Определение № 1570 от 23.07.2025, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570

Кърджали, 23.07.2025 г.

Административният съд - Кърджали - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АЙГЮЛ ШЕФКИ като разгледа докладваното от съдията Айгюл Шефки административно дело № 449/2025 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба от Д. Л. Б. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-228/26.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №083-00-347-3/12.05.2025 г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Намира за незаконосъобразен начина, по който административният орган е изчислил дължимото парично обезщетение за безработица. Сочи, че административният орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО /Нова-обн.ДВ бр.67 от 2024 г., в сила от 13.08.2024 г./. Счита, че дневният размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица е следвало да се определи при пряко прилагане на разпоредбата на чл.62, §1, във вр. с §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, въз основа на трудовото възнаграждение, получавано при последната работа. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и на потвърденото с него разпореждане.

Постъпило е искане от директора на ТП на НОИ – Кърджали, за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради отправено преюдициално запитване до СЕС, свързано с тълкуването на чл.62, §1 и §2 от Регламент /ЕО/№883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, по следните въпроси:

- чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетението за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получено в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по- малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

- чл. 62, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване размера на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

В искането се сочи, че по отправеното преюдициално запитване е образувано дело №С116/25 г. на СЕС, което към настоящия момент е висящо, като счита, че решението на СЕС е от значение за правилното решаване на настоящия спор. По горните съображения иска спиране на производството по делото, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз по дело № С116/ 25 г.

По искането е постъпило становище от пълномощника на жалбоподателя, в което са изложени доводи за основателност на искането за спиране на производството по делото.

Съдът, като взе предвид представените към искането доказателства, в т.ч. и Писмо изх. № 728/ 27.02.2025 г. на Административен съд – Благоевград, видно от което по преюдициално запитване, отправеното по адм.дело № 1559/2024 г. по описа на АС-Благоевград, е образувано дело № С-116/25 г. по описа на СЕС, както и с оглед установеното сходство на относимите факти и спорните въпроси в производството пред АдмС – Благоевград, по което е отправено преюдициално запитване, вкл. и по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, и предмета на настоящия спор намира, че образуваното дело в СЕС има значение за правилното разрешаване на настоящия спор.

Във връзка с горното, като взе предвид, че по силата на чл. 633 от ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, а в случай на отправено запитване от национален съд на държава - членка и когато пред друг съд на държава – членка, се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото до произнасянето по дело № С116/25 г. на СЕС.

Водим от горното, и на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм.д.№449/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали, до произнасянето по дело № С-116/25 г. на СЕС.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд.

Делото да се докладва на съдията-докладчик на всеки пет месеца, с оглед преценката за отпадане на основанието за спиране на производството.

Съдия: