Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3907 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11762/2025
Вид
Решение № 3907
Подписан
21.10.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.43 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4, ал.3, т.5 и 6 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 3907 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110111762 по описа за 2025 година

Ищецът П. И. Щ. сочи в исковата си молба сочи, че на 08.08.2023г. е подписал Договор за изработка - граждански договор с ответното дружество „К. С. Б.“ ЕООД с ЕИК *******, като той изпълнил задълженията си по договора и по взаимно съгласие на договарящите договорът бил прекратен. За договорното възнаграждение дружеството издало в полза на ищеца служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество с размер на изплатеният доход по код 306 и 307 в размер на 8 786.68лв. Видно от служебната бележка били удържани задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето по КСО и ЗЗО в размер на 764.74лв. и авансово е удържан данък по чл.43 от ЗДДФЛ в размер на 582.53лв. След удържане на дължимите данъци сумата която следвало да получи била в размер на 7439.41лв.

По банков път му били преведени и изплатени 5497.16лв. от тази сума, като за заплащане останала неполучена от него сума в размер на 1942.25лв.

Поканил ответника да му заплати и посочения остатък, но не получил отговор.

Моли съда, да постанови решение с което да осъди ответното дружество да му заплати остатъка от сумата в размер на 1942.25лв. дължима се по договора за изработка.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи, че на 08.08.2023г. между него, в качеството му на възложител и ищеца, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят се задължава по възлагане от възложителя да предостави 1 услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местожителство на територията на Република ****. Съгласно чл.6.1 от Договора, за предоставяне на услугите спрямо едно лице (клиент), на изпълнителя се заплаща възнаграждение в брутен размер 68,64евро на дневна база, като на основание чл.6.4 и чл.6.5 от Договора от размера на възнаграждението възложителят удържа вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, както и дължимите здравни вноски и данък общ доход, определени по правилата на българското законодателство. Освен гореизброените удръжки, в чл.2 от приложение №3 към договора, което е неразделна част от него, ищецът се съгласява и декларира, че определената в твърд размер сума от 18,39евро на ден ще бъде удържана от възнаграждението му, като е изрично предвидено, че горепосочената сума съответства на направените от възложителя разноски по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на изпълнение на договора и на разноските свързани с престоя на ищеца в чужбина. Страните изрично са избрали да определят отнапред конкретна сума, която да се удържа и е предварително одобрена като размер от всяка от страните. Ищецът е предоставял услугите по договора в рамките на 54 дни, съответно направените удръжки по чл.2 от Приложение №3 към Договора се равняват на 993.06евро, или 1942,25лв. Твърди, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на 14.11.2023г. Оспорва твърденията на ищеца, че сумата от 1942,25лв. представлява „заплата“ и твърди, че това са надлежно направени удръжки съобразно Приложение №3 към Договора. Твърди, че между него и ищеца е сключен договор за изработка с правна квалификация чл.258 от ЗЗД.

Страните са определили отнапред конкретна сума, предварително одобрена от тях, за разходи на изпълнителя и която ще се удържа от дневното възнаграждение, уговорено в договора. Тази уговорка е в полза и на двете страни, но най-вече тя дава отнапред сигурност на ищеца, че разходите му във връзка с изпълнението на договора няма да надвишат този лимит и че ответното дружество ще поеме останалата част от разходите, каквато и да е тя.

Така формираната изрична клауза в договора, който страните са сключили доброволно, е достатъчно основание за удържане на договорената сума от 18.39 евро на ден, или 1942,25лв. за целия период на договора, която сума съвпада и с претендираната от ищеца.

Моли да се приеме, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи, че представеното към коригираната искова молба Приложение №3 към Договора за изработка ищецът е дописал ръкописно в чл.2 словосъчетанието „не съм“ като добавка към оригиналния текст, в който е посочено, че се съгласява възложителят да прави удръжки в размер на 18,39евро на ден. Освен че представеното с коригираната искова молба копие от Приложение №3 към Договора се отличава от представеното такова с първоначалната искова молба от самия ищец, то е видно и че в текста на английски език подобно дописване липсва. В допълнение, с отговора на исковата молба „К. С.“ е представило заверен препис от оригиналния екземпляр на Приложение №3 към Договора, в който подобни дописвания не съществуват. Оспорва истинността на представения от ищеца документ – Приложение №3.

