Решение № 260026 от 09.08.2022, Районен съд - Карлово

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 09.08.2022 Град

КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На девети август две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 1014 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е за допълване на съдебно решение по реда на чл. 250 ГПК.

С Решение №260017/23.06.2022 г. съдът е уважил иска на П.С.П., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.Р., съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***, п. к. 1000, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и ,Р.Д. като на основание чл. 226, ал.

1 от КЗ /отм./ е осъдил ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпила на 24.09.2015 г. смърт на баба му П.А.П., вследствие на ПТП от 25.08.2015 г., при което същата, като пешеходец, в гр. С., обл. П., на бул. „И. В.“, е била блъсната от автобус марка „М.”, модел „408“, рег. № РВ *** ** управляван от Д.Д.Г., ЕГН: **********, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключен със застрахователна полица №BG/23/l 15002066909, валидна от 11.08.2015 г. до 10.08.2016 г., със застраховател ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

С молба вх. №201716/27.06.2022 г. адв. Р. – пълномощник на ищеца, твърди, че съдебното решение е непълно, тъй като в диспозитива не бил посочен размерът на присъденото обезщетение, а освен това липсвало произнасяне по претенцията за лихва.

В законовия едноседмичен срок по чл.250, ал.2 ГПК ЗАД

„ОЗК-Застраховане“ АД, чрез юрк. Д., е взело становище за частична основателност на молбата. Не оспорва, че е налице пропуск в диспозитива, доколкото е присъдено обезщетение, без да е посочен неговият размер. Счита, че претенцията за законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане, е неоснователна, тъй като е изтекла погасителна давност – възражение за което е направено с отговора на исковата молба. Освен това по делото било представено уведомление за щета от 07.06.2020 г., а съгласно КЗ застрахователят изпадал в забава след произнасянето по щетата, тоест евентуално на 15.07.2020 г. – датата, на която е получен отказът на застрахователя.

Съдът намира, че не следва на основание чл.250, ал.2, предл. 2-ро от ГПК да призовава страните в открито съдебно заседание.

Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК, същото е допустимо и частично основателно.

Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивната част на Решение №260017/23.06.2022 г. е изложил съображения за това, че в полза на ищеца следва да присъди обезщетение от 10 000 лева. Тази сума не е посочена в диспозитива на съдебния акт, поради което няма спор, че същият следва да се допълни по реда на чл.250 ГПК.

В мотивите на решението е отразено също, че с исковата молба претенция за лихви не е релевирана, поради което неотносими се явяват възраженията на ответника в тази насока. В действителност ищецът е поискал да бъде присъдена лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 24.09.2015 г., до окончателното плащане.

Съгласно константната практика на ВКС, вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане.

В случая искът е предявен на 21.08.2020 г., след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на смъртта на бабата на ищеца, резултат на пътното произшествие – 24.09.2015 г.

С предявяването на иска срещу застрахователя на

21.08.2020 г., давността за това вземане, на която ответникът се е позовал, е прекъсната на основание чл.116, б. „б“