Решение № 834 от 15.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Сливен, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102901 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.

В исковата молба се твърди, че вземането е възникнало на основание Договор за кредит L 330317 от 05.09.2023 година и Общи условия от същата дата сключени между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Й. Я. Н. по реда на чл.

6 от ЗПФУР от разстояние. Кредиторът е одобрил и предоставил потребителски кредит в размер на 300 лева. Отпуснатата на кредит сума е преведена от кредитора по сметка на кредитополучателя при „Изипей България“ АД и е усвоена на каса в пълен размер. Кредитът е следвало да се погаси на 4 последователни месечни вноски, дължими за периода от 05.10.2023 година до 05.01.2024 година, всяка в размер на 79,10 лева.

Кредитополучателят не е извършил нито едно плащане за погасяване на дълга. След датата на цесията също не са извършвани плащания.

От съда се иска да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от Й. Я. Н., 1 произтичащо от Договор за кредит L 330317 от 05.09.2023 година, обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година, издадена по ЧГД № 1676/2025 година, а именно: 300 лева, представляваща изискуема и неплатена главница, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.03.2025 година, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 265,00 лева. Претендират се разноски по исковото и заповедно производство.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор на исковата молба, съгласно който иска се приема за допустим и основателен и се представя вносна бележка за внесена сума по банкова сметка на ищцовото дружество в размер на 590,06 лева.

В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се представлява. В писмена молба - становище е заявено, че се приема извършеното в хода на процеса от ответника доброволно плащане, с което кредиторът е получил изпълнение на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Счита се, че са налице условията на закона ответникът да понесе отговорността за сторените в хода на процеса разноски, тъй като същия с неизпълнението си е станал повод за образуване на делото. Моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на разноските, сторени в настоящото дело, а именно 13,74 лева, представляваща разлика между платената и неплатена част от държавната такса, следваща се за исковото производство и възнаграждение за адвокат в размер на 360,00 лева, с включено ДДС.

В молба - становище вх. № 21910 от 02.10.2025 година по вх. рег. на СлРС е представен списък по чл. 80 от ГПК за направените в хода на исковото производство разноски, присъждане на които ищецът претендира.

Ответникът, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и не се противопоставя искането на ищеца да бъде уважено.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и ответникът Й. Я. Н. не спорят относно факта, че са страни по Договор за кредит L 330317 от 05.09.2023 година. Въз основа на подадено от заявителя - ищец заявление, на 2

26.03.2025 година е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година по частно гражданско дело № 1676/2025 година на СлРС за сумата 300 лева, представляваща изискуема и неплатена главница, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.03.2025 година, до окончателното погасяване на дълга, както и за сумата 265,00 лева, представляваща разноски по делото.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск.

Исковата молба е заведена на 28.05.2025 година.

С депозирания отговор ответникът представя вносна бележка за внесена сума по банкова сметка на ищцовото дружество в размер на 590,06 лева, погасяваща вземането по издадената заповед за изпълнение и част от размера на държавната такса за исковото производство. Размерът на непогасената част възлиза общо на сумата 373,74 лева, от които 13,74 лева, представляваща разлика между платената и неплатена част от държавната такса, следваща се за исковото производство и възнаграждение за адвокат в размер на 360,00 лева, с включено ДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Сумите по Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година, издадена по ЧГД № 1676/2025 година са изцяло погасени в хода на процеса от страна на ответника чрез извършено доброволно плащане прието от заявителя - ищец като изпълнение на вземането му по издадената заповед за изпълнение и на част от разноските за исковото производство. Тъй като доброволното плащане е настъпило в хода на процеса, следва да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, понеже и преди 3 образуването на делото /в хода на заповедното производство/ е канен да ги заплати.

Поради изложеното коментираните исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни, поради плащането на сумите в хода на процеса.

По правилата на процеса и като се има предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковите суми на съответните падежи, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно производство, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените разноски. В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като освен признание на исковете е необходимо ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, като последното не е налице - подадено е възражение срещу заповедта за изпълнение и плащането е направено по време на исковия процес.

Безспорно е, че непогасената част от разноските възлиза на обща сума 373,74 лева и включва 13,74 лева, представляваща разлика между платената и неплатена част от държавната такса, следваща се за исковото производство и възнаграждение за адвокат в размер на 360,00 лева, с включено ДДС, която по изложените по-горе съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на процеса плащане, предявените о т „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауър, против Й. Я. Н. с ЕГН ********** от гр.

................................., искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата 300 лева, представляваща просрочена главница по Договор за потребителски паричен кредит L 330317 от 05.09.2023 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2025 година, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 265,00 лева, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение 4 на парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година по ЧГД № 1676/2025 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Й. Я. Н. с ЕГН ********** от гр. ................................. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауър сумата 373,74 лева /триста седемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5