Решение № 1037 от 30.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502238 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 61327/29.05.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника – Гаранционен фонд – чрез юрисконсулт К. Я. срещу решение № 2670 от 7.05.2024 г. на СГС по гр.д.№ 7619 / 2023 г. , в частите, с които са уважени исковете по член 557,ал.1,т.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 40 000 лева до 72 000 лева и за вземане от обезщетение за имуществени вреди за горницата над 1 212,54 лева до 2 182,58 лева .

Във въззивната жалба се оспорва изводът в решението относно степента на приноса на ищеца за причиняване на вредите от само 10 % вместо 30 % или 50 %, възразява се срещу определения размер обезщетение за неимуществени вреди ( без отчиТ. на приноса ) от 80 000 лева като несъответен на член 52 от ЗЗД с оглед несъобразяване характера на телесните увреждания и нивата на застрахователните лимити към настъпване на 1 вредите .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна – С. Х. Д., действащ чрез настойника си Х. С. Д. не подава отговор , но в откритото съдебно заседание пълномощникът му – адвокат Д. П. поддържа, че жалбата е неоснователна.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, изразените от страните чрез представителите им становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част.

СГС е сезиран с искове по член 557,ал.1,т.1 от КЗ и член 429,ал.2,т.2 от КЗ във връзка с член 497 от КЗ от С. Х. Д. , действащ чрез законния му представител и настойник Х. С. Д. за осъждане на Гаранционния фонд (

ГФ) да му заплати суми в размери от : 100 000 лева ( в предмета на въззивното производство е частта от иска за горницата над 40 000 лева до 72 000 лева ) и 2 425,09 лева ( в предмета на въззивното производство е частта от иска за горницата над 1 212,54 лева до 2 182,58 лева ) – обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 6.04.2023 г. по твърдения, че на 13.12.2021 г. в град София, в района на магазин „ Рекорд“ при пресичане от ищеца – пешеходец, тогава на 48 –годишна възраст - на пътното платно на бул. „ Климент Охридски“ в посока към Околовръстен път – участвал с неидентифицирано моторно превозно средство в ПТП и получил травматични увреждания : дислокационна диафизарна фрактура в проксималната част на костта ( на бедрото ) на десния крайник ; фрактура на десен израстък на втори поясен прешлен и фрактура на сакрума ; пре хоспитализация от 13.12.2021 г. до 19.12.2021 г. е извършена оперативна интервенция – открито наместване с вътрешна фиксация с фемур, последвана от домашно лечение ; ищецът е търпял болки със значителен интензитет през първите месеци; неудобства от трайното затруднение в движението на крайника; загубил съня си и изпитал страх ; направил разходи за лечение в общ размер на 2 425,09 лева ; отправил на дата 6.04.2023 г., искане до ГФ за заплащане на обезщетения, но последвал отказ .

Ответникът - ГФ – оспорил с отговора на исковата молба претенциите, въвел възражения, че причина за настъпване на вредите е неупражненият надзор от настойника и поведението на самия ищец, който предприел 2 внезапно пресичане на оживения булевард в тъмната част на денонощието и не на разрешено за това място, както и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено.

С оглед предприетото от ответника частично обжалване на решението формирана е със станалата неотменима ( относно уважаването на исковете до размерите от 40 000 лева и 1 212,54 лева ) негова част сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на водача на неидентифицираното моторно превозно средство като една от причините за ПТП и получените от ищеца травматични увреждания и търпенето на болки и страдания, както и за допринасянето от ищеца за настъпването на вредите в степен от 10 % поради внезапно навлизане на уличното платно с цел пресичане в тъмната част на денонощието и на неразрешено за това място и възникването на вземанията на ищеца за обезщетяването на вредите – неимуществени и имуществени – при отчетен принос от 10 % в размерите от 40 000 лева и 1 212,54 лева.

Както правилно е посочено във въззивната жалба, правонамаляващото възражение на ответника, основано на факта за неупражнен надзор от настойника като една от причините за настъпване на вредите, е останало неразгледано от СГС . В съгласие с удостоверение от Органа по настойничество при Столична община, район Студентски от 17.03.2023 г. пострадалият С. Д. е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение № 317 от 19.01.2023 г. по гр.д.№ 2802/2022 г. по описа на СГС. Съдебното решение за лишаване на ищеца от дееспособност има правно действие занапред. Задълженията по член 125 от СК, в т.ч. за постоянен надзор, възникват за настойника от влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение - член 164,ал.2 и ал.3 от СК. Следователно към настъпилото почти година по – рано ПТП действията на ищеца като участник в движението – пешеходец не са подлежали на надзор и това обективно изключва връзката между тях, последвалия пътен инцдент , от една страна и бездействието на надзорник, от друга страна .

Със заключението на съдебно - автотехническа експертиза е установено, че неизвестният автомобил се е движил със скорост от 46,15 км/ч в тъмната част на денонощието – около 19,40 часа, в лентата на булеварда в посока околовръстен път, ищецът предприел пресичане от ляво надясно спрямо 3 посоката му на движение на неразрешено място, като навлязъл в съседната лента за насрещно движение и бил ударен в лентата за движение на неизвестния автомобил с предната лява част – съгласно обозначенията на фиг.

