Решение № 326 от 14.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300503135 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.128 т.2, чл.220 ал.1 във вр. с чл.326 ал.2, чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Робко Сиии“ ЕООД, ЕИК 203731090, чрез адв. М.Ж., против Решение № 1576/21.09.2021г. по гр.д.

№ 10217/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е осъдено „Робко Сиии“ ЕООД, ЕИК 203731090, да заплати на Т. Г. Д., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от КТ трудово възнаграждение за месеците март, април, май, юни и юли 2019 г. в общ размер от 13 328, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения в размер на 1 700,72 лв., дължимо за периода 01.04.2019 г. – 13.08.2020 г.; на основание чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на 1 подаване на исковата молба в съда- 17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху обезщетението за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя в размер на 321,66 лв., дължимо за периода 25.07.2019 г. до 13.08.2020 г.; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни през 2019г. в размер на 1 156, 63 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 124,02 лв., дължимо за периода 25.07.2019 г. – 13.08.2020 г., както и е осъдено дружеството да му заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер от 2 189, 64 лв., представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове; както и е осъдено да заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сумата в размер от 827, 25 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло заведените искови претенции.

Въззиваемата страна Т. Г. Д. не депозира писмен отговор, но в открито съдебно заседание, чрез пълномощник адв.В.Д., взима становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Т. Г. Д. против „Робко Сиии“ ЕООД е заведена искова молба, с която се посочва, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № 06/02.03.2019 г. Изтъква, че на 24.07.2019 г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.07.2019 г. и трудовата книжка. Излага доводи, че за целия период на действие на трудово правоотношение не е получавал трудовото си възнаграждение, с изключение на сумата от 1000 лв.. Изтъква, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът не му е заплатил обезщетение за полагащите му 2 се 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Изтъква се, че при прекратяване на трудовия договор, ответникът не е спазил е дължимото месечно предизвестиеиздадена е направо заповед за прекратяване на трудовия договор. Претендира заплащане на горепосочените суми, както и разноски по делото.

Към исковата молба прилага Трудов договор № 6/02.03.2019г., Заповед № 4/01.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът „Робко сии” ЕООД депозира Писмен отговор оп чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Признава, че между страните е сключен трудов договор от 02.03.2019 г. Посочва, че след започване на работа, работодателят е установил, че ищецът не се справя с възложената работа, поради което е изразил желание да му прекрати трудовото правоотношение. Ищецът обаче искал да се обучи, поради което помолил работодателя да му предостави неплатен отпуск за обучение на по-ниска заплата. Поради тази причина било подписано допълнително споразумение от 04.03.2020 г., с което размерът на възнаграждението на работника било намалено на 1 000 лв. Посочва, че по време на обучението ищецът не се е справял с поставените му задачи във връзка с обучителния процес. Същият не се е явявал на работа нито един ден, не е изпълнявал задълженията си, поради което не му е изплащано трудово възнаграждение. Работодателят се опитал да прекрати трудовия договор, а междувременно ищецът депозирал две жалби в Инспекция по труда – гр.

Пловдив. От правна страна се посочва, че трудовото правоотношение е прекратено в срока за изпитване, поради което работникът няма право на обезщетение за неспазено предизвестие. Претендираното възнаграждение касае период, в който ищецът е бил в неплатен отпуск. Същият не се е явявал на работа, поради което не му се дължи и трудово възнаграждение.

Към писмения отговор прилага Трудов договор № 6/02.03.2019г., документ за заплащане на хотела в ***, Допълнително споразумение № 1/04.03.2019г. по трудовия договор, Заповед от 31.03.2019г. за разрешаване на отпуск от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., Молба от 31.03.2019г. за разрешение за неплатен 20 –дневен отпуск, Заповед № 3/25.04.2019г. за неплатен отпуск от 01.05.2019г. – 16.05.2019г., Молба №3/25.04.2019г. за разрешение за неплатен 10 –дневен отпуск, Заповед № 4/25.04.2019г. за неплатен отпуск от 3

17.05.2019г. – 31.05.2019г., Молба №7/20.05.2019г. за разрешение за неплатен 15 –дневен отпуск, Заповед № 7/20.05.2019г. за неплатен отпуск от 01.06.2019г. – 21.06.2019г., Молба №8/20.06.2019г. за разрешение за неплатен 7 –дневен отпуск, Заповед №

8/20.06.2019г. за неплатен отпуск от

22.06.2019г. – 02.07.2019г., заверени преписи от съдебни актове, Решение № 1759/01.10.2019г. на РС- Пловдив, XVI н.с., по АНД № 5320/2019г. и потвърждаващото с Решение 114/14.01.2020г. на Административен съд – Пловдив, XIX гр.с. по к.а.н.№ 3441/2019г., Акт № 16-002696/16.09.2019г. за установяване на адм. нарушение.

