Решение № 100 от 19.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20211400900176 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 3132/24.11.2021 г. на адв.Р. П., като пълномощник на Р. Т. Г. от гр.Враца, с която против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-гр.София, е предявен иск за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.09.2017 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2017 г. към 10:00 ч. в гр.Враца на ***, водачът И. С. М., управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП, вследствие на което ударил Р. Т. Г., която пресичала пътното платно отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Вследствие така възникналото ПТП ищцата получила травматични увреждания. По повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 949/2017 г. по описа на РУП-Враца, като досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, срещу неизвестен извършител, е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.03.2018 г. на осн. чл.343, ал.2 от НК – по искане на пострадалото лице.

Поддържа се, че извършеното деяние от водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА – И. С. М., на плоскостта на гражданското право съставлява деликт по см. на чл.45 от ЗЗД, като вината на делинквента за възникване на вредоносния резултат се предполага (чл.45, ал.2 от ЗЗД), или, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деянието на водача И. С.

М., неговата противоправност, изразяваща се в нарушение на чл.20 от ЗДвП, вината на дееца и пряката причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено от последния и представляващо застрахователно събитие по сключената за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул Инс“ АД, и получените от 1 ищцата травми.

Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически болки и емоционални страдания, вследствие причинените й увреждания, предприетото лечение и настъпилите пожизнени физически увреждания. Посочва се, че след инцидента същата била хоспитализирана в ОТО към МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца, където е констатирано, че е получила двуглезенно счупване на далечния край на десните пищялни кости с изкълчване на дясна глезенна става. Била проведена оперативна интервенция, като е извършена открита репозиция с остеосинтезна плака и фиксиране с винтове, както и имобилизация с гипсов лонгет. След 7-дневно болнично лечение пострадалата била изписана на 24.09.2017 г., като възстановяването й е продължило в домашни условия, първоначално – при постелен режим и медикаментозна терапия, а впоследствие – с постепенно раздвижване на увредения крайник и възстановяване на възможността за самостоятелно придвижване с помощни средства. Сочи се, че въпреки проведеното лечение, ищцата все още не се е възстановила, като са налице ограничени в обема си движения на десния крак и нарушена походка, а в областта на оперативните разрези са се оформили трайни белези. Твърди се още, че възстановителният процес след ПТП и настъпилият дефицит в обема на движение на увредения крайник възпрепятстват Р. Г. да живее пълноценно. Освен физическите болки и страдания, които пострадалата е претърпяла и продължава да изпитва вследствие получените травматични увреждания, настъпилото ПТП е довело и до негативна промяна в емоционалното й състояние, което все повече се влошава с напредване на времето и невъзможността на 69-годишната жена да се възстанови в предишното си състоянието.

Сочи се, че наред с изпитвания значителен битов дискомфорт, настъпилата затруднена възможност за самостоятелно придвижване и обслужване на жизнените потребности на пострадалата, тези обстоятелства са довели до редица отрицателни емоционални преживявания – отчаяние, тревога, раздразнителност, чувство за непълноценност и несигурност.

В исковата молба се сочи, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при

ЗД

„Бул

Инс“

АД, съгласно полица

№

BG/02/117002307715/22.08.2017 г., със срок на валидност от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г. Затова с молба вх.№ ОК-311858/17.05.2018 г. ищцата поискала да й бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По образуваната щета № 1810015073, с уведомление изх.№ 3766/05.06.2018 г. и изх.№ 1800/11.03.2019 г. дружеството е изискало представянето на редица документи, които са предоставени с молби вх.№ ОК-2094081/03.04.2019 г. и ОК-116649/21.02.2019 г., но по банковата сметка на ищцата не е преведено застрахователно обезщетение.

Посочва се, че предвид гореизложеното и доколкото застрахователното събитие е причинено в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП от водача И. С. М., управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, за пострадалата Р. Т.

