Решение № 186 от 05.06.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 753/2024
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Пламена Колева Недялкова
Цитирани разпоредби
- чл.29а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Шумен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630200753 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22 – 0869 - 001215/16.06.2022г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на С. Б. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание чл.29а от ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” е приспаднато времето, през което нарушителят е бил лишен от това право по административен ред, считано от 30.04.2022г. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Излага, че след запознаване с резултата от изследването на първата проба, бил направил искане за изследване и на контролната проба, за което бил заплатил, но такова не му било предоставено. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява в първото съдебно заседание. Явява се и процесуален представител – адв.С.П. от ШАК, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено като излага съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2022год. около 21.10 часа жалбоподателят С. Б. М. управлявал лек автомобил марка “Пежо 306“ с рег. №Н 1754 ВА в гр.Шумен. Във връзка с настъпило ПТП 1 на ул.“Прилеп“, екип на РУ – Шумен в състав – свидетелите М. И. Д. и К. Л. К., обхождали района. На ул.“Охрид“ засекли управляваният от жалбоподателя автомобил, който бил с видими материални щети, поради което го спрели за проверка. Тъй като водачът на автомобила – жалб.М., видимо бил употребил алкохол, служителите на РУ – Шумен поискали съдействие от екип на сектор ПП при ОДМВР - Шумен. На место пристигнали свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю. – мл.автоконтрольори, които пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол и на наркотици с техническо средство. Жалбоподателят М. отказал да му бъде извършена на проверка с техническо средство, както за употреба на алкохол, така и за наркотици. На същият били разяснени и останалите две възможности за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, а именно с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, но М. отказал да бъде изследван по какъвто и да е начин. Предвид отказа да му бъде извършена на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с доказателствен анализатор или лабораторно изследване, св. Н. Т. Н. му съставил АУАН серия GA № 608053/30.04.2022г. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Впоследствие жалбоподателят размислил и решил да даде кръвна проба за изследване наличие на алкохол, поради което му бил издаден и връчен талон за медицинско изследване. Същият се явил в ЦСМП – Шумен и дал кръвна проба. На 04.05.2022г. било извършено химическо изследване за алкохол по газхроматографския метод. В пробата кръв на жалбоподателя е установено наличие на алкохол в размер на 0.68 промила. С мотивирана резолюция №22-0869-М000051 от 13.05.2022г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен е прекратено административнонаказателното производство във връзка със съставения АУАН серия GA № 608053/30.04.2022г., поради обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба за медицинско изследване, при което е установено наличие на алкохол – 0.68 промила.
На база изготвения протокол за химическа експертиза №111 от 04.05.2022г. , на 13.05.2022г. св.М. Г. М., съставил срещу жалбоподателя АУАН №1215, серия АД бл.
№158153 за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за това, че на 30.04.2022год. около 21.10 часа в гр.Шумен по ул.“Охрид“ управлявал лек автомобил марка “Пежо 306“ с рег. №Н 1754 ВА , след употреба на алкохол – 0.68 промила. При предявяване на акта, жалбоподателят отразил, че има възражения, без да ги конкретизира. В хода на производството не се установи, жалбоподателят да се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок.
Според изисканата справка от сектор ПП при ОДМВР – Шумен не са установени данни жалбоподателят или упълномощено от него лице да е депозирало молба с искане за извършване на повторен анализ на кръвната проба и за постъпило плащане за това.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на С. Б. М. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание чл.29а от ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” е приспаднато времето, през което нарушителят е бил лишен от това право по административен ред, считано от 30.04.2022г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна 2 следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се доказва от извършеното химическо изследване, при което е установено наличие на алкохол в размер на 0.68 промила. Съдът намира, че от доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.
Доколкото при извършеното химическо изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.68 промила административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя като е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв. Размерът на наказанията е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.
Доколкото по делото не се установи в административното производство да е било направено искане за извършване на повторен анализ, не е нарушена процедурата регламентирана в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от И.С.- гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22 – 0869 - 001215/16.06.2022г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на С. Б. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание чл.29а от ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” е приспаднато времето, през което нарушителят е бил лишен от това право по административен ред, считано от 30.04.2022г.
ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4