място в близост в което да вкарат животните. Когато слезли от автомобила да го сторят, подсъдимия Ц. го привел в движение и напуснал мястото. Видно от обясненията на подсъдимия, той не е посочил за автомобил с който пристигнали хората от дружеството, а за процесното МПС под моста, е заявил, че не го е разглеждал и незнае но кой е. Обясненията на подсъдимия не кореспондират и с показанията на свидетелите Т. А.

И., З. С. З. и Д. Ц. /първите двама работници на Ц. Ц., а третия- негов син/. Свидетеля З. е посочил: че на процесната дата той с другите двама свидетели и подсъдимия гонили крави от земите на подсъдимия; хора пристигнали с джип и започнали и те да гонят кравите; че незнае кога джипа се е отдалечил и че през цялото време четиримата са били заедно. Същото е заявил и свидетеля Д. Ц.ов Ц., както и че изгонили кравите от посевите, и с това се приключило, като през цялото време той е бил неотлъчно до баща си /подсъдимия/.

Свидетеля И. е посочил, че на процесната дата той и останалите трима /З., Ц. Ц. и Д. Ц./, гонили животните от имота на подсъдимия, като по едно време дошли хора с джип, за които предположил, че са от „Био Ангус“, тъй като всички знаят, че кравите са техни. След известно време джипа тръгнал, а свидетеля и другите трима продължили да гонят животните и никой от четиримата не се е доближавал до джипа. Видно е, че никой от посочените трима свидетели не сочи да е видял процесното МПС под моста в реката, в землището на съседното село Боровица, и че подсъдимия е бил неотлъчно с тях. Това е в противоречие с обясненията на подсъдимия, че той открил колата на посоченото място, което не би могъл да го стори ако е бил през цялото време с тримата свидетели, които не са ходили на това място. Поради тези противоречия между показанията на тримата свидетели и обясненията на подсъдимия, както и поради противоречията на тези гласни доказателства с останалите доказателства по делото, същите не следва да бъдат кредитирани, относно това че Ц. не е доближавал до процесния автомобил. Обясненията на подсъдимия в тази им част следва да се преценят изключително като средство за защита. От обясненията на подсъдимия, се разкрива стремежа на подсъдимия да се абстрахира от процесния автомобил. От и показанията на Здравков, Ц. и Илиев се разкрива стремеж на тримата свидетели да подкрепят тази защитна теза, като създадат алиби, че те и подсъдимия са били неотлъчно заедно и подсъдимия не е имал контакт с въпросното МПС. Именно посочените противоречия дават основание да се отхвърли достоверността на горните гласни доказателства в посочената част, като се направи и извод за пристрастие в показанията на тримата свидетели със защитната теза на подсъдимия, което пристрастие се обосновава от близките им отношения с подсъдимия.