Решение № 925 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 412524/18.12.2024 г. на С. В. М., ЕГН ********** и Ц. А. М., ЕГН ********** срещу решение № 18337/11.10.2024 г., постановено по гр. дело № 11653/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която по предявените от етажните собственици в сградата на адрес: гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, представлявани от професионалния им домоуправител „Нашият вход“ ООД, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51 ЗУЕС е признато за установено, че всеки един от жалбоподателите – ответници дължи на ищеца сумите, както следва: 24,00 лв., представляваща 1/2 от сбор от 7 месечни вноски в размер от по 6,00 лв. всяка, начислени за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. за поддръжка и управление на етажната собственост, както и 72,00 лв., представляваща 1/2 от сбор от 6 месечни вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ в размер от по 24,00 лв. всяка, начислени за периода от 01.02.2021 г. до 31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.07.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 40826/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е недопустимо поради липсата на представителна власт на „Нашият вход“ ООД да представлява етажните собственици в процеса, а по същество го считат за неправилно поради необоснованост. Поддържат, че по 1 делото не са представени решение на ОС на ЕС за избор на „Нашият вход“ ООД за професионален домоуправител, както и сключен с него договор за поддръжка и управление, който да е бил одобрен с решение на ОС на ЕС, взето с мнозинство от повече от 50 % идеални части от общите части на сградата. Оспорват да е спазено необходимото мнозинство за вземане на решението от 13.07.2022 г. за продължаване на мандата на „Нашият вход“ ООД, тъй като по време на ОС са присъствали етажни собственици, притежаващи 48,02 % идеални части, което е в нарушение с чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Твърдят, че по делото не е представен последващ договор за управление, сключен въз основа на решението от 13.07.2022 г., поради което с изтичане на срока на вече сключения такъв от 20.11.2020 г., т. е. считано от 20.11.2022 г. действието му следва да се счита за прекратено. По изложените съображения считат, че „Нашият вход“ ЕООД не е бил надлежно избран за професионален домоуправител на етажните собственици, поради което дружеството не разполага с правата по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Сочат, че исковата молба е останала неуточнена относно основанието за претендиране на исковите суми от ответниците – при условията на разделност или солидарност, поради което с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по различна от заявената претенция, което прави обжалваното решение недопустимо. Заявяват още, че размерът на исковите суми е определен в нарушение на чл.

51, ал. 1 ЗУЕС, според който разходите за управление и поддръжка на общите части се определят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, а не на обект, както е в конкретния случай. В допълнение посочват, че притежават гараж № 1 и гараж № 2 в сградата, а не апартамент и офис, за които се отнася взетото решение. Оспорват и претенциите за дължими такси за поддръжка и управление, тъй като съгласно решението на ОС на ЕС от 19.11.2020 г. възнаграждението на професионалния домоуправител се дължи от етажната собственост, която най-напред следва да му го е заплатила, след което отделните етажни собственици дължат възстановяване на платените суми, което също оспорват да е доказано. По изложените съображения отправят искане първоинстанционото решение да се обезсили в обжалваната част, а при условията на евентуалност да се отмени и предявените срещу тях искове да се отхвърлят. Претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от етажните собственици в сграда на адрес: гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, с който я оспорват, твърдейки, че в нея липсват конкретни оплаквания във връзка с правилността на обжалваното решение. Позовават се на решение на ОС на ЕС от 19.11.2020 г. за избор на „Нашият вход“ ООД за професионален домоуправител, както и на сключен договор за поддръжка и управление на ЕС от 20.11.2020 г., съдържащ изрична клауза за овластяване на професионалния домоуправител да извършва правни действия от името на етажните собственици в т. ч. и да образува съдебни производства срещу некоректни платци. Заявяват, че от страна на ОС на ЕС са взети решения от 19.11.2020 г., от 22.04.2021 г. и от 13.07.2022 г., определящи размерите на дължимите месечни вноски за управление и поддръжка на етажната собственост и фонд „Ремонт и обновяване“, които няма данни да са били оспорени по надлежния ред, поради което в качеството има на членове на етажната собственост 2 ответниците дължат да заплатят исковите суми. Допълват, че заявените оспорвания касаят законосъобразността на взетите решения от ОС на ЕС, която обаче не подлежи на преразглеждане в рамките на настоящото производство, а в производството по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, поради което етажните собственици са длъжни да ги изпълняват.

Позовават се на справка от Служба по вписванията и нотариален акт № 197, том 77, рег. № 330/26.06.2009 г., установяващи, че ответниците са собственици на гараж № 1 и № 2 в процесната сграда – етажна собственост. По изложените съображения отправят искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендират и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Противно на доводите във въззивната жалба, процесуалните действия по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и последващата искова молба, въз основа на която е образувано последващото исково производство по реда на чл. 422 ГПК, са надлежно извършени от името на етажните собственици чрез „Нашият вход“ ООД в качеството му на техен професионален домоуправител по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, разполагащ с правата по чл. 23, ал. 4 от същия. В случая, тези негови правомощия произтичат от избора на дружеството като такъв на основание т. 1 и т. 4 от протокол от ОС на ЕС на 19.11.2020 г. и сключен договор за услуга от 20.11.2020 г., по силата на който управлението на етажната собственост е възложено на „Нашият вход“ ООД с пълномощия по чл. 23 ЗУЕС в т. ч. и да извършва правни действия пред съдебни органи. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени от или срещу тях във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда, като 3 в последния случай представителството произтича от самия избор, респективно от договора, сключен от етажната собственост с това лице - в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 12/11.03.2021 г. по гр. дело № 1403/2020 г., II г. о., определение № 59/27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о. и др. Както се посочи по-горе, по делото са представени доказателства за такъв избор, както и за сключването на договор за услуга от 20.11.2020 г., в изпълнение на решението по т. 1 от протокола от 19.11.2020 г., като с чл. 2, ал. 3 от договора на дружеството са възложени и правата по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а именно: да представлява етажните собственици пред съда по искове срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, какъвто е и настоящият случай. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора от 20.11.2020 г. се предвижда, че същият се сключва за срок от 2 години, считано от 01.12.2020 г., т. е. до 01.12.2022 г., но с последващо решение по т. 3 от протокол от ОС на ЕС на 13.07.2022 г. мандатът на управителя е бил подновен за още 2 години. Действително, по делото не се твърди и не се доказва в изпълнение на посоченото решение на етажната собственост да е бил сключен нов договор, който да урежда отношенията между страните във връзка с управлението на етажната собственост, но доколкото не е предвидено нещо друго, следва да се приеме, че действалите до този момент уговорки помежду им се запазват съобразно съдържанието на вече сключения от тях предходен договор от 01.12.2020 г. Нещо повече, по делото няма данни и не се твърди да е бил избран друг професионален домоуправител на мястото на „Нашият вход“ ООД, още повече, че изрично етажните собственици са формирали воля за продължаване на мандата му с още 2 години, т. е. до 01.12.2024 г., поради което дружеството на законово основание извършва своята дейност в т. ч. и осъществявайки процесуално представителство по делото чрез пълномощника си – адвокатско дружество „Караколеви и партньори“ от името на етажните собственици в сграда на адрес: гр. София, ж. к. „********“, ул. ********. При липса на данни по делото, че изпълнението на решението на ОС на ЕС по т. 6 на протокола от 13.07.2022 г. в частта, с която на „Нашият вход“ ООД е възложен нов мандат за управление за срок от още 2 години, е било спряно по реда на чл. 40, ал. 3 ГПК, респективно – че същото в тази част е било отменено с влязло в сила съдебно решение по чл. 40 ЗУЕС, съдът следва да зачете правните му последици. Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на характера на делото, което е такова по иск по чл. 38 ЗУЕС, а не по иск по чл. 40 ЗУЕС, съдът приема че същите обосновават извод, че за процесния период „Нашият вход“ ООД разполага с правомощие да представлява етажните собственици в съдебни производства срещу неизправни длъжници.

В тази връзка, неоснователни са изложените доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, основани на твърдението, че делото е образувано по искова молба на „Нашият вход“ ООД, което дружество не разполага с правомощията по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, поради което дружеството да няма право да образува съдебни производства от името на етажните собственици. Останалите оплаквания за недопустимост на съдебното решение, основани на твърдението за несъответствие на диспозитива му с петитума на исковата молба, с който се претендира ответниците да заплатят исковите суми общо, а не разделно, също са неоснователни. В случая, приемайки, че всеки един от двамата дължи по 1/2 от тях, 4 първоинстанционният съд не е излязъл извън рамките на търсената съдебна защита, а напротив, същият се е произнесъл в рамките на заявените с исковата молба размери на исковите суми, тъй като никой от тях не е бил осъден да заплати в повече от претендираните от него такива. Изложеното обосновава извод, че първоинстанционното решение не е недопустимо в обжалваната част, като по въпроса относно неговата правилност въззивният съд намира следното: