Решение № 261289 от 17.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№………………гр.София,…………………г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена И. Златка

Чолева при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12461 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „С.П.“ ЕООД срещу решение № 446445 от 09.07.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.дело № 82185/2017г. в частта, с която „С.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.К.“ АД / с ново фирмено наименование „Е.“ АД/ на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД - сумата от 9 287,35лв., представляваща неустойка по чл.6.1 от сключен между страните договор на 16.02.2017г. за периода 01.07.2017г.- 25.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /21.11.2017г./- до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 1 121,43лв.- разноски по делото.

Въззивникът - ответник в първоинстанционното производство поддържа на първо място възражение за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Твърди, че спорът – предмет на настоящото дело, е разрешен със силата на пресъдено нещо с решение на СРС, 61 състав от

15.05.2018г. по гр.дело № 82183/2017г. и решение на СГС , ІІІ“Б“ състав от 25.03.2019г. по гр.дело № 15201/2018г. Поддържа евентуални доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззивникът-ответник намира за необоснован и изведен в противоречие с фактите, установени по делото, извода на първата инстанция, с който е прието, че от негова страна не е положена дължимата грижа на добрия стопанин при изпълнение на договорното му задължение за прехвърляне на собствеността , както и на това за предаване на процесния имот с издадено разрешение за ползване в договорения срок. Твърди, че действията на трети лица, които са довели до забавата, безспорно следва да се квалифицират като обективна причина за забавата. Счита, че необосновано с обжалваното решение е прието, че няма доказано наличие на такива действия от страна на трети лица, които обективно да са попречили на него /ответника-строител/ да въведе процесния обект в експлоатация и прехвърли собствеността върху него в договорения срок. Въззивникът-ответник поддържа, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които е видно, че забавата не се дължи на негово виновно поведение. Твърди, че по делото е безспорно доказан фактът, като за него няма и спор между страните, че правоспособното лице по ЗКИР, на което е било възложено изработването на проекта за нанасяне на процесната сграда в кадастралната карта и кадастралните регистри –„Г.“ ООД, е допуснало грешка при нанасяне на границите на сградата. На посочената грешка на третото лице въззивникът твърди, че се дължи забавата при нанасянето на процесната сграда в кадастъра и съответно –забавата за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху процесния имот в договорения срок. Счита, че необосновано от СРС не е обсъдено представеното от него уведомление от 23.05.2017г., с което добросъвестно е информирал всички бъдещи собственици на обекти в сградата, в това число и ищеца, за възникналите проблеми с „Чез

Разпределение България“ АД, имащи за последица евентуално удължаване на срока за изпълнение на договора от два до четири месеца. Ето защо, въззивникът-ответник счита, че след като от доказателствата по делото е видно, че забавата му е резултат на обективни пречки и на поведението на трети лица по смисъла на чл.6.3 от договора, а не е последица от собственото му виновно неизпълнение на договорните задължения, то претендираната неустойка се явява недължима.

С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за обезсилване на обжалваното решение и вместо него-постановяването на друго, с производството по делото да бъде прекратено, евентуално- отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- ищец по делото,

„К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“ АД/ , оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Възразява, че от въззивника-ответник не е доказано обстоятелството, че присъединяването на процесната сграда към електроразпределителната мрежа е по вина на третото лице „Чез Разпределение България“ АД. Твърди, че от представения по делото договор, сключен между ответника-строител и третото лице „Чез

Разпределение България“ АД, е видно, че задължението на третото лице за присъединяване на процесната сграда към електроразпределителната мрежа е договорено като безсрочно, тъй като с договора не е установен краен срок , в който третото лице да изготви и съгласува необходимите документи, за да получи разрешение за изграждане и въвеждане в експлоатация на необходимата инфраструктура. Твърди, че задължението на третото лице е договорено и под условие- издаване на разрешение за изграждане на съоръженията за присъединяване.

Възразява, че след като от ответника-кредитор не е отправена покана за изпълнение на безсрочното задължение към титуляра му - третото лице „Чез

Разпределение България“ АД, то последното не е изпаднало в забава за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжението за присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесната сграда, поради което и ответникът не може да се позовава на тази твърдяна забава на третото лице като обективен фактор за собствената си такава. Нещо повече, въззиваемият-ищец поддържа, че ответникът само твърди наличието на сключен договор с „Чез Разпределение

