Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 08.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 350/2021
Вид
Решение № 95
Подписан
08.07.2022
В сила
13.08.2025
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал.3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 229 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.229 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 4а, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000350 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260056 от 21.06.2021г. по т.д. № 149/2020 г. Окръжен съд-Плевен е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД иск от„Агроконтрол“ ООД с ЕИК 201457185, представлявано от управителя Д. Т. В., чрез адв. Г.Г., срещу „Ани-Деси 2000“ ЕООД с ЕИК 106506977, гр. Кнежа, представлявано от управителя И. Г. С., С.

С. И., с ЕГН ********** и И. К. К., с ЕГН **********, за прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том 4 на Нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх. рег. № 1816, поради противоречие със закона. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявеният на основание чл. 124, ал.1 ГПК иск от „Агроконтрол“ ООД срещу „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., за установяване по отношение на ответниците „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., че Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том 4 по описа на нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при Районен 1 съд гр. Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх.рег. № 1816 няма правно действие за стопанските 2021/2022, 2022/2023, 2023/2024, 2024/2025, 2025/2026, 2026/2027, 2027/2028, 2028/2029, 2029/2030, 2030/2031 година. Със същото решение „Агроконтрол“ ООД е осъдено да заплати на „Ани-Деси 2000“ ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. и по сметка на Плевенския окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 1701.60 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Агроконтрол“ ООД, чрез адв. Г.Г.. Жалбоподателят счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че неправилно Окръжен съд Плевен е приел, че е сезиран с иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Такъв иск не е предявяван и това обстоятелство е безспорно, с оглед петитума на исковата молба. Ищцовата страна в обстоятелствената част на исковата молба е направила възражение защо счита процесния договор за наем за нищожен.

Ищецът разполагал с тази правна възможност, за да защити правата си на ползвател по отношение на имотите, предмет на договорите, но искане до съда за прогласяване нищожността на процесния договор за наем не е отправяно. Ищецът счита, че Окръжен съд Плевен се е произнесъл по иск, с който не е сезиран, като в тази част решението, е недопустимо. Ако съдът не приеме това становище, жалбоподателят моли да се приеме, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на ясни мотиви, които да обосновават изводите на съда. Решението е постановено при отсъствие на правилна преценка и анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на първостепенния съд, че С.И. е придобил 480/640 ид.ч. от имотите, което представлява 75 % съсобственост върху тези имоти. Този извод на съда не кореспондирал с нито едно прието по делото писмено доказателство и с представените договори за дарение и покупко-продажба на земеделска земя. Окръжният съд не изложил никакви мотиви по какъв начин и как е достигнал до извода и е приел за доказано, че С.И. е придобил 480/640 идеални части от цялата земеделска земя. В жалбата се поддържа довод за неправилност на извода на съда, че е недопустимо преюдициално да се анализират наследствените права на 2 наследниците на Н. В. Г.. Според жалбоподателя подобен анализ не само не е недопустим, но е и задължителен, тъй като с исковата молба е направено възражение за нищожност именно по причина, че правата на собственост на ответника И. и ответника И.К. не са в такъв обем. Жалбоподателят счита, че са неправилни изводите на съда и по отношение на твърдяното от него противоречие на договора за наем с разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД.

Наемодателите не са носители на правото на собственост на над 25 % от земеделската земя, а от друга страна буквалното приравняване на договора за наем на земеделска земя с търговска сделка, противоречи на логиката и духа на закона.

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, жалбоподателят счита, че правилно окръжният съд е приел, че по този иск спорен между страните е въпросът, налице ли е конкуренция между вписванията на договорите за аренда и на договора за наем и съответно как това се отразява върху действието на договорите, с оглед искането на ищеца да се приеме за установено, че договорът за наем няма правно действие за периода на действие на договорите за аренда. Съдът, в нарушение на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, напълно е игнорирал доказателствената тежест на представените, неоспорени и приети по делото като доказателство договори за аренда, в т.ч. договор за аренда от 25.09.2020 г. Жалбоподателят счита тези изводи на съда за неправилни и незаконосъобразни. Моли Апелативният съд да постанови решение, с което да обезсили атакувания съдебен акт и върне делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд Плевен. Алтернативно моли да се постанови решение, с което да уважи депозираната въззивна жалба и да уважи предявената претенция с правно основание чл. 124 от ГПК. Претендира разноски, направени пред Окръжен съд Плевен и при въззивното обжалване, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

От ответниците по въззивната жалба „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., чрез адв. В.Ч., е постъпил писмен отговор, с който оспорват подадената въззивна жалба, като считат същата за неоснователна. Изразено е становище, че не са налице релевираните с жалбата пороци на първоинстан‐ ционното решение. Искането е да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилнорешението и да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.

3

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ищецът „Агроконтрол“ ООД, чрез пълномощника адв. Г.Г., твърди в исковата молба, че е арендатор на земеделска земя в землището на гр. Кнежа.