Г. е налице правен интерес да предяви претенцията си по чл.432, ал.1 от КЗ пред ЗД „Бул Инс“ АД. Посочва се, че физическите и психически болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо както с физическите болки и страдания, претърпени от увреденото лице, така и с психическите травми и негативните последици, отразили се върху обичайния жизнен стандарт на пострадалата. По силата на чл.52 от ЗЗД то следва да представлява справедлив паричен еквивалент на нанесените щети.

С подадения отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД-гр. София поддържа, че оспорва иска по основание и размер, като не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите.

Ответникът оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, както и същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпила вреда за ищцата.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност“ оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС.

Твърди, че е налице случайно събитие (чл.15 от НК) за водача на МПС „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР *** СА, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват се и правните доводи за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение. Посочва се, че единственото доказателство за механизма на ПТП, което ангажира ищецът, е констативен протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.

Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата, на установеното от съдебната практика и критерия за справедливост. Твърди, че съгласно медицинската документация ищцата е получила двуглезенно счупване с изкълчване на дясната глезенна става, която травма й е причинила трайно ограничение на движенията на десния крак – средна телесна повреда по см. на чл.129 от НК, за която нетрудоспособността за физически труд при нормално възстановяване е около 5-6 месеца. Излагат се съображения, че претенцията е завишена спрямо получените травматични увреждания и противоречи на съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, във връзка с прилагането на чл.52 ЗЗД при много по-тежки травми, като в този смисъл посочва примерни съдебни решения на ВКС.

Посочва се, че съгласно т.9 от Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова е случаите, при които той не следва да отговаря, не дължи обезщетение и застрахователят. Навеждат се доводи, че без всякаква опора в закона и формалната житейска логика срещу застрахователите се претендират, и присъждат по-големи обезщетения, отколкото срещу делинквенти физически лица или други случаи на непозволено увреждане, въпреки че за обезщетението се прилага правилото на чл.52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС за тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 г.). Сочи се, че такава е и конкретната претенция по делото – прекомерна и неотговаряща на травмата и „икономическата конюнктура“ в страната, както и практиката на ВС в ППВС № 4/68 г. Посочва се, че съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/68 г., доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а в винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващо конкретни обстоятелства, като в този смисъл се посочват решения на ВКС. Навеждат се доводи, че лимитите на застрахователното покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се имат само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението, като в този смисъл се посочва съдебна практика.

Релевира се възражение за съпричиняване на вредата от Р. Г.. Твърди се, че тя е пресичала на обозначено за целта място, но без да се съобрази с посоката и скоростта 3 на приближаващото МПС, към което е имала видимост и което представлява конкретна опасност за нея. Сочи се, че за разлика от деликта, съпричиняващото деяние може да не е противоправно поведение само по себе си, но в повечето случаи е и такова. Изтъква се посоченото в ППВС № 17/63 г., че от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.

Твърди се, че пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с което се поставя в повишен риск и съпричинява настъпилото ПТП в значителна степен. Дори и да пресича на пешеходна пътека, същата е могла да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за запазване на живота и здравето си, които мерки не е предприела и се е поставила в явен и превишен риск.

Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска за главница и иска за лихва, както и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.

В подадената допълнителна искова молба ищцата излага съображения, че механизмът на ПТП, както и всички оспорени от ответника предпоставки на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД ще бъдат установени в хода на производството.

Оспорва се наведеното с отговора възражение за съпричиняване, релевирано с допуснато нарушение по чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, както и за завишеност на исковата претенция. Поддържа се, че ищцата при предприетото пресичане не е навлязла внезапно и при ограничена видимост на пътното платно, не е удължила пътя и времето на пресичане, не е спирала, както и не е преминавала през ограждения. По отношение размера на претенцията сочи, че посочените в отговора решения на ВКС са неотносими, тъй като настоящият казус е от 2017 г. (най-малко 10 години след цитираните съдебни решения) и в този смисъл съдът следва да има предвид конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането.