Протокол № 139 от 01.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 139 гр. Смолян, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Ивайло Ст. С.ов Въззивно гражданско дело № 20265400500012 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Жалбоподателят Държавата чрез Министъра на земеделието и храните, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ш. Щ., редовно упълномощена.

Въззиваемият Н. С. Х., редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Е. В., редовно упълномощен отпреди

Вещото лице А. И. С., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице С. Х. Б., редовно призован, се явява лично.

Юриск. Щ. – Моля да се даде ход.

Адв. В. – Моля да бъде даден ход.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото, съгласно проекта за доклад в съдържащ се в мотивите на Определение № 24/14.01.2026 г.

Юриск. Щ. – Нямам възражения по доклада. Моля да бъде обявен за 1 окончателен.

Адв. В. – Запознали сме се със същия, нямаме възражение. Моля да бъде обявен за окончателен.

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, изготвен с Определение № 24/14.01.2026 г.

Съдът сне самоличността на вещите лица, както следва:

С. Х. Б. – 77 години, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, без родство и дела със страните по делото.

А. И. С. – 53 години, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, без родство и дела със страните по делото.

Съдът напомни на вещите лица за отговорността по реда на чл. 291 от НК.

Вещите лица обещаха да дадат заключение по съвест и знание.

Вещо лице Б. – Поддържам представеното писмено заключение.

Вещо лице С. – И аз поддържам заключението си. Видно от приложената комбинирана скица, границата между горския и селскостопанският фон по-последния действащ лесоустройствен проект и съобразена с действащата кадастрална карта, граница към момента и тя се явява, всъщност границата на процесния имот № 31.37 или по-скоро източната и южната се явяват граница между горската и селскостопанската територия по червената линия, която е описана като контактна зона на приложената комбинирана скица. По различните лесоустройствени планове, чрез съвместяване сме установили, доколкото мащаба на изображението позволява, а то е 1:10000, че има идентичност при отразяване на това парче селскостопанска територия, което е описано в нашето заключение през различните години в лесоустройствените проекти, с кои отдели и подотделие е идентично, с минимални разлики, който в случая, ние считаме, че те не касаят това разминаване, което се получава между реално ползваната част от горската територия, която практически е присъединена към селскостопанската територия на имот № 31.37 по кадастрална карта. Направил съм разпечатки на 2 прозрачна хартия и мога да покажа пред Вас как сме съвместявали, защото най-вероятно, това ще бъде проблема, основния и това е наше лично мнение, професионално, че сме си свършили добре работата. Мога да Ви демонстрирам как става съвместяването.

Юриск. Щ. – Аз нямам против.

Адв. В. – Аз желая, г-жо Председател.

Вещото лице С. На лесоустройствения проект от 1987г. ясно е отразен път, който се е явява западна граница на процесния имот. На комбинираната скица това е отразения от нас асфалтов път, посочвам, че плана е в мащаб в 1:10000. За по-голяма яснота сме го направили в мащаб 1:500, за да се видят подробностите, който сме заснели и отразили в заключението. По лесоустройствения проект от 1963 г. се вижда същия път, че е ясно изразен и отразен. Плана от 1987 г. на лесоустройствения проект съвместен с действащата кадастрална карта на гр. Р. е визуализирано на представената комбинирана скица, само че в по-едър мащаб. Държа да кажа, че абсолютно точно пред Вас не мога да го направя, тъй като в офиса това се прави чрез сканирани изображения налагане на компютъра и по характерни точки.

Границите на селскостопанската територия по лесоустройствения проект от 1987 година до днешни дни са и граници по действащата кадастрална карта, респективно в по-ранен период КВС. Те са пренесени като технология за изработване на лесоустройствени проекти в по-нови дни и вече след 1995 г., те се пренасят в последващите лесоустройствени проекти. Започнахме отзад напред, тъй като единствения начин да съвместим лесоустройствените проекти с действащата кадастрална карта, тъй като характерните структурни линии, била, вододели, водосливи и други пътища в различните лесоустройствени проекти в този мащаб 1:10000 се различават значително, а ние тук горе-долу между едни 10-15 метра правим изводите. След като обаче сме 100% сигурни в налагането на лесоустройствения проект от 1987 г. с кадастралната карта, спрямо него налагаме предшестващите лесоустройствени планове, но не по структурни линии, така както би направил всеки един, примерно на общо основание налагаш и търсиш общи линии, а това се прави по така наречените гранични точки, които се виждат на картата.

