Решение № 36 от 31.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100601318 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Деян Костов от АК-Бургас, като защитник на подсъдимите Х. Х. А., ЕГН ********** и Х. М.

А., ЕГН **********, срещу присъда № 9/15.07.2024г., постановена по НЧХД № 195/2024г. по описа на Районен съд-Айтос. С посочената присъда съдът е признал подсъдимия Х. Х. А. ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.06.2020г. около 10.00 часа в с.***, общ.Руен, обл.Бургас на улицата в съучастие с Х. Х. А., ЕГН **********, при превишаване на пределите на неизбежна отбрана чрез нанасяне на удари с дървен кол, причинил на Х. О. М., ЕГН ********** от с.*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост - престъпление пo чл.132, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и след приложение на чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Х. Х. А. ЕГН **********, за виновна в това, че на 23.06.2020г. около 10.00 часа в с.***, общ.Руен, обл.Бургас на улицата в съучастие с Х. Х. А., ЕГН **********, при превишаване на пределите на неизбежна отбрана чрез нанасяне на удари с дървен кол, причинила на Х. О. М., ЕГН ********** от с.*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост - престъпление пo чл.132, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и след приложение на чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите Х. Х. А. ЕГН ********** и Х. Х. А., ЕГН ********** солидарно да заплатят на гражданския ищец Х. О. М., ЕГН **********, сумата от 4000 лева, като обезщетение за претърпените от него 1 вследствие на престъплението по чл.132, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020г. до окончателното и изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 20000 лева е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Х. О. М., ЕГН **********, разноски по делото в размер от 2782 лева и са осъдени да заплатят солидарно по сметка на Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 160 лева, съобразно уважената част от гражданския иск. Първоинстанционната присъда се атакува с въззивната жалба на адв.Костов., като неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие и с присъденото обезщетение по гражданския иск и поставянето в тежест на подсъдимите на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите Х. А. и Х. А. да бъдат признати за невинни по повдигнатото обвинение, както и да бъде отхвърлен гражданския иск, като неоснователен. Алтернативно на основание чл.335, ал.3 от НПК е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда, поради допуснати процесуални нарушения и решаване на делото по същество.

По делото е постъпила въззивна жалба от адв.Стоян Петров от АКБургас, като повереник на частния тъжител Х. О. М. ЕГН **********, с която на първо място се изразява подадената от подсъдимите жалба, като неоснователна. Сочи се, че тъжителят е доволен от наложените наказания на двамата подсъдими, и поради тази причина не обжалва присъдата в наказателната и част. С въззивната жалба, подадена от адв.Петров, се изразява недоволство от присъдата в гражданската й част, с която се отхвърля предявения срещу подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. граждански иск за сумата над уважения размер от 4000 лева, до претендирания размер от 20000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди за причиненото телесно увреждане, изразяващо се в счупване на дясна лакътна кост на тъжителя.

Твърди се, че отхвърлителната част на присъдата, касаеща претендирано обезщетение над уважения размер е неправилна, като противоречаща на изискванията за справедливост и формираната трайна съдебна практика по чл.52 от ЗЗД. С въззивната жалба е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда в гражданската и част, като се уважи изцяло предявената претенция от 20000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите – адв.Георги Михов от АК-Бургас, поддържа жалбата и релевираните с нея доводи. Моли за отмяна на присъдата с оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимите Х. А. и Х. А. в личната си защита и при последната си дума заявяват, че не са виновни, като молят съда да бъдат оправдани.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира подадените въззивни жалби за допустими, но разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред Районен съд-Айтос е образувано по тъжба на Х. О.

М., чрез повереника му адв.Стоян Петров от АК-Бургас, подадена срещу Х. Х.

2

А. и Х. М. А.. Тъжбата е подадена в районния съд в шестмесечния срок по чл.81, ал. 3 от НПК от деня, в който пострадалият М. е получил препис от постановление от 18.01.2022г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО-Айтос, с което на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК е било спряно наказателното производство по ДП № 335 ЗМ-119/2020 г. по описа на РУРуен, вх. № ТОА783/2020г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ТОАйтос, образувано и водено за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като е прието, че на досъдебното производство е установено, че е осъществен състава на престъпление по чл.132, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В тъжбата, се описват фактически обстоятелства за нанесени на 23.06.2020г., около 10:00 часа, множество удари от подсъдимите Х. А. и Х. А. на тъжителя М., посредством които е увредено здравето на последния, като е направено искане за предаване на съд и за осъждане на *** Х. А. и Х. А..

Районният съд е разгледал делото, като е посочил правилна правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата, и е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Х. А. и Х. А. били *** и живеели в с.***, общ.Руен, в съседство с тъжителя Х. М.. Отношенията им с последния били влошени от години.

