Решение № 739 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Божидар Ив. Стаевски

Хрипсиме К. Мъгърдичян при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507514 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20074505 от 22.03.2021г. по гр.д. № 77844 по описа за 2018г. на Софийски районен съд 143-ти състав е признато за установено, по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. с чл. 439 от ГПК, М.

М. П., ЕГН **********, Н. Н. П., ЕГН ********** и Н. М. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: град Троян, ул. **** че не съществува вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с ЕИК 831558413 /преименувано в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, и присъединено към „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК/ПИК 000694959/, с адрес на управление: гр.

София 1407, р-н Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „**** по изпълнителен лист от 15.09.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 516/2008 г. по описа на Районен съд – Троян за законна лихва върху главницата 8482,44 лева от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с от ответника по иска „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД. Процесуалният представител на ответника е изложил съображения за недопустимост и неправилност на решението. Счита че предявеният иск е недопустим, тъй като за предявения иск са от значение само фактите настъпили след постановяване на решение по отношение на вземането визирано в издадения изпълнителен лист. Тъй като няма новонастъпили факти искът е недопустим, а постановеното решение се явява недопустимо. Счита, че решението е и неправилно доколкото цялата претенция на ищците се основава единствено 1 на пропуск на РС Троян да упомене и законната лихва. Счита, че изпълнителният лист може да бъде обезсилен изцяло или частично само ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена изцяло или частично. Ето защо моли за обезсилване на решението и прекратяването на производството, респективно за отмяната му и постановяване на решение с което искът се отхвърля.

Ответниците М. М. П., Н. Н. П., Н. М. П. в законоустановения срок са депозирали отговор на исковата молба с който вземат становище за нейната неоснователност. Считат, че новонастъпили са всички факти след издаването на заповедта за изпълнение. Намира изложените оплаквания по същество за бланкетни и неконкретизирани. Ето защо моли за оставянето на жалбата без уважение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но при осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо.

Предпоставка за допустимост на предявения иск е наличието на правен интерес у ищците за предявяване на иска.

Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът следва да извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.

В случая ищците твърдят че със заповед за изпълнение по реда на чл.

417 ГПК по ч.гр.дело № 516/2008 година по описа на РС Троян на ищците било разпоредено да заплатят 8482,44 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 82000012/2.3.2006 година, 1877,29 лева – наказателна лихва за периода 15.3.2008 г. до 9.9.2008 г. и 207,19 лева – разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва считано от 10.09.2008г. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист от 15.09.2008г. Кредиторът образувал изпълнително производство с № 303/2008 година по описа на ДСИ при Районен съд Троян, по което постъпили възражения от ищците в настоящото производство. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е предявило иск по реда на чл.422 от ГПК срещу ищците в настоящето производство и било образувано гр.дело № 249/2009 година по описа на Районен съд – Троян. С Решение № 83/23.3.2010 година съдът признал за установено, че съществува вземане на банката срещу М. П., Н. П. и Н. П., и че същите дължат солидарно на банката сумата от 8482,44 лева, 2 представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 82000012/2.3.2006 година, 1877,29 лева – наказателна лихва за периода 15.3.2008 г. до 9.9.2008 г. и 207,19 лева – разноски по заповедното производство. Твърдят, че в диспозитива на решението и съответно в мотивите липсва произнасяне по отношение на законната лихва така както е посочена в заповедта за изпълнение – считано 10.09.2008г. Решението било влязло в сила на 21.04.2010г.Ищецът не бил подал молба за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Ето защо искат да бъде признато за установено, че кредиторът няма право на принудително изпълнение по отношение на претенцията за законната лихва от 10.09.2008г.

При тези твърдения обуславящи предмета на производството въззивният съд намира, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.

Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор - при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува и неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото/тяхното възникване, съдържание или съществуване/. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита, а наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. /виж РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 24.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 914/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 138 ОТ 06.11.2020 Г. ПО

ГР. Д. № 36/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 16.06.2015

Г. ПО ГР. Д. № 4406/2014 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 141

ОТ 15.04.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1332/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС;

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 58 ОТ 29.01.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4363/2019 Г., Г. К., ІІІ

Г. О. НА ВКС и др./

В случая за ищците е налице по ефективен метод за защита, от провеждането на исково производство по чл. 439, ал.1 ГПК.

В т. 13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС е развито, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК.

3

Разрешението за обезсилване на заповедта по чл. 415, ал. 2 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение.

В разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение.

Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.

По тези съображения при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.

За разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение при прекратяване на производството по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл. 234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Аналогичен е и настоящият случай, като по отношение на законната лихва не е формирана сила на пресъдено нещо. Това е така тъй като съдът не се е произнесъл по това искане обективирано в исковата молба, то не е уважено или отхвърлено, но заявителят по заповедното производство и ищец в последвалото исково производство не е депозирал молба за допълване на постановеното решение. Това поведение на ищеца може да се приеме за десезиране на съда по отношение на искането за присъждане на законната лихва.

По отношение на вземането за законна лихва съдът е следвало да обезсили заповедта за изпълнение в тази част след влизането на решението в сила и преклудиране на възможността да се иска допълване на решението по 4 чл. 250 ГПК.

След като съдът е пропуснал да стори това за ищците в настоящото производство съществува възможността да сезира РС Троян с молба за обезсилване на заповедта за изпълнение.

Със сезирането на съда за изпълнение на предвидените в закона задължения и обезсилване на заповедта за изпълнение, би довело до целения от ищците резултат, а именно да не се изпълнява по отношение на тях задължението за законна лихва.

При това положение решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ответникът.

В първоинстанционното производство на ищецът му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, като взе предвид фактическата и правната сложност на делото.

Във въззивното производство на ответникът се следват разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

На основание чл. 280, ал.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20074505 от 22.03.2021г. по гр.д. № 77844 по описа за 2018г. на Софийски районен съд 143-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 7514/2021г. по описа на Софийски районен съд III б състав.

ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, Н. Н. П., ЕГН ********** и Н.

М. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: град Троян, ул. **** да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК/ПИК 000694959/ като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с ЕИК 831558413 /преименувано в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева разноски в първоинстанционното производство и сумата от 140 лева разноски във въззивното производство.