Акт от 23.07.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр. Русе, 23 юли 2019 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 25 юни 2019 год. в състав:

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №163…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от М.Г.Д. ***, против Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се посочва, че административният орган неправилно не е зачел представените от жалбоподателката документи, удостоверяващи трудовия й и осигурителен стаж, въз основа само на съмнения за тяхната неистинност, без такава да е установена по надлежния ред.

Счита, че след като представените документи са формално редовни и не е установена тяхната неистинност или невярно съдържание, то тези документи следва да бъдат ценени при произнасянето на пенсионния орган и стажът на жалбоподателката въз основа на тях да бъде зачетен, при което да й бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да уважи искането на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на

ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ц.Р., счита жалбата за неоснователна, поддържа изцяло мотивите и констатациите в оспореното решение и иска жалбата на М.Д. да бъде отхвърлена от съда и обжалваното решение – оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 2 от преписката), установяващо съобщаването на акта на 20.02.2019 г. и пощенското клеймо върху приложения към жалбата пощенски плик от 06.03.2019 г. (л. 33 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство пред пенсионния орган е започнало по заявление на М.Д. вх. № 2113-17-1691/17.09.2018 г. (л. 10-12 от адм. преписка). Към заявлението жалбоподателката приложила документи за осигурителен стаж, както следва: трудова книжка № 2869/23.08.1988 г., издадена от Железопътен завод „Георги Димитров“ – София; удостоверение обр.

УП-3 изх. № 402/24.04.2018 г., издадено от „И. ***; удостоверение обр. УП-3 изх. № 944/22.03.2018 г. от „Дунарит“ АД гр. Русе; удостоверение обр. УП-30 № 45-3/24.01.2000 г. от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София и удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992 г. от Железопътен завод – София (л. 13-21 и л. 27-29 от адм. преписка). За доказване на осигурителния доход Д. представила удостоверение обр. УП-2 изх. № 1191/19.04.2018 г. от „Дунарит“ АД гр. Русе и удостоверение обр. УП-2 № 45-2/24.01.2000 г. от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София (л. 22-25 от адм. преписка).

Във връзка с подаденото от Д. заявление били извършени проверки на представените документи за установяване на осигурителния стаж на лицето, както и служебно установяване на стажа на Д. като самоосигуряващо се лице. В резултат на тези проверки бил съставен констативен протокол № КВ-5-17-00487157/13.11.2018 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Русе и служебна бележка изх. № 1044-17-129/23.10.2018 г. (л. 30 и л. 26 от адм. преписка), в които е отразен зачетеният и незачетеният стаж на М.Д. като осигурена (самоосигуряваща се) в ЕТ „Аванти – Валентин Димитров – М.Д.“***. По отношение на стажа на жалбоподателката в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София и в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София била изискана информация от осигурителния архив на НОИ, тъй като и двата осигурителя са прекратени. С писма изх. № 1042-09-2943#1/22.11.2018 г. и изх. № 1042-09-2945#1/20.11.2018 г. (л. 33 и 35 от адм. преписка) от отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино при ТП на НОИ – Кюстендил било отговорено, че от осигурителя „Рейлком“ ЕАД гр. София (като правоприемник на ЖПЗ „Г.Димитров“ – София) са приети разплащателни ведомости с приемо-предавателен протокол № 662/14.05.2009 г. като началната дата на документацията е от м. ноември 1994 г., поради което не може да се предостави информация за стаж на жалбоподателката преди тази дата. Липсва информация, дали цялата документация на осигурителя е предадена за съхранение в НОИ. По отношение на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр.

София в отговора на отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Кюстендил се посочва, че документацията на предприятието е приета с различни приемо-предавателни протоколи, като за периодите, за които жалбоподателката е представила документи за стаж в това предприятие липсват данни за лицето в разплащателните ведомости. Отново се посочва, че архива не разполага с информация за обема на документацията на осигурителя, поради което не може да посочи, дали приетата за съхранение документация е цялата такава.

Въз основа на получените данни бил изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката (л. 47-51 от делото), според който бил зачетен осигурителен стаж от 22 години, 4 месеца и 6 дни от ІІІ категория и 5 години, 6 месеца и 28 дни – от ІІ категория или общо осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 29 години, 3 месеца и 26 дни. Съответно към датата на заявлението сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката бил 84 години, 6 месеца и 5 дни. От описа е видно, че пенсионният орган не зачел за осигурителен стаж периодите 23.08.1988 г. – 31.05.1992 г., 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., 01.01.1998 г. – 31.01.1998 г. и 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от Железопътен завод – София и ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София, като за това се е позовал на писмата, получени от осигурителния архив при ТП на НОИ – Кюстендил.

С Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 8-9 от адм. преписка) на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Д.. В мотивите на разпореждането е прието, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на исканата пенсия, тъй като няма придобит 15 години стаж от ІІ категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Изрично е посочен незачетения стаж при двата горепосочени осигурителя, поради липса на информация в първичната документация, съхранявана в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил.

Д. оспорила разпореждането за отказ пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117 от КСО, с твърдение, че административният орган неправилно не е ценил представените от нея документи за стаж, без да са налице доказателства за тяхна неистинност. Поддържа се становище, че липсата на данни за лицето в наличната разплащателна документация не означава, че представените от жалбоподателката писмени документи не са първични и оргинерни. В тази връзка посочва, че са налице данни, че представител на ДФ „Строймашинженеринг“ – София – лицето , е поискал през 2015 г. да предаде в НОИ, съхранявани от него разплащателни ведомости на предприятието, но му е било отказано, като този отказ е приет за незаконосъобразен от управителя на НОИ.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. (л. 1-4 от преписката) Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на М.Д. и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган. В решението подробно са коментирани процесните удостоверения издадени от Железопътен завод – София и ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София. Посочено е, че първоначално съмнението е породено от изчисления много висок коефициент за избрания от лицето тригодишен период спрямо длъжността, която е заемала жалбоподателката, както и наличието и на други случаи на издаване на документи за пенсиониране с невярно съдържание, за които ТП на НОИ – Русе е информирано още през 2004 г. с писмо изх. № 91-01-33/03.02.2004 г. на ГД „Пенсии“ (л. 44 от преписката). При извършената проверка данните от представените от жалбоподателката документи не могли да бъдат потвърдени, поради което горестоящият административен орган възприел изводите на ръководителя по пенсионно осигуряване, че спорния стаж не може да бъде зачетен.

В хода на производството пред горестоящия орган за случая бил изпратен сигнал до Районна прокуратура – Русе с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 212 от НК.

Недоволна от решението на Директора на ТП на НОИ – Русе, Д. сезирала настоящия съд с жалба, в която излага доводи, идентични на поддържаните и при оспорването по административен ред.

В хода на съдебното производство, с определение от 28.03.2019 г. е изискана информация от трета, неучастваща в производството, страна – ТП на НОИ – Кюстендил относно приетата в осигурителния архив разплащателна документация на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София. В отговора от архива се посочва, че приемането на разплащателната и трудовоправна документация на този осигурител е извършена в периода 22.04.2013 г. – 20.06.2014 г., за което са съставени 11 приемо-предавателни протокола. Приетата документация се отнася за периоди от 01.01.1982 г. до 31.12.1999 г., като при извършена повторна щателна проверка в приетата документация, данни за М.Г.Д. отново не са открити (л. 91 от делото).

Посочва се още, че приетата документация съдържа само разплащателни ведомости и не са приемани заповеди, свързани с трудова дейност, трудови досиета и други.

Във ведомостите липсва обособяване на звена, цехове или отдели.

Към момента на последното съдебно заседание по делото проверката по образуваната по сигнал на ТП на НОИ – Русе преписка в Районна прокуратура – Русе е приключила и предстои произнасяне на прокуратурата относно наличието или липсата на данни за извършено престъпление (л. 125).

От страна на жалбоподателя в съдебно заседание на 23.04.2019 г. са представени допълнително писмени доказателства – Заповед № 02/08.01.1997 г. (л. 102) на временния синдик на ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, с която във връзка с откритото производство по несъстоятелност на фирмата е възложено на , в качеството му на директор да представи списък на извършените плащания за периода 1996 г. и поименен списък на начислени и неизплатени трудови възнаграждения на персонала до 30.01.1997 г.

На същото лице е възложено да събира и съхранява всички разплащателни ведомости, досиета, останали документи, касаещи дейността на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София, както и да издава обр.

30, УП-2, да оформя трудови книжки, както и други документи, необходими за пенсиониране. В изпълнение на тази заповед били изготвени извлечения от разплащателните ведомости са всяко лице по години, както и обобщено извлечение общо (л.

105-112), върху които има поставен щемпел „вярно с оригинала“, подпис „Щ.“ и печат на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София с обозначение „(Н)“. Във връзка с тези документи и твърденията на жалбоподателя, че част от ведомостите на процесните предприятия всъщност са налични и се съхраняват именно от лицето Щ. Щ., последният е разпитан като свидетел по делото. В показанията си (виж протокол от с.з. на 23.04.2019 г. – л. 114) Щ. твърди, че съхранява ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София, на която е последния директор, които неправомерно не са били приети за съхранение в архива на НОИ, въпреки, че предприятието е прекратено без правоприемник. Към настоящия момент поради промяна в нормативната уредба предаването може да се извърши единствено чрез изземване от страна на НОИ, което обаче не е направено.