Решение № 4224 от 09.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4224 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110208257 по описа за 2022 година За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "******************, със седалище и адрес на управление: гр. С***************************** представлявано поотделно от ************************** а по пълномощие в настоящето производство - от а. от АК-Перник срещу Наказателно постановление №42-0001173 от 09.05.2022 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. София, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

В обжалваното НП е посочено, че нарушението се изразило в следното: на 21.03.2022 г., около 12.00 часа в административната сграда на РД АА – гр. София, ул.

Витиня №1 след извършена комплексна проверка на основание Заповед с рег.

№991/21.03.2022 г. и известие с рег. *****************г. на транспортната документация на дружеството превозвач *****************, притежаващо лиценз на Европейската общност за международни товарни превози №********* /издаден на 01.09.2021 г., валиден до 31.08.2031 г./, в присъствието на упълномощеното лице *************** е констатирано, че: транспортното предприятие не представя на служителите на ИА АА за проверка документите, свързани с превозите за собствена 1 сметка на товари, изискани по т.5.3 от гореописаното известие, получено на 02.03.2022 г., а именно документи удостоверяващи превозваните товари принадлежат на фирмата по чл.18, т.2 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, за периода от 01.09.2021 г. до 01.02.2022 г. за МПС с рег. ********Р.

Дружеството – жалбоподател "****************** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неоснователно.

Единственото възражение на дружеството е, че през посочения в НП период с МПС с рег. ********Р не е извършван превоз на пътници и товари, с оглед на което се счита, че не се дължи представяне на документи. Поради гореизложените съображения се застъпва позиция, че деянието, за което е ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството е несъставомерно, поради което и се моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, адв. Д. от името на дружеството жалбоподател поддържа жалбата, въз основа на посочените в нея основания. В последното съдебно заседание, адв. Д. не се явява, но в депозирана по делото молба моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на сторените в хода на производството разноски. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК, фактура и отчет по сметка, открита във Фибанк.

Въззиваемата срана не се представлява и не взема становище по основателността на жалбата. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в СРС, ведно с депозираната жалба, АНО прави принципно възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 02.03.2022 г. дружеството "************ получило известие рег.

***************** г. от РД АА – гр. София да представи в 7 – дневен срок, считано от датата на получаване на известието, превозни документи за периода 01.03.2021 г. – 01.02.2022 г., като при извършване на превози на товари за собствена сметка на територията на България: Заповеди за образец на основание чл.18, т.4 от Наредба 8/27.06.2008 г. на МТ и документи, удостоверяващи, че превозваните товари принадлежат на ЕТ или юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза – чл.18, т.2 от Наредба №8/27.06.2008 г. на МТ – т.3.3. от известието.

Представител на дружеството, съгл. пълномощно /л.20 от делото/ *************** представил писмена декларация, в която декларирал, че автомобилите са в добро техническо състояние, че превозват товари за собствена сметка и не превозват токсични товари.

На 21.03.2022 г. св. Д. Р. Б. – инспектор в РД "Автомобилна администрация" гр.

София констатирал, че дружеството "************ не е представило изисканите 2 документи по т.3.3. от горепосоченото известие, поради което съставил АУАН №317999/21.03.2022 г. срещу дружеството за нарушение на чл.91б, , ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Предявил съставения акт на упълномощения представител на дружеството, който е присъствал при съставянето на акта.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено писмено възражени срещу акта със съображения, идентични на изложените в жалбата.

Възражението е прието за неоснователно и въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в което за разлика от описанието на деянието в АУАН е посочено, че не са представени документите, описани в т.5.3. от известие ***************** г., вместо т.3.3., която е цитирана в акта.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, макар и по съображения различни от изложените в жалбата.

На първо място следва да се отбележи, че липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление и впрочем приета за установена от съда.

Доколкото не е налице спор между страните относно това точно какви документни са били изискани и какви документи се поддържа, че не са представени, съдът намира, че разминаването между АУАН и НП в посочената точка от известието представлява техническа грешка и в този смисъл не води до неяснота на обвинението.

Такава претенция липсва и от страна на дружеството-жалбоподател.

Както в АУАН, така и в НП обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в непосочване на императивни реквизити, а именно дата и място на извършване на нарушението, като са посочени само датата и мястото на констатиране на нарушението.

