Решение № 96 от 16.05.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Тутракан, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20243430100618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Производството е започнало по тъжба на ищеца, по което е било образувано НЧХД № 243/2024 г. на Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС). Поради прекратяване на наказателното производство делото е образувано като гражданско.

2 . Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищецa А. С. А., чрез адв. Е. Г. от Адвокатска колегия - гр. С. (л. 20), за осъждането на ответника, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултата на това, че на 02.04.2024 г., в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. С., пред сградата на РУ на МВР – гр.

Тутракан, находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2, публично казал на ищеца в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му: „Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си”, в размер на 2 500 лв.; ведно със законната лихва върху размера на неимуществените вреди от датата н увреждането 02.04.2024 г. до датата на окончателното плащане.

2.1. Твърди, се че обидата била нанесен на ищеца в качеството му на служител на МВР по повод на това, че установил нарушение по ЗДвП, извършено от ответника.

3. Ответникът В. П. Т., е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Същият е упълномощил като проц. представител дъщеря си Е. Т. (л. 19).

От фактическа страна

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. Ищецът към момента на твърдяния деликт е бил младши инспектор в РУ на МВР – гр. Тутракан (л. 6).

5. Като свидетели по делото са разпитани Ц . Л. П. и И. Д. Л. от разпита на които се установява следното:

6. На 02.04.2024 г. свидетелите заедно с ищеца около 14:00 ч. се намирали в гр.

Тутракан, близо до Районното управление. Забелязали л. а. „Опел“, сив на цвят, който бил спрял обратно на посоката на движение, до входа на паспортна служба. В автомобила нямало водач. Малко по – късно до автомобила се приближил ответника.

След като ответника потвърдил, че той е водача на автомобила, ищецът се представил обяснил извършеното нарушение. Ищецът след това взел документите на ответника и се придвижил до служебния автомобил, за да въведе данните на ответника в електронна система на МВР. Ответникът приближил до вратата на служебния автомобил, която била отворена и попитал ищеца какво пише. Ищецът му отговорил, че ще му състави фиш, а ако има възражения – АУАН. Тогава ответникът казал на ищеца: „Пиши, каквото искаш, зная какво лайно си!“.

7. В резултат на това ответника бил задържан било проведено производство по УБДХ (предмет на АНД № 83/2024 г. на ТнРС), което приключило с налагането на глоба в размер на 350 лв.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.

II. По главните искове

9 . Съдът за безспорно установено, че ответникът е казал на ищеца: „Пиши, 2 каквото искаш, зная какво лайно си!“, докато ищецът е изпълнявал служебните си задължения за установяване на нарушения по ЗДвП. Изразът е изречен в присъствието на колегите ищеца – свид. Порожанов и Лазаров и други минувачи, пред сградата на Районното управление в гр. Тутракан.

10. Използването на изразът „лайно” безспорно има обиден характер, като е от естество да накърни чувството за чест и достойнство на ищеца. Сравняването на ищеца с изпражнение от какъвто и да е вид не може да се квалифицира като „оценъчни съждения”.

11. Не са събрани каквито и да е доказателства поведението на ответника да е провокирано от ищеца.

12. В тази връзка на осн чл. 45 от ЗЗД ответникът следва да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца.

13. По отношение на размер на обезщетението

13.1. От свидетелските показания се установява, че ищецът се засегнал от обидата. При последващи разговори с колегите продължавал да коментира случая.

Когато ставало въпрос за деликтното събитие, ищецът ставал по – мълчалив, затварял се в себе си.

13.2. В тази връзка съдът намира, че на осн. чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в пълния претендирания размер – 2 000 лв.

14. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от момента на увреждането.

Разноски

15. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважаването на главните искове ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски (550 лв.) съобразно уважената част от иска – 440 лв.

16. На основание чл. 77 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в размер на 100 лв.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, с посочен адрес:

*******************, да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН **********, с посочен адрес: ****************, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в 3 резултата на това, че на 02.04.2024 г., в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. С., пред сградата на РУ на МВР – гр. Тутракан, находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2, публично казал на ищеца в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си!”, което обезщетение възлиза на 2 000 лв. (две хиляди лева); ведно със законната лихва върху размера на неимуществените вреди от датата н увреждането 02.04.2024 г. до датата на окончателното плащане .

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за разликата между уважената част – 2000 лв. и претендираната такава – 2 500 лв.

ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, да заплати на ищеца А. С.

А., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева).

ОСЪЖДА ищеца А. С. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете, съобразно отхвърлената им част, в размер на 20 лв. (двадесет лева); както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА ответника В. П. Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете, съобразно уважената им част, в размер на 80 лв. (осемдесет лева); както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4