На различни места има такива гранични точки, те са идентични, би трябвало като положение да са най-сходни с предшестващите лесоустройствени 3 проекти, когато се наложат. Трябва да Ви кажа, че има и разтягане на изображенията и когато се качат на компютъра те се трансформират. Опитвам се да обясня, как сме сигурни в идентичността на фигурата, която е селскостопанска територия в различните лесоустройствени планове - така сме направили съвместяването по тези гранични точки и затова сме дали заключението. Това не означава, че някой движейки по различни други структурни линии може да даде друго заключение. Този път, посочен от адв.В. не е константна величина, няма нищо константно. Не мога да отговоря на въпроса, защо конфигурацията от 1975 г. е на половината, а 1963 г. имаме и под пътя. Пътят отразен на кадастралната карта с кратък № 31.39 е отразен на лесоустройствените проекти през различите години с условна линия за път и той ясно се вижда като отчертание. Съвсем близо до него, почти идентично минава и било, което през различните години на изработване на леосоустройствените проекти има леко разминаване, някъде дори е слято с пътя, а някъде се разминава, защо е така не мога да отговоря.

Вещото лице Б. – През 1963 година горските карти към съответните лесоустройствени проекти са изработвани чрез заснемане с инструмент на терена, докато през 1975 г. и 1987 г. горските карти вече се изработват чрез фото път от ЕКАТТЕ, единните кадастрални територии с хоризонтали се увеличават по фото път, те са мащаб 1:5000 и се увеличават да станат 1:10000 и при това увеличаване, както спомена г-н С., геодезиста се получава изместване, затова ние не можем да твърдим, че този път е константен. Вече, когато е влязла в сила кадастралната карта, тя е с кординати и е вече застопорена. Затова и горските карти след влизането в сила на КВС и съответно на Кадасътра се изработват на тази основа, онова което е включено като земеделска земя остава земеделска земя, което е включено като пътища остава като пътища, което е включено като регулация, остава като регулация, което е учредено като сервитут остава като сервитут. Останалото, вече по смисъла на кадастралната карта остава горска територия. Затова спрямо 1997 г., когато е прието КВС, следващите 2010 г. и 2020 г. границата между земеделските земи и горската територия, съответства на кадастралната карта и претендираната площ, както сме изработили по комбинираната скица, на практика е част от горската територия.

Вещото лице С. – На комбинираната скица в мащаб 1:500 терена, който включва кадастрален № 31.37 и № 31.38, представляваща земеделска 4 територия, която е идентична с площта отразена по лесоустройствения проект от 1963 г., представляващ отдел 557, подотдел 7.

Вещото лице Б. показва на заверено копие от архива при Регионалната дирекция по горите за отдел 557 от 1963 г , къде са изброени насъжденията и какво представляват. Под пет, шест и седем е записано пасищен блок, те са едно и също нещо. Показва и характеристика на другите линии – вид почва, каменистост и т.н.

Вещото лице С. – По всички лесоустройствени проекти това е селскостопанска територия на приложената комбинирана скица е повдигнат в цвят маджента и пише контактна зона с номера на имоти № 31.37 и № 31.38, като тази територия, в юг-югозапад тангира с полски път, който също е отразен по всички лесоустройствени проекти, респективно в кадастралната карта този път е с № 31.39. Няма как да обясня как съм съвместявал, има си трансформации, това е нашето мнение. Така сме съвместявали по тези гранични точки и сме определили това заключение, което сме представили.

Отстоянието, където е посочена контактна зона с оградата е 15 метра, на места, на места е по-малко. Отстоянието между реално ползваната част от имот № 31.32 държавна горска територия до южната граница на имот № 31.37 в югозападната част е приблизително 20 метра. В самата южна част е 12,5 м и в югоизточната е пак около 20 метра, защото е неправилна фигурата. Въпроса е дали излиза от рамките на точността ,с която може графичната точност да определяме. Графичната точност, която може да се чете едно изображение е ¼ от мм, което означава, е около 10 метра, тука имаме на места 20 метра.

