Решение № 98 от 27.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600171 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-гр.Велико Търново, против Присъда рег. № 15/08.05.2026год., постановена по НОХД № 868/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия В. Е. К. за НЕВИНЕН в това на 13.03.2025 год., в с. Недан, обл.

Велико Търново, действайки като извършител, в съучастие с Д. И. Д., от гр.

*****, като помагач, да е извършил опит да отвлече С. Д. И., от гр. *****, като опитът останал недовършен, поради независещи от дейците причини успешна съпротива оказана от С. И., поради което го ОПРАВДАВАЛ по така предявеното му обвинение по чл. 142, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Постановено е веществените доказателства- суичър, син на цвят с дълги ръкави, размер „М“ с качулка и пружина, отляво на гърдите надпис:

„Ьоп“ и на гърба „PRODUC FION", в хартиен плик запечатан с картон серия К 002441, както и синя раница с надпис „Quechia ARPENAZ 10“, с намираща се в нея жълта тениска и брадва с черна дървена дръжка с надпис: „GARDEX 1

TOOLS“ и дължина на 39см цялата и остра част - жълт цвят с дължина на острата част 10,5см, запечатани в черна опаковка с картон серия К 002442, да се върнат на собственика С. Д. И., след влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 190 от НПК е постановено, че разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

Постановено е вещественото доказателство- мобилен телефон марка „Xiaomi Redmi 11 Pro 5G“ с ИМЕИ1 - ***** и ИМЕИ2- ****** да се върне на собственика В. Е. К..

Постановено е веществените доказателства - парче от работна ръкавица - черно на цвят, с размери 7x3 см, запечатано в бял хартиен плик с картон серия Н 03444; клетъчен материал иззет със стерилен тампон от Д. И.

Д., ЕГН ********** от гр. *****, взет на 13.03.2025 г. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, поставен в хартиен плик, запечатан с етикет подписан от Д., разследващ полицай и експерта и печат на РУ Павликени; клетъчен материал иззет със стерилен тампон от В. Е. К., ЕГН ********** от гр. *****, взет на 13.03.2025 г. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, поставен в хартиен плик, запечатан с етикет подписан от К., разследващ полицай и експерта и печат на РУ Павликени; флакон с надпис: „BALLISTOL PFEFFER-KO FOG“, 40ml, запечатан в прозрачна опаковка с картон серия К 002443; чифт ръкавици с надпис „WURTH“, отгоре червени, а отдолу черни, като на дясната липсва материята за палеца, запечатани в хартиен плик с картон серия К002444, да се унищожат след влизане в сила на присъдата по съответния законов ред.

С въззивния протест е наведено оплакване, че постановената оправдателна присъда е неправилна.

Твърди се, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие по безспорен и непораждащ съмнения начин, е било установено и доказано, че подсъдимият В. Е. К., на инкриминираната дата и място, е отишъл със съучастника си Д. И. Д. до рано сутринта, във все още тъмната част на денонощието, скрил се е зад входната врата в двора на имота на пострадалия, физически е нападнал същия, като го е напръскал с лютив спрей, нанасял му удари, блъскал го, влачил го към отворения багажник на процесния лек автомобил, докаран до мястото на схватката от съучастника Д.

Д. (който, след като скрил лицето си с пластмасова маска, подпомогнал подсъдимия В. К., осигурявайки му възможност да вкара пострадалия в багажника на процесния автомобил, като докарал автомобила до биещите се и отворил багажника, чакайки К. да вкара вътре И.).

Излагат се доводи, че така изяснената фактическа обстановка е подкрепена, както от показанията на пострадалия И., така и от частичните самопризнания на подсъдимия К. и на съучастника му Д. Д.; от всички останали доказателства по делото, от които е видно, че подсъдимият К. е имал мотива за осъществяване на деянието, подготвил се е предварително за изпълнението му, като си е набавил помощно средство - лютив спрей и защитно средство - ръкавици, както и си е осигурил присъствието и помощта на съучастника Д., без колебание е нападнал физически пострадалия и го е влачил към отворения от Д. багажник на процесния лек автомобил, упорито двукратно е влязъл във физическа схватка с пострадалия, като го е преследвал 2 след двете му откопчвания и придвижване към дома му.

С оглед изложеното се иска въззивният съд, основание чл. 334 т. 2 и чл. 336 ал. 1 т. 2 НПК, да отмени присъдата на Окръжен съд- В.Търново от 08.05.2026 год. по НОХД № 868/2026 год., като неправилна, да признае подсъдимия В. Е. К. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 142 ал. 1 вр .чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ по справедливост.

В подадено от Окръжна прокуратура-Велико Търново писмено изложение за допълване на доводите в протеста на основание чл.320 ал.4 от НПК, след запознаване на прокурора с мотивите на присъдата, се излагат следните съображения и доводи:

Излага се, че от мотивите на присъдата е видно, че съдът е възприел фактическа обстановка, която значително се различава от обективно и пълно изяснената такава в хода на досъдебното производство и изложена обстойно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е възприел изцяло и безкритично обясненията на подсъдимия К., които отразяват защитната му теза и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Излага се, че показанията на пострадалия И. са последователни, логични, непротиворечиви, подкрепят се от останалите доказателства по делото, включително и от обясненията на подсъдимия К., който е признал, че на посочената от пострадалия И. дата, в посочения от пострадалия И. час и на посоченото от пострадалия И. място, се е намирал пред дома му без предварителна уговорка с пострадалия, като е бил придружаван от втори мъж с маска, описана детайлно и вярно от пострадалия И. (в разпита му, проведен на 13.03.2025г. - денят на престъплението, само 3 часа след извършване на същото).

