Присъда № 14 от 24.04.2026, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 14/24.04.2026 г. по ВНОХД № 273/2026 г. по описа на ОС-Бургас

Производството по делото е образувано пред ОС-Бургас въз основа на въззивен протест от прокурор при РП-Бургас против Присъда № 23 от 09.02.2026 г., постановена по НОХД № 3808/2025 г. по описа на РС-Бургас, с която подсъдимият Д. А. Я. с ЕГН: ********** е бил признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С протеста се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние. Счита се, че присъдата е неправилна, без да се излагат конкретни съображения за това.

По делото е постъпило допълнение към въззивния протест, с което прокурорът от първоинстанционната прокуратура е изразил несъгласие с мотивите на РС-Бургас, че се касае до облигационни отношения, в които подсъдимият е влязъл с намерение да ги изпълни, поради което и не е осъществил състава на престъплението „измама“. В тази връзка се застъпва, че за умисъла следва да се съди по действията на дееца, в това число, че е отдал под наем магазин, който вече е имал наематели; че наемната цена е била редовно заплащана на бабата на подсъдимия, без последният да е бил уведомяван по какъвто и да е начин, че собствениците имат намерение да сменят наемателите или че той следва да получава цената от наема и др.

Посочва се, че подсъдимият не е имал право да сключва договор за наем, доколкото не е бил собственик и не е бил упълномощаван за това от собствениците, нито пък е имал право да събира парите от наема, както е сторил. Допълва се, че подсъдимият е създал впечатление у св. Б., че има право не само да отдава имота, но и да получава цената за това, именно поради което и инкриминираната сумата е била преведена по банковата сметка на подс. Я., без той от своя страна да я предаде на истинските собственици. В заключение се обобщава, че подписвайки договора с Б. подсъдимият е целял единствено получаване на паричната сума, уговорена като наемна цена, без да има каквито и да е доказателства да е имал 1 намерение да се задължава по договора и да изпълни своите задължения по него.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас заявява, че поддържа подадения протест и допълнението към него, които намира за задълбочени и изчерпателни. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв. Бейлерян – АК-Варна, заявява, че намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че протестът е необоснован, доколкото от събраните доказателства се установява, че не е налице субективният елемент на измамата, доколкото подсъдимият правдиво е споделил на св. Б., че не е собственик на имота. Иска се от съда да потвърди атакуваната присъда.

Подсъдимият заявява, че се придържа към позицията на своя защитник, а в предоставената възможност за последна дума допълва, че вярва в обективността на съда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Първоначално подсъдимият бил предаден на съд за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК с обвинителен акт от 28.10.2019 г., по който било образувано НОХД № 4834/2019 г. на РС-Бургас. С Определение № 335/13.12.2019 г. по ВЧНД № 1293/2019 г. на ОС-Бургас въззивният съд констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.

Делото било повторно внесено в съда, като било образувано НОХД № 1501/2020 г. по описа на РС-Бургас. С Определение № 260205/09.10.2020 г., потвърдено с Определение № 59/23.02.2021 г. на ОС-Бургас било констатирано, че и новият ОА не отговаря на изискванията на закона, поради което съдебното производство било прекратено и делото било върнато на прокурора.

Делото било внесено за трети път в първоинстанционния съд, като било образувано НОХД № 1288/2022 г. по описа на РС-Бургас. С Определение № 1110/16.11.2022 г. по 2

ВЧНД № 1377/2022 г. на ОС-Бургас въззивният съд констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, поради което прекратил съдебното производство и върнал за трети път делото на прокурора.

След допълнително разследване делото било внесено за четвърти път в РС-Бургас и било образувано НОХД № 2071/2023 г. по описа на съда. С Определение № 973/15.09.2023 г. по ВЧНД № 1260/2023 г. на ОС-Бургас въззивният съд констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, поради което прекратил съдебното производство и върнал за четвърти път делото на прокурора.

В последствие делото било внесено за разглеждане за пети път в първоинстанционния съд и било образувано НОХД № 863/2024 г. на РСБургас. С Определение от 26.04.2024 г. в разпоредително заседание съдът констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза и отказал да прекрати за пореден път съдебното производство. С Определение № 543/28.05.2024 г. по ВЧНД № 627/2024 г. на ОС-Бургас първоинстанционният акт бил потвърден. С Присъда № 152/17.09.2024 г. първоинстанционният съд признал Я. за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от 3 години.

Само по жалба на подсъдимия било образувано ВНОХД № 1560/2024 г. по описа на ОС-Бургас, като с Решение № 40/10.02.2025 г. първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, поради допуснати в хода на съдебното производство по НОХД № 863/2024 г. на РС-Бургас процесуални нарушения. Било образувано НОХД № 521/2025 г. на РС-Бургас, като с Определение № 907/10.04.2025 г., в сила от 18.04.2025 г., съдебното производство било отново прекратено и делото било върнато на прокурора за пореден път.

Последвало ново внасяне на обвинителен акт в съда (за шести път) и било образувано НОХД № 1825/2025 г. по описа на РС-Бургас, като с Определение № 2213/18.09.2025 г., в сила от 26.09.2025 г., съдебното 3 производство било прекратено и делото било върнато на прокурора за пореден път.

