Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 16.05.2025, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Административно наказателно дело 56/2025
Вид
Решение № 40
Подписан
16.05.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Гергана Николаева Божилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178Д · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Севлиево, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Б. И. К. от гр. Севлиево е обжалвал наказателно постановление № 25-0341-000012 от 12.02.2025 година на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като жалбоподателят счита, че не е осъществил състава на нарушение от обективна и субективна страна поради факта, че е инвалид и като такъв има право да паркира автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с увреждания.

За ответника по жалбата, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.02.2025 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ на МВР - Севлиево на същата дата, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка 1 на които съдът намира за установено следното:

На 04.01.2025 година в 23:36 часа свидетелите Ц. Г. и Р. Х. – полицейски служители, констатирали, че на паркинга пред МБАЛ „Д-р Стойчо Х.“ в гр. Севлиево, на място за паркиране на хора с увреждания, бил паркиран товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ЕВ *** ВА, без на предното му стъкло да е била поставена карта за паркиране за хора с трайно увреждане. Полицейските служители направили снимки на автомобила, след което на 06.01.2025 година съставили против жалбоподателя К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 161736, в който свидетелят Ц. Г., след като описал горепосочените обстоятелства, квалифицирал деянието като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише възраженията си, ако има такива. Видно от така приложения по делото АУАН, жалбоподателят не е вписал възражения срещу него. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН..

Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което и на основание чл. 178Д от ЗДвП му е наложил наказание Глоба в размер на 200,00 лева.

По делото бяха разпитани двамата полицейски служители, констатирали нарушението – свидетелите Ц. Г. и Р. Х.. Същите обясниха, че автомобилът е бил паркиран на място за хора с увреждания и че на стъклото му не била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Заявиха също така, че той е бил единствения автомобил, паркиран на паркинга по това време на денонощието.

Липсата на поставена карта за паркиране на хора с трайно увреждане на практика не се оспорва от жалбоподателя. Това обстоятелство се установява и от снимковия материал, изготвен от полицейските служители. Жалбоподателят е приложил към жалбата си Карта за паркиране на хора с трайни увреждания /л. 6 и 7 от делото/, от която е видно, че същата е пожизнена.

При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Безспорно установено в случая е, че жалбоподателят е паркирал автомобила на инкриминираната дата точно на такова място. Видно обаче от представеното от него Експертно решение на ТЕЛК и карта за паркиране на хора с трайни увреждания, същият е с трайно увреждане и му е дадено право да паркира на 2 определените за това места.

Следователно К. е имал право да паркира управлявания от него автомобил на парко място, определено за обслужване на ППС на хора с трайни увреждания, което дава основание да се приеме, че не е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП. Нещо повече, следва да се отбележи, че изхождайки от текста на приложената норма, законодателят не е въвел изискване за поставяне на видно място на картата за паркиране на хора с трайни увреждания, напротив посочено е, че се забранява паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, като в конкретния случай, както се посочи, жалбоподателят е притежавал право да паркира на такива места. Поради това следва да се приеме, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността му за такова нарушение. Освен това, съгласно приложимата в случая санкционна норма на чл. 178д от ЗДвП, с глоба в размер 200 лв. се санкционира лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Следователно глобата по горепосочената норма може да се налага само на лице, което няма право да паркира на такова място, а по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е притежател на такова право.

Ето защо съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Веществените доказателства – 1 брой CD – R „EMTEC“ с надпис върху него „04.01.2025г. – н. паркиране“ след влизане на решението в сила следва да се унищожи.

Жалбоподателят не претендира разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 25-0341-000012 от 12.02.2025 година на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Б. И. К., ЕГН:

**********, от ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой CD – R „EMTEC“ с надпис върху него „04.01.2025г. – н. паркиране“ след влизане на решението в сила да се УНИЩОЖИ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4