Акт от 01.10.2021, Районен съд - Трън

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 гр. Трън, 01.10.2021г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

Трънският районен съд, втори състав, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ при секретаря Гергана Ачанова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.

№ 30 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Районен съд – Трън е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, предявени от А.М.А., с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. С.К. - САК, адрес *** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***. Исковата претенция е за присъждане на сумата от 1556.17 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен от него труд през нощните часове за три години назад от завеждане на исковата молба/ месец 04.2017г. до 18.02.2020г./, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 вр. с чл.261 вр. с чл.247 от КТ, вр. с чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД / чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Ищецът твърди, че през периода 02.11.2012г., до

18.02.2020г. е служител на длъжност старши полицай при ГКПП-С. от ГПУ-Трън, към РДГП Д.. Сьгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител. Съгласно Заповед № 3282з-457/18.02.2020г. на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено на 05.03.2020г. През периода 02.11.2012г., до 18.02.2020г. полагал труд на смени с продължителност 8, 12, или 24 часа, съобразно утвърден от началника на ГУ график при сумарно изчисляване на работното време. До 31.12.2016г. работното време на ищеца се е изчислявало сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. до прекратяване на служебното правоотношение - на тримесечие. При подобно разпределение на работния процес полагането на труд през нощта е можело да се осъществява между 22.00ч. и 06,00ч. Като работните часове не е следвало да надвишават 8 часа на всеки 24 часов период. Съгласно чл.9 ал.1 от НРВПД едновременно установяването на сумираното изчисляване на работното време по чл.142 ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да превърне нощните часове в дневни за смените с 4ч. и повече от четири часа нощен труд. Това превръщане следва да стане с коефициента в чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба е съобразена с правилото на чл.141 ал.2 от КТ. Този коефициент е 1.143. На ищеца е следвало да бъде изплащано възнаграждение, което включва коефициент за преизчисляване на нощният труд в дневен, или като за нормална продължителност за дневния труд от 8 часа и 7 часа за нощния. Ответника е следвало да компенсира ищеца след така направеното преизчисление. Предвид големите разлики в изплатеното и неизплатено дължимо възнаграждение за полагане на нощен труд работодателят умишлено е наложил този метод на пресмятане и е поставил служителите на МВР в неравностойно положение спрямо другите работници. На основание чл.187 ал.4 вр.

С чл.188 от ЗМВР Министъра на вътрешните работи е издал Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 год., където съгласно чл.31 ал.2 е регламентирана тази редукция:

«при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6,00ч. за отчетения период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.» Горецитираната наредба е отменена и впоследствие всички издавани наредби регламентиращи реда, организацията и разпределелянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР не са регламентирали коефициент, аналогичен с този на Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 год. И тъй като в последващата правна уредба липсва този текст то следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143.

Според ал.9 на чл.187 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Тъй като в Наредби № 8121з-592 от 2015г. и №8121з-776/2016г. липсва норма аналогична на нормата на чл.31 ал.2 в предходната Наредба 8121з-407/2014г. то следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Така не би се допуснало нарушаване на един от основните принципи за равенство и недопускане на дискриминация. Искането е съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР да заплати на ответника: Сумата от 1 556,17 лв. представляващи възнаграждение за положен труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода месец април 2017г. до 18.02.2020г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Евентуално ако съда счете, че не е налице основание за изплащане на възнаграждение за положеннощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1:1.143 то да постанови решение, с което да осъди Работодателя да заплати на ищеца възнаграждение за положения нощен труд в съответния увеличен размер. Както и да присъди в тежест на ответника сторените по настоящото производство разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението по установените в ГПК способи е депозирал отговор. В него оспорват изцяло предявените срещу Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР искове като недоказани, както по основание, така и по размер. Не оспорват обстоятелството, че през периода 02.11.2012 г. - 18.02.2020г., ищецът е бил служител на Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, като е заемал длъжността старши полицай на ГКПП С. при РДГП-Д.. Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени или на 24 часови смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, за съответния отчетен период (едномесечен или тримесечен). В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време през отчетния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата от 1556.17 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, в размер на 1488 часа за посоченият в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно с лихва за забава и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата ,като аргументите им за това са следните: При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 по съдържанието си е императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на адресатите - държавни служители в МВР нейното изпълнение; -По смисъла на чл. 187, ал.

1 от ЗМВР „8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, като продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата „с." част - през деня, така и в неговата „тьмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 06.00 часа. Следователно определението „дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР се отнася за „продьлжителността на работния ден, както през дневната част на денонощието - като „дневен труд", така и през нощната част от денонощието като „нощен труд". Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е продължение на чл. 187, ал. 1 и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 06.00 часа е нощен.

Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време, установена в закон (чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й.

За държавните служители в

МВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време, обща и еднаква за работното време през деня и през нощта 8 часа. От една страна това е обусловено от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на населението." А от друга страна е компенсирано с редица допълнителни материални блага и компенсаторни механизми.

На основание чл. 187, ал.

9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на горецитираната „делегираща законова норма" е издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.

(обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). В чл. 3, чл. 31 и & 1, т. 8 от ДР на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. се установява, че нощният труд за държавните служители в МВР се въвежда за дейности, които изискват непрекъснато и непрекъсваемо изпълнение на дейности и дава легално определение на непрекъсваемия характер на дейността на МВР за осигуряване на сигурността на гражданите, според конкретните функции на нейните компетентни служби и поделения. Част от тях изискват и полагането на нощен труд от 22.00 до 06.00 часа, за който съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР „На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен труд през нощта ...". На министъра на вътрешните работи изрично е възложено с чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и определянето на размера на възнаграждението за положен нощен труд със заповед. На ищеца е заплащан положения от него нощен труд с увеличението от 0,25 лв., съгласно заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. (Обн. ДВ, бр. 98/08.12.2017г. неофициален раздел). В случая е налице специална нормативна уредба по отношение на заплащането на нощния труд в МВР и следователно не са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007г.). Съгласно & 2 от ЗР на НСОРЗ, същата е издадена на основание Кодекса на труда и се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. За да се приеме, че има положен извънреден труд от ищеца, който не му е заплатен, следва същият действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд му е заплащан своевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Както вече се спомена, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Следователно може да се направи обоснован извод, че в

МВР нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа за всеки 24-часов период, за разлика от другите работници и служители, за които нормалната продължителност на нощния труд е 7 часа дневно и до 35 часа седмично, както повелява разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда. Логически това води до неприложимост на преизчисляването с посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Съответно за служителите в МВР произведението на 8 часа дневен към 8 часа нощен труд ще се получи коефициент 1, което обезсмисля преизчисляването. За да се приложи разпоредбата на чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работното време (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007г.) би следвало да са налице следните предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативно наличие на посочените предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими предпоставки точки 3) и 4) не са налице. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. Възразяват на твърдението направено в исковата молба, че преизчисляването на нощния към дневен труд води по презумпция до извънреден труд, който се заплаща с увеличение 50 на сто върху основното месечно възнаграждение, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. В Кодекса на труда понятията „нощен труд" и „извънреден труд" са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел I - редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ, за които е обособен специален раздел II - извънреден труд. Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за служителя работно време. За да е налице извънреден труд служителят трябва да е отработил часове над тримесечната норма при сумарното изчисляване на работното време. Иска се отхвърлянето на предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, и присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.