Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265175 от 02.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8846/2020
Вид
Решение № 265175
Подписан
02.08.2021
В сила
06.05.2022
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 8846 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 150605 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 68***/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав, П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на Р.Й.И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано срещу нея наказателно производство по ДП № 33/2012 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по описа на СРП, прекратено на основание чл.24, ал.1 НПК с постановление на прокурор при СРП от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Ответникът е осъден за заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по образуваното срещу нея ДП № 33/2012 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 10 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати на адв. Г.П.Т. сумата от 607, 62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника – П.НА Р.Б.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й, както и определеното от съда обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е силно завишено. Съдът не е обсъдил възражението, че с определение от 28.04.2015 г. за прекратяване на наказателното производство е отменено от съда и след този период вредите на ищцата не са само от действията на ответника. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.5 ЗОДОВ, тъй като ищцата е неизправна страна по гражданско правоотношение, поради което не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съдът не е съобразил и представената по делото справка от НСлС и справка за съдимост, от които се налага извода, че ищцата е търпяла в значително по – нисък интензитет неимуществени вреди в сравнение с лицата, спрямо които не са водени наказателни производства за престъпления от общ характер. По делото не са ангажирани доказателства, че претендираните вреди са резултат само и единствено от това повдигнато на ищцата обвинение. Счита, че решаващият съд не е съобразил възраженията му относно наличието на експертно решение на ТЕЛК от 2011 г. – 2 години преди началото на наказателното производство спрямо ищцата, поради което не е налице причинна връзка между здравословното състояние на ищцата и воденото спрямо нея наказателно производство. Поддържа, че ищцата не е доказала претърпените от нея неимуществени вреди, както и относно оценката на обществото относно воденото срещу нея наказателно производство. Решаващият съд не е обсъдил в достатъчна степен възраженията му относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р.Й.И., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е ангажирала доказателства по делото относно фактите, за които носи доказателствена тежест. По делото не е установено, че през разглеждания период спрямо ищцата е водено друго наказателно производство. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство е в обичайния размер. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски за оказаната безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата твърди, че през 2011 г. без законен повод и без законно основание в СО при СГП е образувано разследване по ДП № 33/2012 г. на СО към СГП, пр. пр.

№ М.18/2012 г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК. Многократно била разпитвана то следователи. Действително е взела автомобил от автокъща с намерение да го купи, но същият се повредил и нямала възможност да го доизплати. На 17.10.2013 г. била привлечена като обвиняем. В хода на наказателното производство била многократно привличана като обвиняем с цел прецизиране на обвинението, била преглеждана от вещи лица. С постановление от 05.10.2017 г. на прокурор при СГП досъдебното производство срещу ищцата било прекратено поради липса на престъпление. В резултат от воденото спрямо нея наказателно производство е претърпяла неимуществени вреди„ Започналото срещу нея наказателно производство отключило психическо заболяване – циклостимия, което се проявявало в различна степен. Била хоспитализирана, диагностицирана и са й предписали медикаменти, които приемала и понастоящем. В тази връзка е издадено решение на ТЕЛК. През 2015 г. направила опит за самоубийство, като поглътнала голямо количество медикаменти. Постоянно идвали полицаи, за да й връчват призовки, да я разпитват, да я изследват и привличат, като я карат да дава едни и същия обяснения за едно и също нещо. Не вярвала, че този тормоз над нея ще спре.

Смятала, че ще отиде в затвора без да е виновна. Мисълта за воденото срещу нея разследване я преследвала ежедневно. Отключили й се алергии към метали и някои антибиотици. През 2016 г. започнала промяна в звучността на гласа й от притеснение и стрес. През 2017 г. състоянието й се влошило и се наложило оперативно решение, на което се подложила. Изпитвала срам и унижение от това, че е разследвана. Станала раздразнителна и страдала от безсъние. Не можела да си намери работа, защото не можела да изпълнява спокойно и качествено трудова дейност. Срамувала се от близките си. За оказаната й защита в наказателното производство наела адвокат, на когото заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната й по делото безплатна правна помощ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор по делото, с който оспорва изцяло предявените искове – по основание и размер. По делото не е доказано, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата е стабилен акт. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства от претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е завишено о размер и не е съобразено с чл.52 ЗЗД.

