Решение № 2540 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2540 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100510070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2631/15.02.2024г., постановено по гр. д. № 48468/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, съдът е признал за установено, че В. Д. Ц. дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД сумата от 10 049.30лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2022г. по ч.гр.д. № 25986/2022г. по описа на СРС, 113 състав, като е отхвърлен частично иска за главница за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 14728.34лв., така и са отхвърлени исковете за договорна лихва в размер на 2065.70лв. за периода от 15.07.2021г. до 15.02.2024г., както и за мораторна лихва в размер на сумата от 1002.25лв. за периода от 15.08.2021г. до 16.04.2022г. С постановеното решение В. Ц. е осъдена да плати на ищеца и разноски по делото в общ размер на 1202.13лв.

Така постановеното решение е обжалвано и от двете страни.

1

С въззивната жалба от особения представител на ответника се атакува решението в частта, в която съдът е уважил иска за главница, съответно като последица – в частта за разноските, по съображения, че по делото не било доказано усвояване на сумата по кредита от страна на длъжницата, така и се оспорва изискуемостта на вземането, съответно обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, в който намира въззивната жалба за неоснователна по подробно посочени съображения.

С въззивната жалба от ищеца се атакува решението в отхвърлителните части, т.е. в частта, в която се отхвърля иска за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер, така и частите, в които се отхвърлят исковете за възнаградителна и мораторна лихва. Твърди се, че решението в тези части е неправилно, за което са изложени подробни съображения. Твърди се, че неправилно е прието, че предвидената такса ангажимент е нищожна, защото не попада в приложното поле на чл.10а ЗПК, така и неправилен бил изводът, че договорът е недействителен по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото нормата била спазена, съответно изискванията изпълнени. Претендира разноски. Представя като писмено доказателство – стандартен европейски формуляр от дата 05.11.2019г., на който липсва подпис на потребител. Според чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата касае доказателства за новооткрити и новонастъпили факти (ал.2), а втората са доказателства, които не са били допуснати поради нарушаване на съдопроизводствените правила (ал.3). Представеното писмено доказателство не касае нито една от двете хипотези, поради което като преклудирано не подлежи на обсъждане.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, в който намира въззивната жалба за неоснователна по подробно посочени съображения.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в 2 жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проВ. съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи вземания, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК за суми по договор за потребителски кредит, а именно:

14728.34лв. главница по договор за кредит № PLUS-17390915/05.11.2019г., ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2065.70лв. възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021г. до 15.02.2024г., сумата от 1002.25лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 16.04.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25986/2022г. по описа на СРС, 113 състав.

По делото е приет Договор за потребителски кредит №

PLUS-17390915/05.11.2019г., по силата на който в параметри и условия е посочено, че размерът на кредита за потребителски цели е за сумата от 20 000лв., размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ е в размер на 0.00лв., Застрахователната премия е в размер на 3600лв., общият размер на кредита е 20 000лв. Такса ангажимент е в размер на 700лв. Броят погасителни вноски е 48бр, с падежна дата на последната погасителна вноска – 15.11.2023г., с месечна погасителна вноска от 571.75лв. и обща стойност на плащанията 27444.00лв., при посочен ГПР от 11.16% и лихвен процент от 8.77%. В приетите по делото Условия по договора за кредит в чл.2 е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като с подписване на договора, кредитополучателят давал своето изрично съгласие, от датата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, кредиторът да удържи сума в размер на 8082.64лв. във връзка с договор с номер PLUS-11655702; CREX-****, която да послужи за пълно погасяване на задълженията. Описано е, че размерът на кредита за 3 покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасително вноски“ и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Описано е също, че кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което Кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. В чл.3 е описано, че предоставянето на посочената в чл.2 сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечни погасителни вноски“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на Кредитора. Плащането било договорено да се извършва по посочената в договора банкова сметка на Кредитора. Началната дата на изчисляване на ГПР била датата на сключване на договора. В чл.5 е уредено право на кредитора при просрочване на две или повече вноски да обяви кредитора за предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост, както и при забава на плащанията е описано, че се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. В последния абзац на договора е описано, че с полагане на подписа си потребителят удостоверявал, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка, преддоговорната информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.

