Решение № 283 от 18.12.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Исперих, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100448 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 Закон за защита на потребителя (ЗЗП), във вр. с чл. 19, ал.

4 и чл. 21, ал. 1 Закон за потребителския кредит (ЗПК).

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2110/26.06.2023 г. от адв.Д. В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на Й. Ю. А. от с.Ножарово, обл.Разград, срещу „*****“ ООД, ЕИК ********, гр.София, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме, че търсимата неустойка по договор за паричен заем № 626880 от 28.01.2022 г., сключен между ищеца и ответника, в размер на 1112.01 лв. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 626880 от 28.01.2022 г., съгласно който „*****“ ООД в качеството на кредитор е предоставило на Й.

А. сума в размер на 1000 лв., със задължение за ищеца да върне сума в размер на 1237.99 лв. на 10 вноски. Със същия договор ищецът се е задължил да заплати неустойка в размер на 1112.01 лв., разсрочена на 10 вноски, като по този начин общото задължение по договора възлиза на 2350.00 лв.

Неустойката се дължи за това, че длъжникът не е осигурил в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечения. Според ищеца договора в тази му част е сключен в противоречие с принципа на „добрите нрави“ – нееквивалентност на насрещните престациите до степен на злепоставяне на неговите интереси, с цел извличане на собствена изгода за ответника – кредитор. Позовава се на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл.

146 ЗЗП и на заобикаляне на закона по смисъла на чл. 19 и чл. 21 ЗПК.

1

Заявява, че оспорваната разпоредба не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП , тъй като се явява част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на неустоечната клауза от договор за паричен заем. Претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният процесуален представител адв.Д. М. от АК – Пловдив депозира писмено становище, с което по същество поддържа исковата молба. Претендира за заплащане на направените в настоящото производство разноски, като навежда съображения и съдебна практика, които са неотносими към настоящия казус, тъй като ответникът не е правил възражения, че не е дал повод за завеждане на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „*****“ ООД не депозира писмен отговор, не заявява становище по исковата претенция, не прави възражения, нито доказателствени искания, но депозира насрещен иск, с който претендира да бъде осъден ищеца по главния иск да му заплати сумата от 975.30 лв., представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода от 28.06.2022 г. до 28.11.2022 г. по договор за паричен заем № 626880 от 28.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Тъй като ответникът не е отстранил констатирани от съда нередовности в насрещния иск, с Определение № 365/20.09.2023 г. насрещната искова молба е била върната, а производството по делото в тази му част – прекратено. Връщането не е обжалвано и определението в тази му част е влязло в сила на 12.10.2023 г.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител и не е депозирано становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото се установи, че страните са обвързани от облигационна връзка, основана на Договор за потребителски кредит № 626880 от 28.01.2022 г., по силата на който " *****" ООД предоставило в заем на Й. Ю. А. сумата от 1000 лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума в срок от 10 месеца, за периода 28.02.2022 г. – 28.11.2022 г. ведно с 48.44% годишен процент на разходите, при фиксиран годишен лихвен процент – 40. 05%. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора същият следва да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорена главница и лихва или с поръчителство на едно или две физически лица, като обезпечението следва да се предостави от кредитополучателя в срок от три дни от сключване на договора (чл. 5, ал. 3). В чл. 11, ал. 1 е предвидена неустойка в размер на 1112.01 лева, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение, съобразно чл. 5 от договора. Съгласно приложения погасителен план месечната погасителна вноска е формирана в два варианта: от главница и лихва и от главница, лихва и неустойка. В първия случай, общо дължимата от ищеца сума е в размер на 1237. 99 лева, а във втория – 2350 лева.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни 2 разноски в размер на 50.00 лева - платена ДТ при завеждане на иска, като в приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 Закон за адвокатурата (ЗА) в размер на 493.20 лв. по установителния иск и в размер на 480.00 лв. по насрещния иск.

Ответникът не е представил доказателства за сторени в производството разноски.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и чл. 19, ал. 4, във вр. с чл.

21, ал. 1 ЗПК - отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността н а клауза от договор за паричен заем – чл. 11 от Д оговор за потребителски кредит № 626880 от 28.01.2022 г., с който се цели да се докаже, че същата е сключена в противоречие с добрите нрави и като неравноправна клауза.

Така предявения иск е допустим. Същият е предявен от надлежна страна срещу надлежна страна, тъй като ищецът има правен интерес от завеждане на установителния иск

Разгледан по същество – искът е основателен.

Преценявайки предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на сделката действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят е заложил строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП , неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване - към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Съгласно чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.

В процесния случай, макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите му не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП . Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са 3 представени идентични договори между същия заемодател и различни потребители.

Същевременно клаузата на чл. 11 от договора, преценена в контекста на целия договор и съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП от ЗЗП, съдът намира за неравноправна, поради следните съображения: Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С разясненията по т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай. Доколкото в случая размерът на неустойката надвишава размера на предоставения кредит, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и не кореспондира с последиците от неизпълнението. Неблагоприятните за кредитора последици от непредставяне на визираното в чл. 5 от договора обезпечение са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането. Освен това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят гарантите и непосилните условия за предоставяне банкова гаранция в размер два пъти общата сума по договора, показват, че единствената цел на неустойката е постигане на неоснователно обогатяване.

От друга страна в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11 от договора за кредит, според която се дължи неустойка в размер на 1112.01 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 4