Решение № 17377 от 25.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14039/2022
- Вид
- Решение № 17377
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17377 гр. С, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110114039 по описа за 2022 година установи следното:
Производството е по предявени от „АББ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81,вх. В по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, против К. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „З Б-5“, бл. 10, вх. Б, ет. 16, ап. 143 за установяване дължимост на сумата от 1500 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 538207/05.10.2015 г., сключен с „К“ ЕАД с ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 269,31 лв., дължима за периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г., както и обезщетение за забава в размер н а 876,25 лв. за периода от 10.11.2015 г. до 23.02.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 39962/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № 538207/05.10.2015 г. „К“ ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 1500 лв., като последният се е задължил да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 269,31 лв. на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 196,59 лв. или общо сумата от 1769,31 лв. в срок до 10.07.2016 г., когато падежирала последната вноска. Поддържа, че в договора за кредит бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите от 50 %. Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, приложими към договорите за кредит, сключвани от първоначалния кредитор, било предвидено задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска в случай на допускане на такова забавяне на плащането, както и на всички разноски за извънсъдебното, респ. съдебното събиране на вземането, направени от 1 кредитора. Длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен план вноски, поради което му била начислено и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.11.2015 г. до 23.02.2021 г. в общ размер от 876,25 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не била начислявана лихва съгласно изискванията на чл. 6 от ЗМДВИП.
Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесния договор за потребителски кредит, поради което претендира установяване дължимостта на същите в настоящото производство.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „АББ“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., като длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочената от него електронна поща с изпратено уведомление от 02.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание ответникът е редовно призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебното заседание. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 105,80 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и 52,91 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „З Б-5“, бл. 10, вх. Б, ет. 16, ап. 143 дължи на „АББ“ ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81,вх. В на основание чл.
240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 1500 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 538207/05.10.2015 г., сключен с „К“ ЕАД с ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 269,31 лв, представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима в периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г., и сума в размер н а 876,25 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2015 г. до 23.02.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 39962/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
„З Б-5“, бл. 10, вх. Б, ет. 16, ап. 143 да заплати на „АББ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81,вх. В разноски за исковото производство в размер н а 105,80 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 52,91 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3