В хода на производството е разпитан един свидетел Д. Д. /за ответника/, Справки от НАП относно актуалното състояние на всички трудови договори, заверено копие от трудова книжка на ищеца с оформени при дружеството прослужено време „0г.2м.18 дни“. Приети са СТЕ, изпълнена от в.л.инж. А. К., Основно и Допълнително заключения, изготвени от в.л. Б. В..

Районен съд – Пловдив, с решението си, излага основни съображения, по исковете по чл.128 т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, че между страните не се спори, че е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 6 от 02.03.2019г., като ищецът е постъпил на работа на дата 05.03.2019г. По отношение на датата, на която е прекратено трудовото правоотношение, то същото е прекратено без предизвестие, по силата на Заповед № 4/ 01.07.2019г. В самата заповед, ищецът е изписал, че същата му е връчена на 24.07.2019г. По делото се е установило съществуването на трудово правоотношение между страните като Районният съд е приел, че ищецът е полагал труд в периода от 05.03.2019г. до 24.07.2019г. В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ първата инстанция е приела, че за същия период ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила. Кредитирана е приетата СТЕ, според която между ищеца и ответното дружество е осъществявана активна кореспонденция по повод на изпълняваните от ищеца трудови функции. При защита на заключението в ОСЗ от 15.04.2021г. вещото лице инж.К. е разяснило, че изпращаните от ищеца към ответното дружество файлове имат съдържание, налице са прикачени файлове. Експертът е дал пример, че във файл от 08.04.2019г.

4 ищецът е изпратил на ответното дружество файл, който е съдържал код на програмния език „Python”. Предвид изложеното от вещото лице, съобразено в светлината на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност, е наложен извод от Районния съд, че в процесния период ищецът е полагал труд в полза на работодателя. Дори и да се приеме обективираното в отговора на исковата молба твърдение на работодателя, че ищецът единствено се е обучавал да работи със софтуерни продукти, ползвани от ответника, то отново на ищеца би му се дължало трудово възнаграждение. Ответната страна е изтъкнала, че ищецът не е полагал труд, тъй като почти през цялото времетраене на трудовия договор е ползвал неплатен отпуск, както и 7 дни платен отпуск за периода 22.06.2019г.02.07.2019г. Районинят съд е приел, че това възражение за неоснователно, защото, от една страна, то е в противоречие с изложеното в самия Писмен отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, а именно че ищецът през времетраене на трудовия договор се е обучавал и подготвял за работа със специален софтуер на ответното дружество. Също така, апгументира, че в представените по делото молби за разрешаване ползването на неплатен и платен годишен отпуск нито една от тях не носи подписа на работника.

Аргумент в подкрепа на направения извод, е че работникът не е ползвал отпуск са и разясненията на вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ, от които се е установило, че на 08.04.2019г. ищецът е изпращал на работодателя файлове, съдържащи програмен код, което действие е свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции и е явно, че е работил. За процесния период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т.

1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

Относно спора за това какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение, Районният съд е приел, че е меродавно за определянето на трудовото възнаграждение е отразеното в Трудов договор № 6 от 02.03.2019г. в размер от 3000лв., а не това, което е посочено в Допълнително споразумение № 1 от 04.03.2019г.- в размер от 1 000 лв. Съгласно КТ, въведена е писмената форма за действителност на волеизявленията на страните във връзка с трудовото правоотношение. С приетото по делото допълнително заключение по изготвената ССчЕ дължимият брутен размер на трудовото възнаграждение е 13 328, 26 лв. за периода от м.03.2019г. до 5 м.07.2019г. Върху сумата от 13 328, 26 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.08.2020г./ до окончателното й погашение. Върху главницата от 13 328, 26 лв. се дължи мораторна лихва за периода 01.04.2019г.- 13.08.2020г., която е в размер на 1 854, 85 лв.

По претенцията с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и претендираното обезщетение за забава върху нея с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Районният съд приема, че в конкретния случай сключеният между страните трудов договор № 6/ 02.03.2019г. не е със срок за изпитване.

Прочитът на съдържанието на процесния трудов договор налага разбирането, че в същия липсва валидно уговорена клауза за изпитване. В тази връзка, макар и в титулната част на договора да е посочено, че същият се сключва на основание чл. 70, ал. 1 КТ, то липсва установен конкретен срок за изпитване.

След като в трудовия договор не е посочен срок за изпитване, Районният съд посочва, че не би могъл да предполага и неговата продължителнот, затова счита, че процесният трудов договор е сключен без срок за изпитване. В трудовия договор не е посочен срок не предизвестието и след като ищецът се съгласява с неговото прекратяване, то Районният съд приема, че се прилага нормата на чл. 326, ал. 2 от КТ, съобразно която, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по- дълъг срок.