Решение № 49 от 09.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Търговище, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101922 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ във вр. с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. К., с ЕГН ********** от гр. Търговище, действащ чрез пълномощник, против ДП „НКЖИ“, поделение Железопътна секция Шумен, представлявано от инж. Н.

Т. П., със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останала без работа, в размер на 11 715,96 лв./ 5990,27 евро, за период от шест месеца, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът твърди в исковата молба, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, поради неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ, като работодателя не бил предоставил разумен срок на ищеца да даде обяснения, преди да наложи наказанието, съответно не е взел предвид същите, при определяне тежестта на нарушението и вида на дисциплинарното наказание. Ищецът твърди, че ответника формално е спазил изискването на чл. 193 от КТ, като му е поискал обяснения, но също така е бил взел решение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, преди тези да бъдат дадени 1 обяснения. Твърди също така, че при издаване на заповедта е нарушена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като признава, че действително с действията си е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, но счита, че наложеното му наказание не съответства по тежест на допуснатото нарушение. В молбата е посочено и нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 3 от КТД от 2024 год., което също обуславяло незаконосъобразност на заповедта за уволнение, доколкото ищецът като член на синдикална организация, страна по КТД се ползвал от защита при уволнение, изразяваща се в съгласуване на дисциплинарното уволнение със съответното синдикално ръководство, което не било сторено. Ищецът е изложил и допълнителни основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа исковете.

В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В отговора ответникът е оспорил изцяло предявените искове, като твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена е при спазване на императивните разпоредби на КТ, включително и задължението по чл. 193 от КТ, като работодателят е искал обяснения от ищеца, преди да наложи дисциплинарно наказание, като е съобразил тежестта на нарушението и вида на наказанието.

В отговора се твърди, че е налице нарушение на трудовите задължения на ищеца по чл. 126, т. 9, пр. трето от КТ, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. 8, пр. второ от КТ , като с оглед тежестта на нарушението, широкия негативен обществен отзвук от действията на работника, е необратимо разрушено доверието между страните, което е и основанието за налагане на най-тежкото наказание. Ответникът признава в отговора, че преди налагане на дисциплинарното наказание не е провел процедурата по съгласуване, предвидена в КТД, но счита, че неспазване й не води автоматично до незаконосъобразност на уволнението, когато са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, засягащи основни интереси на работодателя, както в настоящия случай. Моли съда да отхвърли исковете за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а като обусловен от тях да се отхвърли като неоснователен и иска по чл. 225 от КТ. В съдебно заседание поддържат отговора. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, на длъжност „*****“ в ЖП участък Търговище, при ЖП секция- Шумен към ДП „НКЖИ“ гр. София.

Видно от приложената по делото Заповед № IV-9 / 22.10.2025 г. на Директора на ЖПС Шумен, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен трудовия му договор, считано от 22.10.2025 год., с мотив, че е нарушил задълженията си по чл. 126, т. 9, пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“, и това представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8 предл. 2 от КТ: „...уронване на доброто име на 2 предприятието“.

Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че до момента на прекратяване на трудовия договор, не са му налагани никакви дисциплинарни наказания, както и че е бил член на СЖБ към датата на налагане на дисциплинарното наказание. Последното се установява и от приложената по делото служебна бележка ( л. 131 ).

Не се спори по делото, че на 17.10.2025 год. бригадата, в която е работил ищеца е извършвала работа, в участък на жп линията между кв. Въбел и с.

Здравец, общ. Търговище, като са приключили работа около 14.30 часа и преди да потеглят за гарата в гр. Търговище, в почивката видели, че на около 200 метра от работното място има овощна градина, която не била оградена и няколко човека, в това число и ищеца отишли в градината и си набрали ябълки, в различно количество. Безспорно е, че при тези си действия работниците не са забелязали, че в градината се намира нейния стопанин, който подава сигнал на телефон 112 и когато бригадата на ищеца пристига на гара Търговище, вече са ги чакали органите на полицията. Полицаите са претеглили намереното в работниците количество ябълки, което било общо 27 килограма, като видно от приложения протокол за доброволно предаване количеството ябълки намерено в ищеца е 6,580 кг.

Горните обстоятелства се установиха и от показанията на разпитаните по делото св. М. В. и св. Н. К.. В обясненията си същите заявиха, че на 17.10.2025г. по време на обедната почивка част от групата която е извършвала ремонт по жп линията между кв. Въбел и с.Здравец, спонтанно решили да си наберат ябълки от градина наблизо. Твърдят, че не е била заградена и изглеждала неподдържана и изоставена. Свидетелите заявиха, че 7-8 души, в това число и ищеца, отишли и се върнали, като някой от тях носили ябълки, набрани в три найлонови торби, а други били пъхнали по няколко ябълки в джобовете си. И двамата свидетели са категорични, че количеството на ябълките не е било такова, каквото е било показано по репортажите, нито са имали чували с набрани ябълки, нито ябълките, които колегите им донесли изглеждали, като ябълките, отразени в пресата. И двамата свидетели заявиха в показанията си, че познават ищеца като отговорен и изпълнителен, кротък и добър човек, който няма конфликти нито с колегите си, нито с началниците.

От показанията на св. В. се установи, че всички работници, които са били на работа в бригадата на 17.10.2025 год. са с наложени дисциплинарни наказания, като тези, в които полицаите са намерили ябълки са уволнени, а на останалите е било наложено наказание „ последно предупреждение за уволнение“. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като счита, че те имат преки и непосредствени впечатления от инцидента, обясненията им са обективни и точни, а и се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.

Безспорно е по делото, че случката от 17.10.2025 год. и обстоятелството, че служители на ответника са влизали в чужда собственост и са брали ябълки 3 е получило широк обществен отзвук, като видно от приложените по делото писмени доказателства по темата е имало многобройни публикации в социалните мрежи и излъчени репортажи по всички медии, както и множество негативни коментари. В голяма част от приложените публикации е отразено становището на Министъра на транспорта, който във публикация във фейсбук е посочил, че на 15 работници, уличени в кражба ще бъдат поискани обяснения в понеделник и ще бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания. Следва да се отбележи, че това становище на министъра е дадено преди работодателят на ищеца да му поиска обяснения, както и преди последния да прецени какви наказания да наложи.

Установи се от показанията на свидетелите, че всички работници от бригадата, в това число и ищеца, са получили нареждане да се явят в гр.

София, в Главна дирекция на НКЖИ, бил е организиран транспорт и на 20.10.2025 год. са били отведени в гр. София, въведени в голяма зала в Дирекцията, където са били мъмрени от Главния директор, за това, че уронват престижа на организацията, разпоредено им е да дадат писмени обяснения, след което са върнати обратно. Писмените обяснения, дадени от ищеца са приложени към трудовото му досие. Към досието е приложена и декларация от 22.10.2025г. в която ищеца е декларирал, че не се ползва от защита по чл.

333, ал. 1 от КТ, включително и от синдикална такава. Също на 22.10.2025 год. на ищеца е връчена и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че с Постановление на РП-Търговище от 22.12.202 год. е отказано образуване на досъдебно производство, като е прието, че макар и да е осъществен състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК от ищеца и останалите работници, в които са намерени ябълки, случаят е маловажен, предвид ниската стойност на отнетото и обстоятелството, че количеството ябълки е върнато на собственика. На ищеца, на осн. чл. 218б от НК, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро / 100 лв., видно от приложеното по делото Наказателно постановление № 1993-4-2 / 07.01.2026г. на РУ – Търговище.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета без възражения от съда и страните се установи, че брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е в размер на 1752,66 лв. В тази сума не е включена стойността на предоставяните ежемесечно ваучери за храна, в размер на 200 лв. месечно. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 225 от КТ в два варианта, както в първия вариант за един месец обезщетението е в размер на 1752,66 лв., а във втория е 1952,66 лв., като към брутното възнаграждение е прибавена стойността на ваучерите за храна.

4

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № IV-9 / 22.10.2025г. на ответника – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за изплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер на 11 715,96 лв. / 5990,27 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – с правно основание чл. 344, т. 3 вр. с чл. 225 КТ.

Основното възражение на ищеца относно незаконосъобразността на заповедта с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение е неспазването на процедурата по чл. 193 от КТ, както твърди, че работодателят само формално е спазил същата, без да осигури срок на ищеца да даде обяснения, принуждавайки го да дава такива в рамките на минути и във враждебна среда. От представените доказателства по дисциплиналната преписка при ответника е видно, че преди налагане на наказанието с издаването на заповедта на 22.10.2025 год., работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 от КТ и е изискал обяснения на ищеца, които са приложени по делото. Действително се установи, от показанията на разпитаните свидетели, че обясненията са дадени в гр. София, където са били всички работници от бригадата, както и че обстановката не е била предразполагаща, но също така се установи, че на всички, в това число и на ищеца е било ясно във връзка с какви нарушения им се изискват обяснения, както и че им е осигурено време да дадат писмени такива. Възражението, че не му е осигурен подходящ срок, съдът счита за неоснователно. Липсва легална дифиниция на понятието подходящ срок, но съдебната практика, отразена в множество решения на ВКС, е приела, че обясненията могат да бъдат дадени и непосредствено пред работодателя устно, или писмено, но в случаите когато за да даде обяснения на работника се налага да направи справки, или да се снабди с допълнителни документи, то работодателят следва да му определи разумно време в което да може адекватно да се подготви и да даде обяснения. Конкретния случай не е такъв. На ищеца, който следва да се отбележи и не отрича извършването на деянието от 17.10.2025 год. не му е било необходимо да извършва допълнителни действия, или да се снабдява с документи, справки и т.н. за да даде обяснения.