Излага се, че съдът не е отчел обстоятелството, че пострадалият И. е видял и разпознал личния автомобил на подсъдимия още преди да бъде напръскан за първи път със спрей от подсъдимия; напръскването не е било пряко в очите му, а в посока към лицето му, веднага след което е бил блъснат от К. към улицата, т.е. бил е отдалечен от аерозолната струя от самия подсъдим, поради което по-малка част от изпръсканото количество е попаднало върху долната част на лицето на пострадалия. В съдебно заседание вещото лице съдебен лекар д-р Гицов е конкретизирал, че въздействието на пръснатия от подсъдимия спрей срещу пострадалия е било слабо: макар и затруднено, заради зачервяване и сълзене на очите и носа, пострадалият е възприел присъствието именно на подсъдимия К. на местопрестъплението, наличието на автомобила на К. там, присъствието на втория мъж с маска, която пострадалият е описал и описанието му съвпада с маската, предадена доброволно от Д.Д. - съучастникът на подсъдимия К..

Излага се, че въпреки напръскването със спрей, пострадалият обективно е можел и е възприел напълно случващото се около него и с него, като показанията му в тази насока се подкрепят от останалите доказателства по делото, частично от обясненията на подсъдимия и от показанията на съучастника Д.Д..

Излага се, че фактът, че пострадалият И. е носел със себе си брадва за самозащита, потвърждава показанията му относно твърдението му, че е бил 3 следен от К. месеци отпреди 13.03.2025г., изпадал е в предходни конфликтни ситуации с него, изпитвал е страх за живота и физическата си сигурност и именно заради това е носел със себе си брадвата - веществено доказателство по делото.

Излага се, че в подкрепа на тезата на обвинението са и безспорно доказаните факти, че подсъдимият е отишъл на местопрестъплението със съучастник - за да си гарантира успешно осъществяване на престъпния замисъл да отвлече пострадалия с цел отмъщение и саморазправа; отишъл е пред дома на И. рано сутринта, по тъмно, въпреки, че е имал безпрепятствената, неограничена по никакъв начин възможност по телефон да разговаря с него и да изясни какви са намеренията му относно връзката му със съпругата му (съпругата на К.).

Излага се, че фактът, че съучастникът в престъпното деяние - свид.

Д.Д., е бил с маска, означава, че същият категорично и напълно е осъзнавал противоправния характер на общото им деяние и негативната оценка, която също ще предизвика в обществото, поради което и се е опитал да скрие самоличността си. В подкрепа на това съждение са показанията на самия Д., който заявил, че се срамувал и притеснявал от съучастието си в инициираната от подс. К. престъпна деятелност спрямо пострадалия И. и именно поради тази причина използвал клоунската маска, прикрила лицето му.

Излага се, че намерението на подс. К. не да проведе мирен, спокоен разговор с пострадалия, а да го нападне физически и отвлече, е обективирано във фактическите действия на К.: същият е отишъл на местопрестъплението с ръкавици и спрей, подготвен за сериозно физическо стълкновение с пострадалия, а не за спокоен разговор с него; осигурил си е съучастник; отишъл е на местопрестъплението рано сутринта, във все още тъмната част на денонощието, скрил се е зад входната врата в двора на имота на пострадалия; физически пръв е нападнал пострадалия, без реално да е бил застрашен от последния с каквито и да е действия; многократно нанасял удари на пострадалия; няколкократно го пръскал с лютивия спрей, блъскал го, влачил го към отворения от Д.Д. багажник на лекия си автомобил; преследвал е пострадалия и в двата случая, когато последният е успял да се откопчи от него.

Излага се, че от огледа на процесния лек автомобил е видно, че в багажника му има движими вещи, които безпрепятствено и като обем, и като вид, могат да бъдат преместени в купето на автомобила, за да се освободи място за тялото на пострадалия. Последният не е с висок ръст, със слабо телосложение е и обективно може да се побере във въпросното пространство на автомобила.

Излага се, че наред с това, в подкрепа на тезата на обвинението е и заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебнохимическа експертиза. Според констатациите и заключението на вещите лица, химическият състав на спрея (с който подсъдимият напръскал пострадалия при нападението над него), е достатъчен, за да приведе човек в безпомощно състояние и да улесни отвличането му без съпротива - поради тази причина подс.К. не е използвал на място въжета, за да връзва И.; разчитал е, че със спрея ще приведе пострадалия в безпомощно състояние, ще го надвие физически предвид значително по-високия си ръст и значително по-масивното си телосложение спрямо пострадалия; разчитал е и на помощта на 4 съучастника си Д.Д., който реално е докарал автомобила на К. до мястото на нападението му над И. и е отворил багажника на превозното средство, улеснявайки подсъдимия да вкара пострадалия в процесния автомобил. Излага се, че гореизложените факти се подкрепят изцяло от доказателствата по делото и от частичните самопризнания на подсъдимия, който е казал истината относно датата, часа, повода и причината за присъствието си на мястото и по начина, възприети и пресъздадени логично и последователно от пострадалия И.. Последният, въпреки напръскването му със спрей от подсъдимия, категорично е виждал и е възприел правилно - съответно на обективната действителност, случващото се около него и с него, и е свидетелствал добросъвестно и правдиво.

Излага се, че доказателствата по делото налагат категоричния извод, че подсъдимият, заради интимната връзка на съпругата си с пострадалия И., се е фиксирал трайно върху личността на последния, искал е физически да му навреди, имал е ясният и безспорен мотив да осъществи деянието, за което му е било повдигнато и предявено съответното обвинение.