От писмените и гласни доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство и съдебното следствие се установява, че дружеството "************ е получило горепосоченото известие на 02.03.2022 г. и определеният с него 7-дневен срок е изтекъл на 09.03.2022 г., с оглед на което деянието е било извършено с бездействие на 10.03.2022 г., но тази дата не е посочена в нито един от горепосочените процесуални документи, като не е посочена и друга дата на нарушението, т.е. не е посочена никаква дата на извършване на същото, а само датата 3 на констатирането му. Това винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита и представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Очевидно, актосъставителят е приел, че до 21.03.2022 г. /датата на установяване на нарушението и съставяне на АУАН/ дружеството не е предоставило на контролния орган (РД "Автомобилна администрация" гр. София) изисканите с известието документи, удостоверяващи, че превозваните за собствена сметка товари с МПС рег.

********Р в периода 01.09.2021 г. – 01.02.2022 г. са собственост на дружеството "************ , при което пренебрегвайки императивното изискване на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН е съставил АУАН срещу дружеството.

Този пропуск не е забеляза и отстранен от АНО, който на своя страна и при допуснато идентично нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е издал срещу дружеството –жалбоподател обжалваното НП, за нарушение на разпоредбата на чл.91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Според съда обаче в случая неправилно е било санкционирано дружеството "************, като неправилно е приложен и материалния закон, поради следните съображения:

На първо място административно – наказващият орган не е установил дали въобще са били извършвани превози за собствена сметка в периода 01.09.2021 г. – 01.02.2022 г. с МПС с рег. ********Р, като не стана ясно и в хода на съдебното следствие дали са издавани заповеди от ръководителя на предприятието за извършване на такива превози, доколкото разпитаните свидетели, допуснати при режим на довеждане на жалбоподателя – ************** твърдят, че не им е известно да са издавани такива заповеди, а актосъставителят Д. Б. твърди, че такива са били представени по време на проверката, а същевременно не е представен протокол, от който да е видно представянето на подобни заповеди и не са представени такива заповеди като част от административнонаказателната преписка. С оглед на това, съдът приема, че такива не са били представени в хода на извършената комплексна проверка на дружеството.

От друга страна, свидетелят по акта – И. С. твърди, че извода за това, че с МПС с рег. ********Р са извършени превози за собствена сметка бил направен въз основа на това, че е имало разминаване /увеличаване/ на километрите, преминати от МПС при сравнение на протоколите за извършен технически преглед, преди и след периода.

Този факт обаче, според съда не е достатъчен за да се направи извод, че при изминаване на съответните километри, МПС е било натоварено с товар. От страна на жалбоподателя се оспорва именно този извод, като се твърди, че с МПС с рег.

********Р не са превозвани товари. Налице са обаче противоречия относно този факт и между показанията на двамата свидетели, допуснати при режим на довеждане на 4 жалбоподателя: св. Ц. Ц. твърди, че въпросното МПС е използвано само за превоз на материали за производството на грозде в лозовия масив на дружеството, а именно за превоз на колове, касети, мотики, а св. К. твърди, че основно това МПС е използвано за превоз на гроздето от лозовия масив до избата на дружеството по време гроздобера през есента на 2021 г. Доколкото именно последният, в качеството на технически сътрудник „селско стопанство“ е бил пряко ангажиран с процеса на събиране на реколтата, а функциите на св. Ц. като ръководител „регионално звено“ са били само ръководни и контролни, съдът счете, че следва да се довери на показанията именно на св. К., поради което прие от фактическа страна, че с МПС с рег. ********Р в периода 01.09.2021 г. – 01.02.2022 г. е извършен превоз за собствена сметка на товари /дефиниция – виж. § 1, т. 4,б.а от ДР на ЗАвПр/, а именно грозде.

Няма доказателства обаче, че за тези превоз са издавани заповеди по чл.18, т.4 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, както и за това, дали на водача, извършил превоза е бил предоставен документ за това, че товарът е собственост на или произведен от юридическото лице, за чиято сметка е превоза.

Разбира се, по време на една крайпътна проверка, ако се установи, че заповед не е била издадена или дори, че водачът не може да я представи в момента на проверката, както и ако не представи документ, удостоверяващ, че товарът е собственик на ЮЛ или произведен от ЮЛ, за чиято сметка е превоза, последният ще понесе административно – наказателна отговорност, но в случая не може няколко месеца по – късно след проверявания период тези документи да бъдат търсени от транспортното дружество, без да са налице доказателства, че въобще такива заповеди са били издавани и дали товарът изобщо е бил съпровождан от документи, удостоверяващи, че е собственост или произведен от ЮЛ, за чиято сметка е извършен превозът.

Липсва в българското законодателство задължение за транспортното предприятие да съхранява за определен срок от време заповедите на ръководителя на предприятието, за чиято сметка се извършва превоза, както и документите за собственост на товара, който вече е бил извършен и очевидно представлява собствено производство и вече е вложен в производство на друг продукт.