Вещото лице Б. – Възрастта да дърветата се определя по височина и диаметър, като се изхожда от съществуващата документация за съседната площ, където има таксационна характеристика и където е посочено, че възрастта на дърветата е на 55 години. За мен това е индикация, че когато е залесявано, е залесявано едновременно със съседното, защото характеристиката е една и съща. В другата площ в син цят на комбинираната скица има овощни дървета, но не ни е било задача да ги броим, още повече ние през зимата правихме огледи за изясняването, а през зимата е трудно да определим, коя от овошките е ябълка, коя е слива. Това става най-добре когато се разлистят или пък цъфнат, но има личи си от някой от снимките се вижда. В тази част, където е построена постройката и направена вертикалната 5 планировка, общо взето наклона е около 1-2 градуса, т.е. за нашите терени почти равно. В тази си част към пътя, който минава, покрай претендираната част и където са поставени бараката и каросерията, наклона е около 10 градуса. От другата страна, която върви към изток, североизток там е постръмно. Затова при заснемането открихме и в тази част сме посочили на три места метални колове. Като на северния кол има и стара оградна мрежа. От там надолу залесената част, наклона е някъде около 25 градуса. Просто е стръмно. Получило се е като бряг. В стръмната част са залесените дървета.

Има гора, цялото е едно насъждение - има бял бор, дугалска ела, бук, дъб.

Дърветата в имот № 31.32 са идентични в повдигнатото в зелено на комбинираната скицата. Както преди малко, споменах след влизането в сила на Закона за кадастъра и започнаха изработването на картите за възстановената собственост, тези карти на възстановената собственост се изработват на базата на цифров модел и могат да се конкретизират географските точки на всички имоти, граници възлови точки и т.н. С влизането в сила на КВС по Закона за кадастъра, горските карти към съответните лесоустройствени проекти или горскостопански планове, няма значение, това е промяна на терминологията, се изработват в съответствие с приетите и утвърдените кадастрални КВС- карти на възстановената собственост, които ако са включени към кадастралната карта на съответното землище, те си влизат задължително и на практика горската територия изключва тези, които попадат в регулация, земеделски земи по КВС и в Кадастъра, пътища от общинска или републиканска мрежа и учредени сервитути. При нас такива сервитути няма, това касае въпроса най-вече за жп линии.

Вещото лице С. – Преди малко, споменах как е ставало налагането, т.е тръгваме от лесоустройствения проект от 1987 г. спрямо кадастралната карта, това което се вижда на комбинираната скица и в последствие спрямо тези гранични точки, които обясних налагаме предишните лесоустройствени проекти. Тука е хубаво да се знае, което също споменах за точностите на изработване и точностите на отчитане, които казахме, че са 10 метра. Според мен, когато се взема в крайна сметка решение, трябва да се вземе и предвид, че една голяма част от зоната, която попада в горски фонд е в тези точности, в те до 10 метра. Тоест, ако имаме лесовъд, който е дал заключение, с което заключение тази територия, в която попадат постройките, по-голямата част от 6 планировката сме определи като земеделска територия, имайки предвид точностите на плана, може да се предположи, че има допускане, то не е и грешка, това е в така наречената точност. Когато работим проекти за изменение на кадастрални карти в Наредба № 7, тези точности са регламентирани в урбанизирана или извън урбанизирана територия, спрямо мащабите на кадастралните карти. Колегата ще каже дали има регламентирани точности, което е важно при решаване на такъв тип дела, дали има регламентирани точности за изработването на лесоустройствени планове в мащаб 1:10000, защото там се крие разковничето. По-голямата част от този терен е в рамките на тези 10 метра, а имайки предвид, че характеристиките му са за земеделска територия, не знам дали правилно се изразявам, но съм длъжен да го кажа, защото всяко едно изработване на план има своите точности и в рамките на тези точности трябва да се правят съждения. Не знам дали те са регламентирани по изисквания.