България“ АД , но не твърди и не доказва той /ответникът/ сам да е изпълнил своите си задължения по този договор. Твърди, че ответникът не установява да е заплатил на третото лице цената за присъединяване, нито доказва изпълнението на собственото си задължение за учредяване на сервитутно право на третото лице за прокарване на електропроводни линии и сервитутното право за преминаване на хора и техника за обслужване на енергийните съоръжения в срок от 1 месец от подписване на договора с третото лице. Въззиваемият-ищец счита, че ответникът не може да се освободи от отговорност за изпълнение на собствените си задължения по договора за строителство, поради възлагане на отделни части от строителството на трети лица. На последно място поддържа, че изпратеното от ответника уведомление от 23.05.2017г. не го освобождава от отговорност, след като е доказано , че забавата му е последица от неупражнен контрол върху неговите подизпълнители. По изложените доводи в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор на жалбата, въззиваемият –ищец заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноските направени във въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен заявения от ответника отвод за недопустимост на обжалваното решение, основан на твърдението за разрешаване на спора- предмет на настоящото дело със силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на СРС, 61 състав от 15.05.2018г. по гр.дело № 82183/2017г. От извършената от настоящия съдебен състав служебна справка е установено, че представеното по настоящото дело от ответника делото решение на СРС,

61 състав, потвърдено с окончателното решение на СГС, ІІІ“б“ състав от 25.03.2019г. по гр.дело № 15201/2018г. макар да касае същите страни , има различен предмет, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 61 състав не се простират по отношение на правния спор- предмет на настоящото дело. Действително, в постановеното по делото решение на СРС, 61 състав не е посочен /индивидуализиран/ процесният конкретен недвижим имот, за който е отхвърлена претенцията на ищеца и по настоящото дело срещу ответника и по настоящото дело за неустойка за същия период 01.07.2017г.- 25.09.2017г. по чл.6.1 от същия предварителен договор от 16.02.2017г. за забавеното изпълнение в посочения период на задължението на ответника да построи и да прехвърли собствеността върху този обект с издадено разрешение за ползване в срок до 30.06.2107г. От изискания от настоящия съдебен състав служебен препис от исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение на 61 състав на СРС, обаче, е видно, че претендираната по това дело неустойка касае друг самостоятелен /жилищен/ обект в процесната сграда с идентификатор № ***, различен от отделния и самостоятелен обект, за който се претендира неустойката по настоящото дело, а именно – самостоятелен /жилищен/ обект с идентификатор № ***. При така констатираното различие в предмета на двете дела, съдът приема, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 61 състав не се простират по отношение на спора- предмет на настоящото дело. Ето защо, предявеният иск по настоящото дело иск се явява допустим, съответно- допустимо е решението на първата инстанция в обжалваната част, с което този иск е уважен. При установената от настоящата инстанция валидност и допустимост на обжалвания първоинстанционен акт, настоящият съд дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД – за претендирана от ищеца „К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“

АД/ от ответника „С.п.“ ЕООД неустойка в размер на 9 288,12лв. по чл.6.1 от договор от 16.02.2017г. , като дължима за забавеното изпълнение за периода 01.07.2017г. - 25.09.2017г. на задължението за прехвърляне на собствеността върху процесния имот - самостоятелен

/жилищен/ обект с идентификатор № ***, находящ се в сградата, построена в УПИ ІІІ-929 от кв.22 по плана на гр.София, ж.к.“ Манастирски ливади-Изток“ в договорения срок до 30.06. 2017г. и с издадено разрешение за ползване, както и за забавеното изпълнение на задължението за предаване на процесния имот с разрешение за ползване в договорения срок до 30.06. 2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- до окончателното изплащане.

С първоинстанционното решение в обжалваната част исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е уважена до размера на сумата от 9 287,35лв., след като от първоинстанционния съд е прието наличието на неустоечна клауза в процесния договор, приета е за доказана забавата на ответника за изпълнение на двете договорни задължения - за прехвърляне на собствеността върху процесния имот с издадено разрешение за ползване и за предаване на имота с разрешение за ползване, в рамките на целия исков период. В диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е отразено, че неустойката се присъжда само за забавеното изпълнение на задължението по чл.3.1 от договора /за забавеното изпълнение за предаване на имота в договорения срок с разрешение за ползване/, а в мотивите на решението съдът е приел, че тя се дължи за доказаната забава за изпълнение на двете договорни задължения - това по чл.3.1 – задължението за предаване на имота с разрешение за ползване, както и на задължението за прехвърляне на собствеността. Тази очевидна фактическа грешка , обаче, не се отразява на допустимостта на решението, тъй като подлежи на изправяне от първоинстанционния съд по реда на чл.247 от ГПК. С обжалваното решение от първата инстанция и прието за неоснователно възражението на ответника забавата му за изпълнение на двете задължения да е резултат от обективни и независещи от него причини по смисъла на чл.6.3 от процесния договор.