Определение № 1631 от 21.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1631 гр. Бургас, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20242100500757 по описа за 2024 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК и чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на Х.И В. Т., ЕГН: **********, подадена лично и чрез пълномощника му В. И. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***** против определение № 2866 от 10.05.2024г. по гр.д. № 2092/2023г. по описа на РС - Бургас, с което е оставена без уважение молбата му от 09.05.2024г. за възстановяване на основание чл. 64 от ГПК на срока за изпълнение на разпореждане № 4043/ 08.04.2024г. по посоченото гражданско дело.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се твърди, че в предоставения от районния срок за изпълнение на указанията за предоставяне на копия от исковата молба, приложенията и уточнителната молба за връчване на заинтересованата страна- БРП е подадена молба за продължаване на срока поради невъзможност за изпълнение на тези указания в рамките на дадения първоначален срок. Заявява, че по така направеното искане за продължаване на срока районният съд е постановил отказ,който е връчен на жалбоподателя на 08.05.2024г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 29.04.2024г., тъй като разпореждането за тях е връчено на 22.04.2024г. Възразява, че БРС е създал пречки за изпълнение на указанията и пропускът се дължи на изтичане на срока за изпълнението и късното уведомяване за отказа за продължаване на срока.

Заявява, че в законовия срок е подал молба до районния съд за възстановяване на срока, с посочване на доказателства за служебна ангажираност, въпреки която съдът е постановил отказ. Сочи, че на 02.05.2024г. с нарочна молба е изпълнил указанията на съда. Навеждат се и доводи, че при предходното разглеждане на делото БОС е дал указания за 1 представяне на копия от документите за връчване на заинтересованата страна, като счита, че тези документи е можело да се връчат служебно, а не тези указания да се формализират от районния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на друг състав на БРС.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

Първоинстанционното производство първоначално е образувано пред РС-Несебър по предявен от ищеца Х. В. Т. на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ иск за осъждане на РС-Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“ №23 да му заплати сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от общата претенция в размер на 12500 лв., представляваща обезщетение за нанесените му от съдията -докладчик по гр.д.№692 от 2022г. на НРС имуществени вреди, произтичащи от невъзможността на ищеца да ползва като отдава под наем своята ½ ид.част от имот, предмет на петиторен иск пред ответния съд, представляващи пряк и непосредствен резултат от неразглеждане на делото в разумен срок. След направен отвод на съдиите от състава на РС-Несебър, а след това и на РС-Поморие, съгласно определение от 14.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 508/2023г. по описа на ОС-Бургас на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане на РС-Карнобат.

С постановеното в първата инстанция решение №246/08.11.2023г. по гр.д.№2053/2023г. по описа на РС- Карнобат искът по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърлен, като по повод инстанционен контрол с окончателно решение от 06.02.2023г.по в.гр.д. №2053/2023г. на БОС първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по предявените иск по чл.2б от ЗОДОВ при участието на прокурор съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

След направен отвод на съдиите от състава на Районен съд –Карнобат, а впоследствие и от РС –Поморие, РС –Несебър и РС –Средец, съгласно определение от 23.03.2024г. по в.ч.гр.д.№ 268/2024г. по описа на ОС-Бургас на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане на РСБургас.

С разпореждане от 08.04.2024г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи преписи от исковата молба, уточняващите молби и всички приложения за връчване на Районна прокуратура- Бургас, която следва да участва в производството на основание чл.10,ал. 1 от ЗОДОВ, с предупреждение за последиците при неизпълнение по чл. 129, ал.3 и чл. 101, ал. 3 от ГПК – връщане на исковата молба.

Разпореждането от 08.04.2024г. е редовно връчено на ищеца на 22.04.2024г., като в предоставения му едноседмичен срок, същият е депозирал писмена молба от 24.04.2024г.,с която е поискал съда да го снабди с 2 незаверени копия от всички документи- преписи от исковата молба, уточняващи молби и всички приложения за връчване на РП-Бургас с молба за продължаване на дадения срок с още две седмици.

С разпореждане от 25.04.2024г. районният съд, като е счел, че снабдяването с необходимите документи е възможно да се извърши в рамките на предоставения първоначален срок, е приел, че не са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от ГПК, а именно наличие на уважителни причини, поради което е оставил без уважение молбата на ищеца за продължаване с още две седмици на срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Разпореждането от 25.04.2024г. е връчено на ищеца на 08.05.2024г., въпреки липсата на законово изискване за това по аргумент на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Впоследствие с нова молба от 30.04.2024г. ищецът е поискал отново продължаване на срока за изпълнение на горните указания, като с разпореждане от 02.05.2024г. съдът като е приел, че молбата е подадена след изтичане на срока, чието продължаване се иска /същият съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 29.04.2024г./, я е оставил без разглеждане.