Прието е споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 11.05.2020г., съгласно което заплащането на месечни погасителни вноски № 6, 7 и 8 се отлагали със срок от 3м., съответно срокът на кредита се удължавал със срока на гратисният период съгласно посоченото в погасителни план (с последна падежна дата 15.02.2024г.).

Прието е платежно нареждане от 05.11.2019г. (л.88), от което се установява, че по сметка на ответницата с основание „съгл.договор PLUS- 4

17390915“ и с наредител (първоначалният ищец, който съгласно вписване от 31.05.2023г. е прехвърлил търговското си предприятие по реда на чл.15 ТЗ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, за което е прието по делото удостоверение л.89) е наредил сумата от 11 217.36лв.

Прието по делото неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че на датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит (05.11.2019г.) кредиторът е превел по посочена сметка на ответницата сумата от 11 217.36лв., а останалата част от сумата (8082.64лв.) била удържана директно от кредитора, съответно (700лв.) като такса ангажимент. В заключението се установява, че ответницата е платила сума в общ размер на 9250.70лв. в периода от 20.11.2019г. до 30.07.2021г., с които суми били покрити задължения по главница (5796.66лв.), застрахователна премия (1275.00лв.), както и възнаградителна лихва (2179.04лв.). Поради забава в плащанията към датата на подаване на заявлението задължението по договора възлизало на 17796.29лв., от която 14203.34лв. главница, 525 лв. застрахователни премии, 2065.70лв. възнаградителна лихва, съответно към датата на заключението (22.01.2024г.) задълженията били в размер на общо 20680.87лв., от които 14203.34лв. главница, 525лв. застрахователни премии, 2065.70лв. възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021г. до 15.02.2024г., мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 16.04.2022г. в размер на 1002.25лв., както и законна лихва за периода от 18.05.2022г. до 21.01.2024г. в размер на 2884.58лв.

С атакуваното решение Софийския районен съд е приел, че ответникът е получил сумата по договора за кредит, с което кредиторът е доказал изпълнение на задълженията си. Приел е за неоснователни възраженията на ответника, че договорът е недействителен поради неразписване на методиката за формиране на ГПР (чл.11, ал.1, т.10 ЗПК), но е приел за основателно възражението, че договорът е недействителен поради неточно посочване на ГПР, доколкото не е включена таксата за ангажимент. Оттук с оглед чл.23 ЗПК приема, че дължима е единствено главницата (чистата стойност) и с оглед заключението по ССчЕ, че потребителят е заплатил сумата от 9250.70лв., съдът е приел, че искът за главница следва да се уважи до сумата от 10049.30лв.

5

Решението по същество е ПРАВИЛНО по следните съображения:

Съвкупно от приетия по делото договор за потребителски кредит (който отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК да е в писмена форма и на хартиен носител), както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, настоящият състав приема, че ищецът е доказал сключване на договор за кредит между страните, както и предоставяне, съответно усвояване на сумата от ответницата. Възражението на особения представител на ответницата, че ищецът не е доказал изпълнение на задължението за превеждане по банкова сметка на ответницата на сумата, се явява неоснователно с оглед приетото по делото платежно нареждане (л.88), съвкупно с неоспореното заключение по ССчЕ, от което се установява, че на датата на сключване на договора е отпусната процесната сума, послужила за погасяване на предходни задължения, а остатъкът е нареден по посочена в договора за потребителски кредит банкова сметка. По изложените съображения е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор.

По отношение на изискуемостта на вземането, с оглед приетото споразумение за отсрочване на погасителни вноски се установява, че срокът на кредита е удължен до датата 15.02.2024г. (последна падежна дата). В чл.5 от договора е уредено право на кредитора при просрочване на две или повече вноски да обяви кредитора за предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост, като по делото няма представено нито писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито с исковата молба изрично се прави такова волеизявление. С ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, т.18, се приема, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което в случая 6 не е доказано. От друга страна, последователно в практиката на ВКС – напр.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49accec5-4980-4c90-bb81-52231c1fc6e4