На 29.10.2025 г. в РС-Бургас за седми път бил внесен обвинителен акт срещу Я. по който било образувано и процесното НОХД № 3808/2025 г. на РС-Бургас, завършило с атакуваната пред ОС-Бургас Присъда № 23/09.02.2026 г., с която съдът признал подсъдимия за невиновен в това, че: в периода от неустановена дата през м. април 2014 г. до 22.04.2014 г., в гр.

Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Н. А. Б. - управител на „А.“ ЕООД, че ще му предостави помещение под наем - магазин № *** с табела „Д.“, находящ се в гр. Бургас, бул. *** № ***, като го уверявал, че е собственик на имота и с това причинил имотна вреда „А.“ ЕООД в общ размер на 4000 лева, а именно: капаро в размер на 1000 лева, преведени по банков път на 17.04.2014 г. и два месечни наема в размер на 3000 лв., преведени по банков път на 22.04.2014 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред РС – Бургас протекло по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 1 НПК подсъдимият и неговият защитник дали съгласие да не се провежда непосредствен разпит на всички свидетели и вещи лица, с изключение на св. Й. М.-Я. (*** на подсъдимия) и вещото лице

Мариян Кирчев, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство. По реда на чл.

372, ал. 3 НПК първоинстанционният съд одобрил изразеното съгласие, правилно намирайки, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

За да достигне до извод за несъставомерност на извършеното първоинстанционният съд е приел, че се касае за облигационни отношения между подсъдимия и св. Б., в които подсъдимият никога не е твърдял, че е собственик на имота, както и че липсва изначално намерение от страна на Я. да не се задължава по договора. Първата инстанция е приела, че не се доказва подсъдимият да е встъпил в облигационните отношения с намерение единствено да се облагодетелства, без да има намерение да изпълни поетите задължения, като се развиват подробни съображения в подкрепа на тези правни изводи.

4

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка, възприета от първата инстанция е правилна в своята цялост, но не подкрепя направените от РС-Бургас правни изводи. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /виж Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о. и др./.

В конкретния случай фактическата обстановка не се оспорва от страните, поради което и въззивният съд по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, прие следната фактическата обстановка, която както вече беше посочено - не се различава съществено от тази на първата инстанция:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. А. Я. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. В..

Той е ***, *** гражданин, *** образование и към момента ******. Към инкриминирания период подсъдимият бил *** както следва:

По НОХД № 3172/2006 г. на РС-Бургас, в сила от 20.11.2006 г. му било наложено наказание „Пробация“.

По НОХД № 124/2007 г. на РС-Несебър, в сила от 10.12.2007 г. му било наложено наказание „Пробация“.

По НОХД № 64/2007 г. на РС-Чирпан, в сила от 07.02.2008 г. му било наложено наказание „Пробация“.

По НОХД № 125/2007 г. на РС-Несебър, в сила от 21.03.2008 г. му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.

По НОХД № 2504/2013 г. на РС-Бургас, в сила от 15.10.2013 г. му било наложено наказание „Глоба“.

По НОХД № 493/2013 г. на РС-Карнобат, в сила от 21.11.2013 г. му 5 било наложен наказание „Пробация“.

След инкриминирания период Я. бил *** още 3 пъти, като по НОХД № 5315/2018 г. на РС-Бургас, в сила от 12.09.2018 г. той бил признат за виновен за извършена на 04.09.2014 г. измама по чл. 209, ал. 1 НК, касаеща отдаването под наем на същия магазин (Присъдата и мотивите към нея са приложени в кориците на първоинстанционното дело).

Към 2014 г. в поземлен имот с административен адрес: гр. Бургас, ул.

*** № *** с идентификатор 07079.***.*** и с площ от 203 кв. м., се намирали четири сгради, сред които и процесният магазин № ***. Като собственици на имота били отбелязани - Б. Д. К., Д. Д. К., Й. Х. М., Д. Т. К. и П. Х. М., като през 2004 г. бил издаден акт за узаконяване на името на Й. М. Я., Д. Д. К., С. Д.

М. и Т. Д. К.

Свидетелката П. Г. била управител на „Д.“ ЕООД, чийто предмет на дейност бил продажба на дамски дрехи и обувки. За тази цел Г. искала да наеме магазин в гр. Бургас. Магазинът на ул. *** № *** намерила по обява от брокерска къща, чиито брокери я срещнали първо с подс. Д. Я., който казал, че магазинът е на баба му и вуйчо му. Подсъдимият, заедно с брокера и свидетелката, отишли до магазина и той обяснил, че търсят наематели, защото сегашните искали да се изнесат до два месеца. След огледа св. Г. решила да наеме магазина. Така на 15.04.2013 г., в гр. Бургас, между св. Т. К. и св. С. М., от една страна, и „Д.“ ЕООД, с представляващ П. Г., от друга, бил сключен договор за наем на магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. *** № ***, с площ от 58 кв.м., като при подписването на договора за наем подсъдимият не присъствал. Магазинът следвало да се предаде за ползване на наемателя на 01.06.2013 г., за срок от три години. Макар че по повод наемането на имота свидетелката да контактувала освен със собствениците, но и с подсъдимия Я., тя никога не предавала парите за наема на него.