Решение № 113 от 11.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253000500048 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. Е. К. срещу решение № 1266/22.11.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1592/2022 г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против В. И. И., ЕГН ********** и адрес гр.

Варна, ул. „*“ №* и С. И. И., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*“ №*, иск с правно основание: чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, обективирано в Нотариален акт № 101 том III, рег. № 4271, дело№ 440/2014 год. на Нотариус Д. Ст.. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно поради направените от съда неверни изводи, че ищцата разполага с достатъчно средства за издръжка и не се намира в трайна нужда.

Сочи, че този незаконосъобразен извод на съда се дължи на неправилна интерпретация на свидетелските показания- не са ценени показанията на ангажираните от ищцата свидетели, а е дадена вяра на предубедени свидетели на ответниците. Твърди се, че съдът не е съобразил и факта, че ответникът С.

И. е придобил правото на собственост върху недвижим имот по договор за издръжка и гледане и за което не е било нужно да се ангажират доказателства.

Твърди се, че неверни са и изводите, че двамата ответници не могат да реализират доходи и не разполагат със средства да издържат дарителката, както и приетото от съда, че последната е получавала средства от извършвана гадателска дейност чрез сметките на третото лице Т. П.. По изложените 1 съображения моли да бъде отменено първоинстанционното решение и искът уважен, като бъдат отменен извършените от нея в полза на ответниците дарения.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И.

И. чрез адв. С., с който жалбата се оспорва. Излага, че изложените в нея възражения са неоснователни, тъй като безспорно е доказано, че същата е получавала достатъчно средства от извършваната от нея дейност, свидетелство за което е и заплатеният адвокатски хонорар от 6 000 лв. Моли решението да бъде потвърдено.

Постъпил е отговор и от ответника В. И. И. чрез адв. А. К., с който жалбата се оспорва по идентични съображения, като изложените в отговора на първия ответник. Твърди, че в жалбата не са посочени допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а само е посочено, че страните не са били равнопоставени. Излага, че свидетелските показания са правилно интерпретирани и ценени. Моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените субективно съединени искове се излагат следните твърдения от страните:

Исковете са били основани на твърдения за извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том LXX, дело 14676, вх. рег. № 26923 от 27.11.2014 г. на СВ-Варна, дарение на собствения на ищцата М. М. недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, в полза на синовете си – С. И. И. и В.

И. И., като на С. И. са дарени и 90.27 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***. Ищцата излага, че е на * години, страда от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и диабетна полиневропатия.от постоянни болки в крайниците, парене на ходилата и подбедриците, претърпяла вегетотрофични промени по подбедриците и ходилата. Диспансеризирана е с опредЕ. инвалидност 52%. Размерът на инвалидната й пенсия не е достатъчен да покрие разходите й за храна и за лекарства. Наложило й се да наеме квартира, тъй като синовете й не я допускали до дарения имот. Освен това бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6627/2014 г., по който тя е длъжник, тъй като обезпечила кредит на третия си син – И. В. И. и снаха й Д. И.. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което е наложен запор на банковата сметка на ищцата, в която съхранявала спестяванията си.

Ищцата се обърнала към синовете си за ежемесечно осигуряване на средства за съществуване. От сина си В. И. получила отговор, с който била уведомена, че й е осигурена стая в дарения от нея имот, в която може да живее, но й била отказана издръжка. Със С. И. провела телефонен разговор, в хода на който й заявил, че ще продаде гореописания имот независимо от належащата й жилищна нужда. На писмената й покана С. И. отговорил по телепоща, че я кани да живее в дарения от нея имот, въпреки че в действителност тя нямала 2 достъп до същия, а вещите й били изхвърлени. При прояви на агресия от страна на В. И. спрямо ищцата, С. И. не й се притичал на помощ.

С оглед на това се твърди, че ответниците са проявили непризнателност до степен, която обуславя възникване на правото на ищцата да развали договорите за дарения, които сключила с тях, за да си набави необходимите средства за съществуване.

В срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от въззиваемите страни С.

И. и В. И. като неоснователни. И двамата оспорват трайната необходимост на въззивницата от издръжка. Изтъкнато е, че получава както доходи от упражнявана дейност като „ясновидка“ и от заеманата от нея длъжност „председател“ на „Асоциация Феномени - Варна“, така и от пенсия и добавки към нея. Освен това е посочено, че разполага със собствено имущество – спестявания и недвижим имот, които биха могли да й послужат за набавяне на необходимите й средства. Индикатор за финансовото благосъстояние на ищцата било честото й задгранично пътуване. В. И. е изтъкнал, че не реализира доходи въпреки усиленото търсене на постоянна работа. Трудовите ангажименти и на двамата ответници били спорадични и непостоянни. В. И. е оспорил твърдението на ищцата, че проявявал агресия спрямо нея. Наведени са твърдения, че ищцата е взела решение да напусне дарения имот, след като започнала интимна връзка със значително по - млад от нея мъж на име Т. Т., за да заживее с него. Оспорено е твърдението за недопускане до дарения имот.

