Решение № 3408 от 02.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3408 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110115835 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран от „Топлофикация София” ЕАД с исковата молба, с която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. Х. Д. за осъждане на ответника, на основание настъпило наследствено правоприемство с нейния наследодател М. П. Ц., на ищеца следните суми в общ размер на 1612,84 лв., съставляващи 1343,14 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 239,41 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2021г. в размер 23,22 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 7,07 лв. мораторна лихва върху дължимата сума за дялово участие за периода от 01.12.2019 г. до 19.01.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че М. П. Ц. е била потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот и не е изпълнявал задълженията си за заплащане на потребената ТЕ. Позовава се на клаузата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, според която при смърт на клиент физическо лице наследниците му са длъжни да уведомят писмено продавача на ТЕ в тридесетдневен срок, чрез подаване на заявление за промяна, което свое задължение ответницата, в качеството си на законен наследник на Ц., не е изпълнила. Излага се, че „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния имот, поради което следва да му се заплатят и дължимите суми за такса дялово разпределение. Иска се да се признае за установено, че ответникът дължи посочените суми.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника З. Х. Д., подаден чрез адв. А. А., с който се излагат твърдения за нередовност на 1 исковата молба, тъй като същата е насочена срещу наследниците на починалата длъжница, без последните да са индивидуализирани. Твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Признава фактите, че починалата длъжница М. П. Ц. в качеството си на собственик на процесния имот е била клиент на топлинна енергия за битови нужди, както и сградата в режим на ЕС е сключила договор за дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. Разпределението на топлинна енергия се осъществявало въз основа на чл. 139 от ЗЕ. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис"ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Сочи обаче, че не е погасено най-старото задължение, защото Д. е продала имота на 30.06.2023 г. и на 16.07.2023 г. го е предала на новия собственик, като преди това е погасила всички сметки. На 12.07.2023 г. Д. е отишла до каса на Изипей АД в гр. Варна - Билла Капитан Райчо, където й било съобщено, че дължи 2 177, 63 лева, сума която тя заплатила , за което й била издадена разписка №0400019224384244/12.07.2023. При предаване на имота от Д., всички сметки за него били изплатени и записани всички показания, за което бил подписан Приемо-предавателен протокол от 16.07.2023 г., във връзка с покупка на апартамент № 56, с който ответницата го е продала на Анани Ивов Лазов.

Ответната страната оспорва твърденията, че не е заплатила доставяната топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване на задълженията за главница и лихви по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност е предпоставена от установяване при условията на главно и пълно доказване от ищеца на следните предпоставки: наличието на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлинна енергия , по силата на което се е задължил да достави на ответника топлинна енергия, а последният е поел задължение да я получи и да заплати стойността ; както и обстоятелството, че през процесния период е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало, датата на която ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнението на главното задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението вкл. чрез плащане, респективно изтичане на приложимия давностен срок.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от 2 него продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

За процесния период приложение намират общите условия на топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. приложение намират общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли 2016 г. Същите са влезли в сила след публикуването им По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия, вписано в ТРРЮЛНЦ с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Между страните не е налице спор, а и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том XVIII, дело № 3448/94 от 23.02.1994 г. се установява, че М. П. Ц., починала на 11.04.2022 г., е била собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, поради което по силата на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, предвиждаща, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба, същата се явява материално легитимирана да отговаря за процесните задължения. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Не е налице спор и относно факта, установяващ се от представеното 3 удостоверение за наследници, издадено от Столична Община на 18.10.2023 г., че единствен неин наследник е ответницата З. Д., вследствие на което последната е пасивно материално легитимирана да отговаря за задължения на своята наследодателка към ищеца, включени в наследствената маса.

Доколкото ответницата е наследник на потребител на топлинна енергия и между страните не е налице спор, а чрез извършените плащания се потвърждава фактът, че в имота е доставяна ТЕ за отопление на имот, за БГВ и сградна инсталация, тя следва да отговаря за задължения за заплащане на стойността на тази енергия. Възраженията й за погасяване в цялост чрез плащане на процесните задължения са неоснователни, тъй като не се потвърждават, а напротив – противоречат на събрания доказателствен материал. Така видно от представения нотариален акт № 98. Дело №92 от 2023 г. З. Д. е продала на Анани Лазов процесния апартамент, като са отразени показателите на топломерите в съставения приемо-предавателен протокол.

Приложена е и разписка от 12.07.2023 г. от “Изипей“, от която е видно, че ответницата е заплатила сумата от 2177.63 лева, с която е погасила всички отразени в системата на дружеството задължения към Топлофикация София ЕАД, но от съдържанието на документа е видно, че те касаят периода от 05.2021 г. – 06.2022 г. По делото не са събрани доказателства за извършени плащания на процесните главни задължения, начислени за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.

Напротив, от заключението на ценената от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ, се установява, че за периода от 31.12.2019г. до 31.07.2024г., отразените плащания, т.е. намаления на задълженията имат следните параметри: 20,65 лв. върната сума, поради намаляване цената на газта в периода от 07.2019г. до 03.2020г. в т.ч. 5,08лв. с КИ 1000988980 и 20,65лв. с КИ 1005800143; 0,20 лв. общо платени на 29.07.21г. по сметка лихви за годишно изравняване към 31.07.2020г. 2,50лв. платени на 29.07.2021г. - миграция дялово разпределение към 31.12.2019г.

12,30 лв. общо платени на 29.07.2021г. за дялово разпределениев т.ч. 0,02 лв. лихви върху него от 01.2020г. до 05.2020г. 5,16 лв. и 0,28 лв. платени на 29.10.2021г. за дялово разпределение и лихви; 9,56лв. платени на 29.10.2021г. за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 15,00лв. платени на 30.12.2021г. за годишно изравняване с падеж 14,09.2020г. 15,00 лв. платени на 02.03.2022г. за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 15,00 лв. платени на 04.04.2022г. за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 78,83 лв. платени по фактура (главница) за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г. След 25.01.2023 г. не са извършвани погашения, като към тази дата начислените задължения абонат №297536 в следните са в следните размери: по фактура №1005525322 - 381,39 лв. и 99,51 лв. лихви за забава; по фактура №1014071049 - 961,75 лв. и 139,90лв. лихви за забава; по 9 фактури 23,22 лв.общо дялово разпределение и 7,07 лв. лихви за забава. Сумите, касаещи процесния период м.май 2019г. м.април 2020г. и м.май 2020г. -м.април 2021г., по фактури №1005525322/31.07.2020г. и №1014071049/31.07.2021г., дължими от ответницата З. Х. Д., са съответно 381,39 лв. с ДДС и 966,83 лв. с ДДС.