2

Моли иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.258 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна с наведеното в исковата молба и събраните по делото доказателства на осн.чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са се намирали в договорни отношения, като това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото договор озаглавен договор за изработка с дата 8.08.2023г. По силата на същия ищецът и ответното дружество са се договорили П.Щ. да предоставя услуга гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лице с местоживеене в ****, като в пар.6.1 е уговорено, че на Щ. ще бъде заплащано възнаграждение в размер на 68.64евро дневно за един клиент. Страните също така са договорили в пар.6.4, че настоящия ответник в качеството си на възложител по договора ще удържа вноски за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, както и здравни вноски в размер и по правила, определени от законовите разпоредби на Р България съгласно чл.4, ал.3, т.5 и 6 от КСО. Договорено е също така, че отново ответника ще удържа от възнаграждението на ищеца данък общ доход в размер съгласно законово предвидения. Ищцовата страна е представила и копие от приложение №3 към договора за изработка от 18.04.2022г. в чл.2 на който е записано, че ищецът е съгласен да му се удържат от ответника суми съответстващи на разноските направени от дружеството във връзка с реализация на курсове по предоставяне на услугата по гледане и обучение на чужд език, а също така и разноски свързани с предстоя му в чужбина, като размера на сумата която ще бъде удържана се определя на 18.39евро. Представения от ищеца екземпляр на коментираното приложение съдържа две ръкописни изписвания срещу обсъждания текст съответно „не съм“ и „не“ променящи смисъла му в насока, че липсва съгласие за посоченото удържане на сумата от 18.39евро, като ищецът не спори, че тези добавки са извършени от него след подписването на приложението.

По делото е прието заключение на вещо лице по ССчЕ съгласно което при условията предвидени в договора и приложенията към него от страна на ответника няма останали незаплатени възнаграждения към ищеца, като е потвърдено и това, че му е удържана сумата от 1 942.26лв.

Ответника е представил проект на споразумение за спогодба от 9.07.2025г. подписан едностранно от него, в който поема задължение да изплати на ищеца сумата от 1 700лв. при условие, че Щ. оттегли предявените срещу него искове. Посоченият документ от една страна не е подписан от ищеца, а от друга не съдържа еднозначно изявление за признание на иска поради което съдът намира, че не следва да го обсъжда в настоящото производство.

Спорът е относно това изразил ли е съгласие ищецът да му бъдат удържани процесните суми. Следва да се има предвид на първо място, че договорът между страните не е трудов, нито потребителски и поради това 3 съдът не следи служебно за хипотези на нищожност освен тези изследвани при общите правила. На следващо място следва да се вземе предвид, че самият ищец е признал, че е направил ръкописни корекции в приложението към договор след подписването на същото. Факта, че корекциите са извършени след едностранното подписване от негова страна се установява и от факта, че ответното дружество е представило екземпляр на копие от същия анекс също подписано от ищеца, но без нанесените от него ръкописни корекции. Съставът намира, че извършената едностранна корекция от страна по договора и приложенията след подписването им не поражда правни последици и не следва да се взема предвид, тъй като от решаващо значение е какво е било съдържанието на волите на страните към момента на изразяване на съгласието им чрез полагането на подпис. При това положение обвързващ страните е текста преди направените корекции съгласно който ищецът дължи на ответника посочените в анекса ежедневни суми от 18.39евро.

При това положение съставът намира, че ищецът е поел конкретен ангажимент към ответника именно за удържане от прихода му на посочената сума от 18.39евро, като въпреки липсата на доказателства и предвид отсъствието на спор, следва да се приеме, че търговското дружество му е удържало точно процесните 1942.25лв. като това е установено и от вещото лице по приетата ССчЕ. Съставът намира, че сумата е удържана правомерно съобразно изразеното от ищеца съгласие в анекс 3 и поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Този извод не се променя от факта, че и двете страни твърдят, че са сключили договор за изработка от 8.08.2023г., но подписаното едностранно от ищеца приложение, с което за ответника е възникнало правото на удръжки изрично сочи, че то е към договор за изработка от 18.04.2022г., тъй като договорното основание е изрично закрепено в приложението, не в договор.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. Щ. ЕГН********** от гр.******* срещу „К. С. Б.“ ЕООД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление гр.********* за заплащане на сума в размер на 1942.25лв. дължима се приложение №3 към договор за изработка от 18.04.2022г., на осн. чл.258 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4