На 22.06.2020г. в с.***, общ.Руен възникнал поредният скандал между подсъдимата и тъжителя по повод животните на страните, като разправията прераснала във физическа саморазправа. По този повод подсъдимата Х. А. подала жалба против тъжителя. Наред с това тя се обадила по телефона на съпруга си подсъдимия Х. А. и му разказала за случилото се.

На 23.06.2020г. около 10,00 часа тъжителят М. бил пред дома си.

Подсъдимите Х. А. и Х. А. отишли при него за да потърсят обяснение относно случилото се предходния ден. Скарали се, като в определен момент вербалния конфликт прераснал във физическа саморазправа. Тъжителят ударил главата на подсъдимия Х. А. с чук, който извадил от багажника на автомобила си, след което двамата подсъдими взели физическо надмощие над него и започнали да му нанасят удари с дървени пръчки в областта на главата, тялото и ръцете. От нанесените множество удари, тъжителят паднал на земята, а подсъдимите продължили да го удрят с пръчките и да го ритат. В този момент към тях се приближил свидетелят Х. Х., който чул как подсъдимият Х. А. се обърнал към подсъдимата Х. А. с думите: „Удряй го, удряй го“. Минавайки покрай страните, свидетелят Х. видял, че тъжителят лежи на земята, а подсъдимите стоят прави до него, с пръчки в ръцете си, като забелязал кръв по главите на двамата мъже - Х. М. и Х. А.. Виждайки това свидетелят извикал към подсъдимите: „Какво правите вие там?“.

След инцидента от 23.06.2020г. тъжителят Х. М. посетил „УМБАЛБургас”АД, където бил прегледан. В продължение на около един месец той бил на легло и за него се грижила съпругата му свидетелката Ш. М.. От приложената медицинската документация се установява, че Х. М. е лекуван от ненасените му от побоя увреждания първоначално в болничното заведение, а впоследствие се е възстановявал в дома си, като ползвал общо 144 дни отпуск по болест. В този период не е бил трудоспособен, поради счупване на горен крайник – лакътна кост на дясна ръка и не е могъл да изпълнява трудовите си задължения. Същевременно подсъдимият Х. А. също бил прегледан, като при прегледа били установени причинени наранявания, в резултат на които е 3 получил мозъчно сътресение и импресионна фрактура на лява париетална кост, но без данни за рани на главата, травматични увреждания на мозъка и структурите му.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза на вещото лице се установява, че тъжителят е получил разкъсно-контузни рани на главата и мозъчно сътресение, счупване на диафизата на дясната лакътна кост, наложило гипсова имобилизация. Според вещото лице травмите отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия от действието на твърди, тъпи премети с ограничена повърхност, като няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и заедно с разкъсноконтузните рани да са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Фрактурата на диафизата на дясната лакътна кост е довела до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.

Горепосочената фактическа обстановка е приета за доказана въз основа на показанията на свидетеля Х. Х. и свидетелката Ш. М., отчасти на обясненията на подсъдимия Х. А., заключението по съдебномедицинската експертиза, както и от писмените доказателства, приложени по делото. При анализа на доказателствената съвкупност районният съд правилно е извел от изяснената фактическа обстановка съставомерните признаци на престъплението. Изводите на съда по същество почиват на установените факти, време, място и условия, при които е реализирано изпълнителното деяние и неговия механизъм. Съдът основателно е кредитирал заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, показанията на свидетелите Х. Х. и Ш. М., като обективни и непротиворечиви, във връзка помежду си и с останалите доказателства, както и отчасти с обясненията на подсъдимия Х. А..

От извършения доказателствен анализ първоинстанционният съд правилно е изяснил механизма на нанесеното увреждане. Началото на физическата саморазправа е била поставена от тъжителя, удряйки подсъдимия А. с чук пo главата, след което последният и подсъдимата А. предприемайки действия по отблъскване на нападението му, започнали да му нанасят удари пo тялото и главата, с пръчките, които носели със себе си. Свидетелят Х. е възприел лично физическото надмощие на двамата подсъдими над тъжителя и е чул приканващите изрази от подсъдимия, подсъдимата да удря пострадалия, макар последният да е лежал на земята с кръв по главата. Неговите показания кореспондират с показанията на свидетелката М. и заключението по съдебномедицинската експертиза по отношение механизма на нанесените увреждания на тъжителя.

Обясненията на подсъдимия А. са били кредитирани единствено в частта, в която съответстват на останалия събран и проверен доказателствен материал. Те не се ценени от съда в частта относно твърдението на подсъдимия, че изобщо не бил нанасял удар на пострадалия с пръчка, нито че подсъдимата е удряла тъжителя, тъй като се опровергават от заключението на съдебномедицинската експертиза и от останалия доказателствен материал, в т.ч. писмените и гласните доказателства и в тази си част следва да се разглеждат единствено в контекста на реализираното от него право на защита.