Решение № 351 от 30.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Ловеч, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20264310100860 по описа за 2026 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК :

Подадена е искова молба от: П. М. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: *** срещу: „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул.

„България" № 81 В, ап. 3, по която се излага от пълномощника, че при опит да сключи договор за потребителски кредит, доверителката й се сблъскала с пречка като й било заявено от кредитодателя, че в Централния кредитен регистър по отношение на нея е налична информация за задължения като некоректен длъжник. С официално заявление с нотариална заверка на подписа за информация от ЦКР доверителката й изискала информация от БНБ, при която е създаден ЦКР, на основание чл. 22 от Наредба № 22 за ЦКР, да й бъде предоставена справка от регистъра относно съдържащата се в него информация за кредитната й задлъжнялост. В отговор на заявлението БНБ изпраща на М. М. справка за кредитна задлъжнялост, от която е видно, че в данни „просрочия по активни и по погасени кредити" към дата ***. и до датата на издаване на справката за нея е налична информация за задължения към ответника „АПС Бета България" ЕООД в размер 1904 лева главница с данни за просрочие над 360 дни. Вписан е идентификатор на кредит ****.

Ответното дружество е заявило задължения на П. Б. по договор за кредит.

Оспорват този запис в ЦКР, както и наличието на задължение на ищцата към ответника както по основание, така и по размер. Срещу ищцата е било образувано изп. д. № 55/2012г. по описа на ЧСИ С. К. Д., с взискател „АПС Бета България" ЕООД с изпълнително основание изпълнителен лист от 11.06.2009г., издаден по ч. гр. д. № 473/2009г., по силата на който ищцата е осъдена да заплати на кредитора „Ти Би Ай Кредит" ЕАД сумата от 1768,43 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 19.03.2009г.1 до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75,37 лева разноски по делото.

Това вземане е било цедирано от „Ти Би Ай Кредит" ЕАД на ответника „АПС Бета България" ЕООД. Изп. д. № 2055/2012г. на ЧСИ С. Д. е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК на 25.06.2021г. По изп. д. № 2055/2012г. последното изпълнително действие е депозирана молба от взискателя за запор на банкови сметки с дата 05.02.2021г., като в период от 5 години след тази дата - до 05.02.2026г. - не са извършвани никакви изпълнителни действия. Задължението на Б. към ответника е погасено по давност, тъй като от датата на неговата изискуемост - 11.06.2009г. /датата на издаването на изпълнителния лист/ по ч. гр. д. № 473/2009г. до момента са изтекли повече от пет години, в които не са извършвани никакви действия, които да прекъсват давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. В периода от 05.02.2021г. - датата на подаване на последната молба от взискателя - ответник за налагане на запор върху банкови сметки - до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия от ответника и вземането му се е погасило по давност.

Фактът, че вземането не е заличено в ЦКР при БНБ, означава, че ответникът счита, че ищцата му дължи сумата.

Излагат още, че отправили писмено искане до „АПС Бета България" ЕООД да заяви заличаване в ЦКР при БНБ на данните относно налично задължение на П. Б. за сумата от 1904 лева, посочено като придобито вземане по кредит с дата на разрешаване ***и дата на издължаване 15.12.2009г. На депозираното искане, получено от ответника с препоръчано писмо с обратна разписка на ***., не получили никакъв отговор, поради което считат, че ответникът и към настоящия момент продължава да има претенции спрямо доверителката й за неизплатено задължение по договор за кредит от *** сключен с АПС Бета България" ЕООД. което вземане е прехвърлено на ответника по силата на сключен договор за цесия между „Ти Би Ай Кредит" ЕООД и „АПС Бета България" ЕООД.

Счита още, че за длъжника винаги е налице правен интерес да установи в своя полза липсата на едно претендирано от ответника вземане, произтичащо от определено материално правоотношение, с което със сила на присъдено нещо да постигне непосредствена и произтичаща от съдебното решение защита на имуществения си патримониум. В конкретния случай, в исковата молба е посочена непосредствената цел защита срещу претенциите на ответника за вземане, което ищецът твърди, че изобщо не съществува, евентуално - е погасено по давност. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, поради което и въз основа на решение за уважаване на предявените искове, ищецът ще има право и основание да изисква от БНБ да не бъде обявяван във водения ЦРК като длъжник към ответника, което вписване неминуемо води до негативни граждански последици за него.

На основание гореизложеното моли: да се постанови решение, с което да се признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от П. М. Б., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *** иск срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул.

2

„България" № 81 В, ап. 3, че не съществува претендираното от „АПС Бета България" ЕООД вземане в размер 1904 лева /973,50 евро/, заявено в Централния кредитен регистър при БНБ с идентификатор на кредит **** и че П. М. Б. не дължи на „АПС Бета България" ЕООД сумата от 1904 лева, заявена в ЦКР при БНБ. поради погасяването му по давност. Моли да се осъди ответника да заплати на доверителката й сторените по делото разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото, който признава иска и моли да не се възлагат разноските в негова тежест с оглед поведението му преди завеждане на иска - да се приложи 78, ал.2 ГПК , а в противен случай -прави възражение за прекомерност на адв. в-е.

Изтъкват се следните доводи:

- действително ищцата е подала заявление до „АПС Бета България" ЕООД на ***, което своевременно е обработено, договорът е веднага затворен в информационните масиви на „АПС Бета България" ЕООД, а информация към ЦКР е подадена, съгласно сроковете, предвидени в Наредба № 22 БНБ - до 15-то число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата, която промяна в настоящия случай се изразява в изричното волеизявление на ищцата, че няма да заплати доброволно процесното вземане. С това волеизявление и предвид погасената възможност за принудително изпълнение, за „АПС Бета България" ЕООД е отпаднал правния интерес да обработва задължението и да подава информация към ЦКР относно текущото му състояние, каквито корекции са били своевременно извършени.

С преустановяване подаването на информация в регистъра към БНБ и преустановяване обработката на личните данни в системата на „АПС Бета България" ЕООД е отпаднала необходимостта от завеждането на настоящия иск, тъй като не е налице правен спор - изобщо не се твърди от страна на ответника да има такова вземане. В тази връзка Решение № 2693 от 29.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3735/2019 г.: „Отказът на ответника да предостави информация в ЦКР за погасяване на кредита, както и отправянето на покана към ищцата за доброволно заплащане на процесните суми обуславят наличие на правен интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите, независимо от основанието за това - изтекла погасителна давност, плащане и т. н.". По аргумент от противното - липсата на такава покана и извършената корекция в ЦКР ще обусловят липсата на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

Изтъква, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Изрично в този смисъл е Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК. Постановяването на горецитирания акт на ВКС е във връзка с въззивно определение № 11920/16.5.2019 г. по ч. гр. д. № 5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г. о., II-А въззивен състав, с което е потвърдено определение № 20884/23.01.2019 г. по гр. д. № 19244/2019 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, с което е оставено без уважение искането на И. В.

Д. за изменение на решение № 534251/14.11.2018 г. по гр. д. № 19244/2018 на СРС, в частта за разноските.

3

Твърди се и, че с подаденото си извънсъдебно заявление ищецът не е поискал изрично да бъде уведомен за резултата от искането си, поради което и такъв отговор не му е изпращан. За сметка на това, „АПС Бета България" ЕООД е предприел всички необходими действия, с които да направи така, щото по недвусмислен начин да стане ясно, че не претендира процесното вземане. Прилагат справка-извлечение от системата им, от която е видно, че е преустановена обработката на договора още на ***. денят на постъпване на искането на ищеца.

Към датата на образуване на настоящото производство информацията в ЦКР е вече била коригирана от ответника „АПС Бета България" ЕООД и е преустановена обработката на договоря, което означава, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, което наред с другата кумулативна предпоставка - признание на иска, означава, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по настоящото производство следва да се възложат на ищеца.

В случай че съдът прецени, че ответникът следва да понесе разноските по настоящото производство, с настоящия отговор се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като моли да се намали до предвидения в Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатската работа размер, тъй като настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, в допълнение и направеното от нас като ответник признание на иска, следователно не са налице никакви обстоятелства, които да налагат присъждането на възнаграждение в размер по-висок от предвидения в горецитираната Наредба.

Съдът е постановил разпореждане по чл.140 ГПК и разпределил доказателствената тежест: по иск за установяване не дължимост на парична сума, формирана в резултат на изтекла погасителна давност, ищецът отрича претендираното от ответника материално право, и в тежест на последния е, при условията на пълно и пряко доказване, да установи съществуването на това право. Лежащата върху ищеца доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право каквато в случая погасителната давност.

В откритото с.з. ищцата, редовно призована, не се явява лично, а чрез адв. Л. поддържа иска си, която моли да се уважи иска, развива подробни доводи и прилага списък на разноските. Депозирала е молба по имейл 8191, в която действията на ответника след подаване на молбата и мотивира правния си интерес по делото.

Ответникът, редовно призован, не взема участие в производството. Депозира чрез юрист. Б. Т. писмен отговор-становище.

От събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени в тяхната съвкупност взаимна връзка и обусловеност, съдът прие следното:

По допустимостта на иска: интереса на ищцата се обосновава от представената справка за кредитна задлъжнялост от БНБ изх.№БНБ-49529/ 04. 04.2025г. – 5 стр. издадено по заявление на Б. БНБ-44187/***. и отразява текущо състояние на процесния кредит от 25.12.2007 г. с дата на издължаване 15.12.2009 г., който към 28.02.202 е в размер на 1399 лева 4 с просрочие над 360 дни с остатък от просрочена главница 1904 лева цедиран на ответника, който не оспорва този факт и размера на вземането.

Не оспорва и, че вземането е погасено по давност. Или ответника признава иска и моли да се произнесе с решение на осн. чл.237 ГПК.

Моли това му поведение да се отчете при присъждане на разноските по делото и за да отговори на това искане положително, съдът следва да констатира наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК , но доказателства в такава връзка до приключване на устните състезания не се приложиха по делото още повече, че по исковата молба се твърди конкретни действия към ***. по подаване на информация към ЦКР.