Твърди, че с Договор за аренда от 18.12.2014 г., рег. № 5770 на нотариус Г. Х., вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 7, № 41, дв.вх.рег. № 4276 от 19.12.2014 г., ищцовото дружество е арендувало недвижими имоти – земеделски земи, подробно описани, със срок на договора 10 стопански години, като първата стопанска година е започнал на 1.10.2015 г. Арендодател по договора е Н. Д. В., която няколко месеца по-късно е продала своята част от имотите на различни лица, в т.ч. на К. А. М.. Твърди се, че с Договор за аренда от 07.09.2015 г., рег. № 3890 на нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 5, № 299, дв. вх.рег. № 3168/08.09.2015 г., ищцовото дружество е арендувало същите недвижими имоти, предмет на договора от 2014 г., със срок на договора 15 стопански години, считано от 2015/2016 г. до 2030/2031 г. Арендодател е К.

А. М.. С Договор за аренда от 25.09.2020 г., рег. № 2728 на нотариус Г. Х., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 3, № 59, дв. вх.рег. № 1818 от 25.09.2020 г., ищцовото дружество като арендатор и арендодателите П. А., С. А., С. А., Б. И., А. К., М. К., Б. И., Н. Б., И. К., А. Г., К. Г., З. Х., Ц. Г., Д. Г., К. М., Д. В. и Л. М. са предоставили под аренда недвижими имоти – земеделски земи, описани в исковата молба, за срок от 10 стопански години, считано от 2021/2022 г. до 2030/2031 г. Ищцовото дружество е получило уведомление на основание чл. 17, ал.3 от Закона за арендата в земеделието, че имотите, предмет на арендните договори, са закупени от ответника С. С. И.. Установило се, че освен договори за продажба и дарение, по партидата на С.И. е вписан и договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., по силата на който С.И. и И.К. са отдали под наем на ответното дружество „Ани-Деси 2000“ ЕООД същите земеделски земи за срок от 9 стопански години, считано от 2021/2022 г. до 2030/2031 г. В договора е записано, че наемодателите са собственици на повече от 25 % от собствеността на имотите. Ищецът твърди, че договорът за наем е недействителен и нищожен поради противоречие със закона. Изложено е в исковата молба, че собствеността върху имотите, предмет на арендния и 4 наемния договор, е възстановена с три решения на ПК гр.Кнежа на наследниците на братята Н. В. Г. и К. В. Г., като между наследниците не е извършвана делба. Ищецът твърди, че праводателите на ответника С.И. по представените договори за продажба са наследници на дъщерите на общия наследодател и втората му съпруга А. П. И. и П. П. П., а ответника И. К. К. е наследник на И. Н. К.а-дъщеря на Н. В.. Твърди се, че праводателите на С.И. не притежават прехвърлените права в обема, с който са договаряли, поради наличие на завещание в полза на синовете на общия наследодател. Същото се отнася и за правата на И.К.. С оглед на редуциране правата на наследниците с оглед зачитане на завещанието, ищецът твърди, че наемодателите не притежават 25% от земеделската земя, предмет на договора и поради това не могат да сключат договор за наем за девет години. В исковата молба се твърди, че договорът за аренда, сключен през 2020г. има превес пред процесния договор за наем, по причина, че арендодателите притежават повече от половината от земята, предмет на арендата. Освен това ищецът се позовава на разпоредбата на чл.229 от ЗЗД и счита, че лицата, които имат само действия на управление, не могат да сключват договор за наем повече от пет години и ако договорът е сключен за по-голям срок, то той има сила за три години.Твърди се, че процесния договор за наем е сключен от съсобственици, притежаващи 18.76 % от общата земя и поради това същият е в нарушение на разпоредбата на чл.229 ал.2 от ЗЗД, тъй като е сключен за повече от три години. Искането е съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по предявения от ищеца „Агроконтрол“ ООД иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, че сключеният между „Ани-Деси 2000“ ЕООД гр. Кнежа в качеството на наемател и С. С. И., И. К. К., в качеството им на наемодатели Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. няма правно действие за стопанските 2021/2022, 2022/2023, 2023/2024, 2024/2025, 2025/2026, 2026/2027, 2027/2028, 2028/2029, 2029/2030, 2030/2031 година по отношение на земеделската земя, находяща се в землището на гр.Кнежа, подробно описана в исковата молба.

Ответниците „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К. са изразили доводи за недопустимост на предявения иск и неоснователност на същия.

Направено е искане за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, или отхвърлянето на същия като неоснователен и недоказан.

5

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е сключил следните договори за аренда на земеделска земя:

1. С Н. Д. В. на 18.12.2014 г. за описани подробно 25 имота-земеделски земи в землището на гр. Кнежа за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2015 г. за стопанска 2015/2016 г. до 2024/2025 г. Договорът е вписан в Агенция по вписванията на 19.12.2014 г.;

2. С К. А. на 08.09.2015 г. за описани подробно 25 имота-земеделски земи в землището на гр. Кнежа за срок от 15 стопански години, за период от 01.10.2015 г. за стопанската 2016/2017 г. до 2030/2031 г. Договорът е вписан в АВ на 08.09.2015 г.;

3. С П. С. А., Б. Н. И., А. М. К., М. И. К., Н. П. Б., И. П. К., А. Д. Г., З. Н.

Х., Ц. К. Г., Д. А. Г., К. А. М., Д. Т. В. и Л. Д. М. на 25.09.2020г., за описани подробно 26 имота-земеделски земи в землището на гр. Кнежа за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2021 г. за периода от 2021/2022 г. до 2030/2031 г. Договорът е вписан в АВ на 25.09.2020 г., том ІІІ , № 59, дв.вх.рег. № 1818.