Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1002 от 28.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 702/2024
Вид
Определение № 1002
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.27 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Ловеч, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500702 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал.5. ГПК.

С разпореждане №1086/24.09.24 г. постановено по ч.гр.д.№679/24 г. по описа на РСТроян е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. М. М. ЕГН ********** с настоящ адрес ****, поради нередовност на извлечението и неотстраняване на нередовностите в срок, противоречие със закона, добрите нрави и неравноправни клаузи, като е указано на заявителя че в 1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ.

Подадена е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД -София чрез юриск.М. Н. срещу Разпореждане №1086/24.09.24 г. постановено по ч.гр.д.№679/24 г по описа на РС Троян с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че извлечението от счетоводните книги на банката е редовно, тъй като съдържа всички реквизити на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Счита, че в заповедното производство, като специално такова, съдът не следва да проверява дали вземането съществува, а се произнася по твърденията на заявителя. Счита, че в заявлението и извлечението от счетоводните книги е конкретизирано вземането по отделни компоненти. Твърди, че е посочен размера на ГПР, като сумата от застраховката е включена в ГПР, тъй като банката е заплатила същата на трето лице-застраховател и затова тя се претендира в размера на главницата. Позовава се на действие на чл.3 б.“ж.“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕПС от 23.04.2008 г., като твърди, че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита и не се включва като разход при изчислението на ГПР. След това излага становище, че в конкретния случай допълнителните услуги-застраховки, които потребителят е избрал, не са задължително условие за получаване 1 на кредита и поради което сумата не е включена като разход в ГПР. Цитира практика на ВКС. Изтъква, че потребителят има право да прекрати застраховката и да получи съответната част от застрахователната премия, която част би намалила твърдяното от заповедния съд „обогатяване“ на банката и процедурата е уговорена в чл.10 от договора.

Моли съда да отмени разпореждането и да разпореди издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми, като в условията на евентуалност да се разпореди присъждане на чистата стойност по кредита.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима и съдът следва да я разгледа по същество.

Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление с вх.№4515/29.08.24 г. подадено до РСТроян от „Ти Би Ай Банк“ЕАД -София срещу длъжника Д. М. М. ЕГН ********** с настоящ адрес **** **** за парично вземане в размер на 1424,73 лв. главница, 212,67 лв. договорна лихва за период от 5.01.2024 г. до 4.07.2024 г. и законна лихва за забава 120,32 лв, дължима от 5.01.24 г. до 15.08.24 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заявителят е поискал присъждане и на съдебноделоводни разноски в размер на 35,15 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно, извлечение от счетоводните книги на банката към 15.08.24 г. пълномощно на заверилия извлечението служител, договор за потребителски кредит-заверено копие, документа за внесена ДТ, списък на разноските удостоверение от ТР, разписка и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В заявлението се твърди, че вземането е възникнало по договор за потребителски кредит №*************/2.11.2023 г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.08.24 г, като вземането се претендира като предсрочно изискуемо. Твърди се, че договорът не е сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника.

С разпореждане №992/2.09.24 г. постановено по ч.гр.д.№679/24 г. по описа на РСТроян е указано на заявителя да отстрани констатираните от съда нередовности в заявлението в тридневен срок, а именно:надлежна индивидуализация на вземането, в размера на главницата включена ли е и сумата по двете застраховки и как е сформиран ГПР.

Подадена е молба с вх.№4835/17.09.24 г. от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, в която заявителя уточнява, че в размера на главницата 1533,76 лв се включва освен 1300 лв. предоставени на кредитополучателя и 233,76 лв предоставени в кредит за заплащане на задължение на длъжника за застрахователна, посочен е ГЛП 34,12 % и по този начин сумата, дължима от кредитополучателя възлиза на 1831,75 лв. Заявява, че застрахователната премия не е включена в ГПР, а платената сума по договора е 154,07 лв.

С разпореждане №1086/24.09.24 г. постановено по ч.гр.д.№679/24 г. по описа на РСТроян е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. М. М. ЕГН ********** с настоящ адрес ****, поради нередовност на извлечението и неотстраняване на нередовностите в срок, противоречие със 2 закона, добрите нрави и неравноправни клаузи.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Троянски районен съд правилно е отхвърлил заявлението, макар и по други съображения.

В настоящия случай се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №*************/2.11.2023 г, не при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника. Същите твърдения са изложени и в частната жалба, като в извлечението от счетоводните книги е отразен номера на договора, кл.номер на длъжника и трите му имена с адресни данни.

От приложения обаче договор за потребителски кредит №*************/2.11.2023 г съдът установява, че той има по скоро характер на договор за финансови услугикредитиране по чл.6 ЗПФУР, но от представените по делото доказателства не може да се направи извод за неговото съществуване. По дефиниция той е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор, чрез използване на средства за комуникация от разстояние, като в чл.7 от закона се сочи, че страните по него са потребител и доставчик.

Потребител е физическо или юридическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност, а доставчикът е съответно друго физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва потребителски договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.

По тези съображения договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е по своята същност договор за заем, като основната му характеристика е свързана използването на средства за комуникация от разстояние. С оглед на тази особеност в чл.18 от ЗПФУР се предвижда какви доказателства следва да представи доставчикът, за да се установи наличие на валидно сключен договор, а именно доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл.12 от ЗПФУР и е получил съгласие от потребителя за сключване на договора. Действително заявителят е приложил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“, и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, но нито един от тези документи не е електронно подписан с подпис, чийто валидност може да бъде проверена, следователно може да се приеме, че в договора липсва изискуем реквизит по чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК и съответно не може да се приеме, че е постигнато съгласие между страните за сключване на този договор. Липсва подписа на длъжника и фактически, така, както се твърди в заявлението на всяка страница от него.

Съдържащото се в графата подпис съдържание „Потвърден от Д. М. М. на 2.11,2023 г. в 15,03 Устройство „Самсунг SM A 715F“ и цифрова парола след това не може да бъде квалифициран като нито един от предвидените три вида електронни подписи в действащото ни право, а именно:електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. по чл.13 ал.2 ЗЕДЕУУ-усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3 т.11 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. или такъв по чл.13 ал.2 от ЗЕДЕУУ-квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3 т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г, тъй като въз основа на него 3 не може да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като клиент лице.

Изрично в представеният договор не се съдържат данни, че той е сключен по реда на ЗПФУР, нито дори твърдения за това. След като доставчикът-заявител не е представил надлежни писмени доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора, то заявлението не следва да бъде уважено само на това основание.

За пълнота на изложението съдът споделя изводите на заповедния съд, досежно наличието на неравноправни клаузи в договора относно посочената застраховка живот „БАНК ЖИВОТ АГЕНТ“ в размер на сумата 233,76 лв. В частната жалба се съдържат две взаимно изключващи се твърдения относно включването или не на тази застраховка в ГПР.

Според съда при посочен ГЛП 34,12% и размер на кредита 1300 лв. не е възможно в ГПР39,23 % да е включена и сумата от застраховката 233,76 лв и той да е в този размер. При твърдения от частния жалбоподател, че тя не е задължителна и не следва да се включва в ГПР, което е и сторено, настоящата инстанция намира, че на основание чл.22 от ЗПК процесният договор след като сдържа неравноправни клаузи следва да се прогласи за недействителен.

С оглед изложеното, разпореждането на Троянски районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1086/24.09.2024 г. по ч.гр.д.№679/24 г. по описа на РС-Троян като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4