Въпреки ищцата преместила мястото си на пребиваване, тя установила свое работно място в една от допълнително изградените постройки в дворното място на ул. „*“ № *, което посещавала до началото на 2022 г. Изтъкнато е, че след получаване на покана за предоставяне на издръжка по телепоща от С. И., същият призовал ищцата да се върне да живее в това жилище, като заявил, че заедно ответниците ще й осигурят необходимите средства за храна и лекарства. Изложено е, че С. Г. превел еднократно сума на своята майка, но заплащането на ежемесечна издръжка би го поставило в невъзможност да издържа собственото си дете.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от приложеното по делото на първоинстанционния съд (л. 6 – 8 от гр. д. № 1592/2022 г. на ВОС), че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том III, рег. № 4271, дело № 440/2014 г. по описа на нотариус с рег. № 192, че на 26.11.2014 г. въззивницата дарила на въззиваемите страни недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ 87 кв. м., състоящ се от: салон, кухня с ниша, хол, две спални, баня, тоалет, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта:

***, ведно с избено помещение с площ 12.25 кв. м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, с административен 3 адрес по скица: гр. Варна, р-н „А.“, кв. „Г.“, ул. „*“ № *, а съгл. удостоверение за административен адрес, - с два административни адреса: гр. Варна, ул. „*“ № * и гр. Варна, ул. „*“ № *, съставляващо ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна с площ по скица 518 кв. м., с номер по предходен план: 368, квартал 25, парцел XVIII-368, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***. Освен това ищцата е дарила само на сина си С. И. собствените си 90.27 кв. м. ид. ч. от дворното място с административен адрес по скица: гр. Варна, р-н „А.“, кв. „Г.“, ул. * № *, а съгл. удостоверение за административен адрес – с два административни адреса: гр. Варна, ул. „*“ № *и гр. Варна, ул. „*“ № *, съставляващо ПИ с идентификатор № ***.

С покана от 03. 06.2022г. ищцата е уведомила В. И., че не разполага със средства да се издържа, налага се да живее на квартира, тъй като ответникът не я допуска до квартирата, поради което е посочила сметка, по която да й де предостави издръжка 600 лв. месечно. Покана с идентично съдържание е изпратена и на ответника С. И. на 30.06.2022г. Няма данни за връчване на поканите и момента, в който това е станало, но този факт не се оспорва между страните, а и от изпратените отговори и от двамата ответници може да бъде направен извод, че поканите са получени. Поканата до надарените за даване на издръжка е неформален акт и релевантно за изхода на спора по чл. 227, ал.

1, б. "в" ЗЗД, е единствено обстоятелството дали такава е отправена до надарените от дарителя, който е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дали облагодетелствалите се от дарението са доставили или са отказали да я дадат (в този смисъл решение № 435/02.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., решение № 222/10.07.2000 г. по гр. д. № 1349/1999 г., II г. о. на ВКС).

От приложения изпълнителен лист от 28.05.2014 г., издаден на осн. чл.

417 и чл. 418, ал. 2 ГПК по заповед за изпълнение № 3587/23.05.2014 г. по ч. гр. д. № 6627/2014 г. по описа на РС – Варна (л. 16 от гр. д. № 1592/2022 г. на ВОС) се установява, че ищцата, наред с И. В. И. и ЕТ „Елит Инвест 2003 – Д.

И.“, ЕИК: 103830707 са осъдени да солидарно да заплатят на „ПроКредит Банк (България“ АД сумата от 23 266.11 лв. – непогасена главница, 829.20 лв.

– просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 09.02.2014 г. – 29.04.2014 г. и 493.20 лв. – наказателна лихва за периода 10.02.2014 г. до 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23 266.11 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 23.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 491.77 лв., представляваща деловодни разноски.

Видно от амбулаторен лист № 221862036В26/05.07.2022 г. (л. 18 от делото на ВОС) въззивницата страда от захарен диабет от 2000 г. Към датата на изготвяне на амбулаторния лист й е поставена основна диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“ (Е11.4 G63.2 по МКБ 10). От амбулаторни листи № 22189500614В/08.07.2022 г. и № 22189D00D4B1/08.07.2022 г., че на въззивницата й е поставена и диагноза 4

„Диабетна полиневропатия“ (G63.2 по MKБ10).

Видно от писмо с вх. № 15683/22.06.2023 г. от Агенция за социално подпомагане (л. 151 – 152 от делото на ВОС) е, че ищцата е лице с увреждане съгл. експертно решение на ТЕЛК № 02746-099/03.07.2013 г., издадено от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД. Въз основа на посоченото експертно решение за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. от ДСП – Варна е отпусната на ищцата месечна финансова подкрепа на осн. чл. 70 от Закон за хората с увреждания в размер на 28.91 лв., съответно за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2027 г. в размер на 35.28 лв.

С договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № 49, том III, рег. № 5406 от 23.03.2009 г., въззивницата е придобила ПИ – нива с площ от 9.498 дка, трета категория при неполивни условия, съставляваща имот № 002027 и ПИ – нива с площ от 10.001 дка, трета категория при неполивни условия, съставляваща имот № 003001 в местност „Дж.“ по КВС на с. К., ЕКАТТЕ 37808, общ. Добрич, обл. Добрич.

Не е спорно и се установява от служебно извършената справка от съда в регистър БУЛСТАТ, че въззивницата е председател на сдружение „Асоциация Феномени-М. С.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 10382337, ежегодно заплаща членски внос – и през 2022г., и през 2023г. Представени са и разрешителни от цитираната асоциация, от които е видно, че именно ищцата ги е издавала на трети лица с оглед осигуряване възможност за практикуват като магове.