Решение № 4752 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван С. при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван С. Гражданско дело № 20253110106974 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. В. С., гр. **, с която срещу „**“ АД, гр. *, е предявен положителен установителен иск за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца платена без основание сума, с която вторият се обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът С. В. С. твърди, че е заявил проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа относно ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. *, общ. **, обл. **, ПИ *, ПВИ *, като на *г. платил на ответника процесната сума за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД.

Излага във връзка с вземането, че ответникът е получил платената от него сума за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД без основание, защото такава не се следвала за централи под 5 МВч, след като не е нормативно определена. Твърди, че в Наредба № 6/2014 г. не е предвидено заплащането на такса за съгласуване условията за присъединяване. Посочва, че в тази връзка са постановени решения на ВАС. Счита, че заплатената от С. В. С. сума е недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Моли съда да установи дължимостта на вземането и да присъди разноските по делото.

Ответникът „**“ АД е подал в срок отговор на исковата, с който оспорва иска.

Твърди, че на 01.06.2022 ищецът е депозирал искане за проучване условията за присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, като операторът е издал становище относно условията за присъединяване и е изпратил до *искане за проучване. На 01.08.2022 г. постъпило писмо от *, с което се предоставила информация, че е необходимо да се заплати цена в размер на 7 848 лв., като след представяне на документ за платена цена за проучване ще се пристъпи към разглеждане на искането. Сочи, че в тази връзка е уведомил клиента, издадена е проформа фактура и сумата е заплатена на 22.08.2022 г. За плащането е издадена фактура, като на 25.08.2022 г. сумата е преведена на системния оператор. Излага, че тази цена не е платена без основание, доколкото ЗЕ и приетата в изпълнение на разпоредбите му Наредба № 6 от 24.02.2014 г. предвиждат в процедурата по присъединяване 1 да участва и ЕСО, с които се извършва съгласуване, като за проучването се дължи такса, която е предвидена по размер по позиция 2.1. и е публично достъпна. Счита, че е извършило вменените му по закон задължения и като краен резултат е издал положително становище относно условията по присъединяване. Твърди, че посоченото от ищеца решение на ВАС не е задължителна съдебна практика за гражданския съд. Счита, че не дължи връщане на тази такса. Излага, че тази сума не е останала в неговия патримониум, а е преведена на системния оператор. В тази връзка и не носи отговорност за връщането на сумата. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „**“ АД предявява обратен иск срещу „***“ ЕАД, като в исковата молба излага твърдения идентични в подадения отговор.

Сочи още, че ако се уважи иска на ищеца С. В. С., ще се окаже, че ЕСО без основание е изискало и получило процесната сума, което ще доведе до неоснователно обогатяване. Моли за осъждане на ответника да върне сумата, ако бъде уважен иска на първоначалния ищец.

В срока за отговор на исковата молба по предявения обратен иск „***“ ЕАД твърди, че съгласно ЗЕ е енергийно предприятие, което е длъжно да присъединява обекти на производители на електрическа енергия, какъвто производител е и С. В. С.. Твърди, че процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничава само със съгласуване по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, което проучване е направил, и за което е поискал процесната такса. Счита, че не е събрал такса, която не му се следва. Такава такса се дължи и тя е в размера определен с Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР. Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, поради което и искът следва да се отхвърли.

С молба преди открито съдебно заседание С. В. С., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В открито съдебно заседание „**“ АД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора и исковата си молба срещу третото лице помагач.

В открито съдебно заседание „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора си. Представя съдебна практика.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на вземане за платена без основание такса, с която ответникът неоснователно се е обогатил при начална липса на основание, който е квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е заплатил на ответника процесната сума в размер на 7 848 лв. (не се спори). В тежест на ответника е било да установи, че е получил от ищеца сумата, представляваща заплатена такса за съгласуване условията за присъединяване на годно правно основание, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № 6/24.02.2014 г. Предявен е и обратен иск срещу третото лице помагач, чиято доказателствена тежест се припокрива с тази на главния.

Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че на 22.08.2022 г. ищецът е заплатил на ответника „**“ АД сумата от 7 848 лв. такса за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. *, общ. **, обл. **, ПИ *, ПВИ *, поръчка № *, по проформа фактура № */*г. и фактура № */*г.

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че С. В. С. е подал искане вх.№ **********/*г. до * за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Представена е 2 документацията във връзка с присъединяването, включително писмо от *до * от 28.07.2022 г., с което е изискано заплащането на сумата от 7848 лв. за извършване на услуга – проучване условията и начина на присъединяване на обекта. Представено е преводно нареждане, от което е видно, че на 25.08.2022 г. сумата е била наредена в полза на ЕСО, съобразно издадената фактура на същата дата.

Между страните няма спор по фактите, като спорът е единствено правен и той се изчерпва с въпроса – Налице ли е правно основание „***“ ЕАД да изисква чрез „**“ АД плащането от производителите на електрическа енергия на такса за извършване на услуга проучване условията и начина на присъединяване на обекта, съобразно Наредба № 6/24.02.2014 г. и Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР.

В Решение № 6300 от 13.06.2023 г. по адм.д.№ 408/2023 г. на Върховния административен съд е прието, че в съответствие с чл. 116 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона, както и да извърши разширението и реконструкцията на мрежата. Съгласно ал. 8 от същия член операторът няма право да откаже присъединяването на нов обект въз основа на възможни бъдещи ограничения на преносната способност. Прието е още, че съгласуването не съставлява проучване, за което се дължи такса. Касае се за отделни етапи от процедурата по присъединяването и съгласуването не е обусловено от заплащане на цена. Неотносима е разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, която е свързана с присъединяване на оператор във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на мрежата, както и за присъединяване към т ях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия.

Съответно по този въпрос практиката на Варненския окръжен съд също е константна.

В постановените Решение № 1222 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1730/2024 г.; Решение № 10 от 07.01.2025 г. по в.гр.д. № 2139/2024 г.; Решение № 856 от 31.07.2025 г. по в.гр.д. № 1022/2025 г.; Решение № 562 от 23.05.2025 г.; Решение № 303 от 21.03.2025 г. по в.гр.д. № 281/2025 г.;

Решение № 867 от 07.08.2025 г. по в.гр.д. № 879/2025 г.; Решение № 810 от 20.07.2025 г. по в.гр.д. № 962/2025 г.; Решение № 1012 от 11.10.2025 г. по в.гр.д. № 1410/2025 г. и др. се приема, че анализът на цитираната правна уредба налага изводът, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от КЕВР. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа генераторна мощност от 0,2 MW, то проучването правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл.

51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на преносната мрежа – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, тъй като в конкретния случай то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне двукратно заплащане на възнаграждение за една и съща дейност.

Настоящият състав споделя тази съдебна практика на въззивната инстанция, от която следва, че сумата от 7 848,00 лв., която е била заплатена по процесната фактура е платена без основание за това и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Длъжник по това задължение е „**“ АД, тъй като сумата е платена на него, като е без значение обстоятелството, че в последствие това дружество е прехвърлило сумата на „***" ЕАД. С. В.

3

С. не е имал директни взаимоотношения с „***" ЕАД и не е превеждал суми на това дружество, поради което и не може да претендира връщането на такива. Настоящият състав не споделя представената от третото лице съдебна практика на Пловдивските съдилища.

С оглед на всичко изложено, така предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл.

55, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „**“ АД е основателен.

Уважаването на главния иск по чл. 422, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД води и до основателност на предявения от „**“ АД срещу „***" ЕАД обратен иск. Това следва от обстоятелството, че заплатената от С. В. С. сума е била преведена на „***" ЕАД. Поради това, ако „**“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „***" ЕАД би се обогатило неоснователно, което е недопустимо

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на всеки от ищците по предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са списъци и доказателства за плащане. Ищецът по главния иск претендира 156,96 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 156,96 лв. държавна такса и 1 100 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ищецът по обратния иск претендира 313,92 лв. държавна такса и 2 592 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за този иск.