9. Според свидетелствата на М. Г. - очевидец на ПТП като водач на МПС, движило се тогава в лентата, в която първоначално навлязъл ищецът, двамата (свидетелят и ищецът) имали пряка видимост един към друг от 20- 30 метра; изглеждало, че ищецът се стреснал и без да се огледа какво се случва в другата лента, започнал да пресича, тичайки, така без да има време за реакция водачът на „ белия джип“ го ударил и го изблъскал напред. На мястото на удара нямало осветление и ищецът бил с тъмни дрехи. Свидетелят М. И., който се движил с МПС зад неизвестния бял джип на разстояние от 30 метра , посочил, че ( за разлика от разпита му по досъдебното производство ) няма спомен за това с какъв ход ищецът е пресякъл булеварда , не го видял преди удара, но чул удара между него и джипа и видял как тялото му изхвърчало напред и надясно и паднало на банкета.

Съгласно заключението на съдебно – психиатричната експертиза за страдащите от шизофрения, с каквото заболяване от преди 19 години е диагностициран ищецът, не са характерни прояви на некоординирано движение и несъобразяване с останалите участници в движението. Това положение принципно и не кореспондира с дадените от очевидеца Г. свидетелства, които почиват на непосредствени и трайни възприятия и следва да се оценят като достоверни . Ищецът е навлязъл в уличното платно, тичайки и без да се огледа за идващи в другата лента превозни средства . Това поведение, предприето в условията на намалена поради късния час видимост и на неразрешено място за пресичане, е допринесло за ПТП в по- голяма степен от определената от съда . Като съпоставя поведението на неизвестния водач и това на ищеца, въззивният съд намира, че степента на съпричиняване е 30 % .

Предмет на обезщетяване са следните, получени в ПТП от ищеца телесни увреждания : счупване на дясна бедрена кост, с разместване ; счупване на десен страничен израстък на втори поясен прешлен и счупване на кръсцова кост ( сред тях не е посочена в исковата молба контузията на главата). Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза всяко от счупванията е довело до затруднения в движението : на крайника за около 4

3 месеца ; на снагата за около 1,5 – 3 месеца по причина на счупването на кръсцовата кост и за около 1,5 месеца по причина на счупването на израстъка на поясния прешлен, както и до търпене на болки при получаване на травмите и при раздвижването; имобилизизацията на крайника е продължила 2,5 – 3 месеца, налагало се е спазване на постелен режим и носене на имобилизиращ колан за около 3 седмици . Ищецът е претърпял по време на седемдневния болничен престой операция за наместване на разместването на дясната бедрена кост и кръвна репозиця с метална остиосинтеза. Според свидетелствата на Н. Д. – майка - ищецът изпитвал болки и бил изцяло зависим от грижите на близките си за около два месеца,като в края на третия месец започнал да се движи с помощни средства навън, но останал страхът във вечерно време.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

В конкретния случай въззивният съд отчита : характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, който на 48– годишна възраст получил три костни счупвания, обусловили болки от физическо естество от различен интензитет за около 3- месечен период ; проведеното оперативно лечение ; възстановителния период, който при ищеца протекъл успешно , без остатъчни явления ( замяТ.то на крака не е потвърдено чрез освидетелстване от вещото лице ) и е с по – кратка от обичайната продължителност – от около 3 месеца ; неудобствата от ограниченията в движението на крайника и снагата и негативните изживявания. При съобразяване на тези обуславящи вредите обстоятелства, наред с конкретните икономически условия в страната към края на 2021 г. , налага се извод, че определеното в обжалваното решение обезщетение от 80 000 лева е завишено и обезщетение от 60 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и 5 репарира в цялост претърпените от ищеца физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания. При намаляването му на основание член 51, ал.2 от ЗЗД поради принос от 30 % , дължимото обезщетение за неимуществени вреди се равнява на 42 000 лева, а дължимото обезщетение за имуществени вреди се равнява на 1 697,56 лева. Въззивната жалба на ГФ е основателна отчасти и налага частична отмяна на решението за присъдените над тези суми горници и частичното му потвърждаване.

С оглед променения изход от спора, пълномощникът на ищеца , осъществил защитата му безплатно, има право на адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА, изчислено според член 7,ал.2,т.5 от НМРАВ ( старо заглавие ) и по съразмерност в размер на 3 731,73 лева, по – малко от присъденото от 6 716,25 лева. Ответникът дължи държавна такса на основание член 78,ал.6 от ГПК в размер на 1 747,90 лева , вместо определения в решението от 2 967,30 лева и разноски по сметка на СГС в размер на 85,33 лева вместо определените от СГС в размер на 289,70 лева. Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в общ размер от 401,35 лева, или свръх присъдените 193 лева, още 208,40 лева и възнаграждение за защита от юрисконсулт от 258,02 лева или свръх присъденото от 124,11 лева, още 133,91 лева.

За въззивното производство ГФ има право на част от внесената в размер на 664,25 лева държавната такса, равняваща се на 608,74 лева и на разноски ( от общо 100 лева ) за защита от юрисконсулт от 91, 64 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете . За това производство въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева. По възражението на насрещната страна за прекомерност то следва да се намали до 1 643,80 лева ( 1/2х 3 287,60 лева ), доколкото ориентир е възнаграждението по член 7,ал.2,т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа , но и реално извършената работа – явяване в едно о.с.з и ниската сложност на пренесения пред въззивната инстанция спор и да се присъди по съразмерност част от 137,36 лева съразмерно на уважената част от исковете в предмета на въззивното производство .