С молба от 02.05.2024г. ищецът е представил изисканите му съгласно разпореждането от 08.04.2024г. документи, като същевременно е поискал отвод на съдията-докладчик, като това искане е оставено без уважение с определение от 09.05.2024г.

На 08.05.2024г. на ищеца е връчено разпореждането от 25.04.2024г., макар съдът да е нямал законово задължение за това по аргумент на чл. 7, ал.

2 от ГПК.

С последваща молба от 09.05.2024г. ищецът е поискал възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията от 08.04.2024г. по съображения, че не е могъл да изпълни указанията от 08.04.2024г. поради личната си и на пълномощника си трудова ангажираност през времетраенето на определения от съда едноседмичен срок. Към молбата са представени писмени доказателства за работните смени на ищеца и пълномощника му за м. април 2024г.

С обжалваното определение от 10.05.2024г. съдът е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 08.04.2024г., по две съображения: на първо място, че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК – продължаването на пропуснатия срок е било възможно, но не е допуснато поради непосочване от ищеца на уважителна причина за това; и на второ място, че сочената причинатрудова заетост на ищеца и пълномощника му не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази 3 закона, съдът намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

По отношение на нормата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК, явяващата се първото основание за постановения отказ по молбата по чл. 64,ал. 2 от ГПК, същата установява забрана за възстановяване на срока, ако е било възможно продължаването му за извършването на пропуснатото действие. Настоящата инстанция намира, че доколкото в случая е било налице своевременно подадено от ищеца искане от 24.04.2024г. за продължаване на срока за представяне на изисканите му документи, е била налице възможност за продължаване на срока за извършване на указаното процесуално действие.

Отказът на районният съд да уважи молбата по чл. 63, ал. 1 от ГПК, който не подлежи на инстанционен контрол обаче не може да се тълкува във вреда на страната и да обоснове приложение на нормата на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК, доколкото същата се явява санкционна последица само при бездействие на ищеца, а в настоящата хипотеза такова не е налице. По тези съображения въззивният съд не споделя извода в обжалваното определение, че в случая е налична хипотезата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Независимо от това обаче, настоящата инстанция счита за правилен извода на районния съд за наличие на второто основание за постановения отказ, а именно че сочената от ищеца причина за пропускане на сроканегова и на пълномощника му трудова ангажираност и представените в тази връзка писмени доказателства за работните им смени за месец април 2024г. не съставлява особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

Под „особени непредвидени обстоятелства“ в съдебната практика безпротиворечиво се считат такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства не само трябва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, но и да са от внезапен характер, т.е. такива, които страна не е могла да предвиди и предотврати.

Това означава в продължение на дадения му срок ищецът, респ. и пълномощника му е следвало да е бил обективно възпрепятстван поради причина от внезапен характер, довела до невъзможността да упражни 4 процесуалното си право, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Очевидно е, че месечните работни графици за трудова заетост за м.април 2024г. на ищеца и на пълномощника му и по специално за смените им за периода от 22 до 29 април 2024г. нямат нито внезапен и непредвидим, нито непреодолим характер, тъй като те са изготвени предварително. Действително трудовата заетост по график би могла да съставлява причина за евентуално затруднение на страната за изпълнение на процесуалните й задължения, но доколкото не се твърди, нито има данни същата да е наложила внезапно отсъствие или друго обективно непреодолимо препятствие за страната, сама по себе си тя не представлява особено непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по смисъла на закона.

Ето защо поради липса на условията по чл. 64, ал. 2 от ГПК молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията от 08.04.2024г. правилно е оставена без уважение.

Що се касае до оплакванията за късното уведомяване на ищеца за отказа за продължаване на срока, следва да се има предвид, че съдът няма задължение да уведомява страната при постановяване на акта по чл. 63, ал. 1 от ГПК. Аргумент за това е нормата на чл. 7, ал. 2 от ГПК, която задължава съдът д а връчва на страните препис само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а актът, с който се произнася п о искането за продължаване на срок не подлежи на инстанционен контрол , затова за него страната следва да следи сама.

На последно място ирелевантно и извън обхвата на настоящия спор е възражението в жалбата дали изисканите от ищеца документи е можело да се връчат от съда служебно на заинтересованата страна РП-Бургас. Този въпрос не е част от предмета на настоящото производство и следва да се преценява при инстанционен контрол на акта на първоинстанционният съд в случай, че той приложи последиците, указани в разпореждането от 08.04.2024г.

По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение, с което молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по разпореждането на БРС от 08.04.2024г. е оставена без уважение се явява правилно, поради липса на предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Ето защо подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.