Счита, че наказателното производство спрямо ищцата е започнало от 17.10.2013 г., когато ищцата е привлечена като обвиняема, а не от 01.11.2012 г., когато е образувано досъдебното производство. Позовава се на приложимост начл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено по изключителна вина на ищцата, тъй като в неправомерното си поведение сама е дала повод на органите на досъдебното производство да започнат наказателното й преследване. Твърди, че ищцата е неизправна страна по възникнало гражданско правоотношение, поради което не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение. В условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, поради което и на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ при наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността му обезщетението следва да е в по – нисък от претендирания размер. Твърди, че органите на П.НА Р.Б. не са разгласявани информация за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за чужди действия, както и да са извършили спрямо нея действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Твърди, че срещу ищцата са водени и други наказателни производства, които сочи на значително занижен интензитет на търпените от ищцата вреди. Оспорва претендираните от ищцата имуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства, че упълномощеният от ищцата адвокате извършвал процесуални действия в наказателното производство. Също така сумата надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с която да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да присъди обезщетение в по – нисък размер.

На 27.02.2012 г. Р.Й.И. е разпитана като свидетел по ДХ № 33/2012 г. по описа на СО-СГП във връзка с инкриминираното деяние.

На 02.04.2013 г. и на 25.04.2013 г. е извършена очна ставка между свидетелите – Г. Й.К.и Р.Й.И.

С постановление от 17.10. 2013 г. Р.Й.И. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК, за това, че на 22.01.2011 г., в гр. София, ж. к. „Люлин“, на бул. „Околовръстен път“ срещу бл.***, в автокъща „Конкорд“, с управител Г. ***, противозаконно е присвоила чужда движима вещ, която владее – лек автомобил марка „Пежо“у модел 306, рег. № *******, собственост на А.В.А., на стойност 2 000 лв., с уговорка до 20 дни да заплати допълнителна сума в размер на 1 600 лв., за да придобие собственост върху вещта и деянието не представлява маловажен случай.

С постановление от 28.04.2015 г. наказателното производство е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 НК вр. с чл.24, ал.1, т.1 НК – поради липса на осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпно деяние.

С определение от 09.05.2016 г., постановено по НЧД № 7034/2016 г. по описа на СРС, НО135 състав, е отменено горепосоченото постановление на СРП за прекратяване на досъдебното производство. С постановление на прокурор при СРП са дадени писмени указания за извършване на процесуално – следствени действия и досъдебното производство е върнато на водещия разследването следовател при Следствен отдел при СГП. След приключване на разследването досъдебното производство е постъпило в СРП със заключително мнение на водещия разследването за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НК вр. с чл.24, ал.1, т.1 НК.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.10.2017 г. по ДП № 33/2012 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № М-18/2012 г. по описа на СРП, е прекратено наказателното производство срещу Р.Й.И. за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК.

Видно от представеното писмо до СРП от МВР – СДВР, рег. № 513000-55924 от 30.11.2018 г. образуваните и водени досъдебни производства срещу Р.Й.И., съгласно автоматизираните информационни фондове на МВР, са по заявителски материал от 02.04.2011 г. за деяние по чл.194, ал.1 НК за кражба, като след извършена проверка производството е прекратено; по заявителски материал от 08.05.2011 г. за деяние по чл.194, ал.1 НК кражба, е наложено административно наказание; наложено е административно наказание на 09.12.2011 г. за деяние по чл.206, ал.6, т.4 и ал.5 НК – обсебване на внесено имущество.

Представена е и справка за съдимост от 30.11.2018 г., съгласно която Р.Й.И. е осъждана по НОХД № 18675/2011 г., по което е одобрено споразумение от 12.10.2011 г., за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК вр. с чл.55, ал.1, т.2 НК вр. с чл.42А НК.