Решение № 453 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502680 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ПЕРУН-89“ ЕООД, ЕИК *****; против решение № 3171/07,07,2023 г., постановено по гр. д. № 4670/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден Л. К. И., ЕГН **********; в качеството му на поръчител, да заплати на дружеството-жалбоподател сума, дължима солидарно с „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *****; представляваща обезщетение за невърнат и бракуван инвентар по договор за наем на строителен инвентар № 021/02.04.2021 г. и Анекси към него от 05.04.2021 г., от 21.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 17.05.2021 г., от 25.05.2021 г.; за горницата над уважения размер от 2502,84 лв. с ДДС до пълния предявен размер от 5346,24 лв. с ДДС; КАКТО И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден Л. К. И., ЕГН **********; в качеството му на поръчител, да заплати на дружествотожалбоподател сума в размер на общо 8992 лв. с ДДС, дължима солидарно с „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *****; представляваща сбор от неплатени наемни вноски по договор за наем на строителен инвентар № 021/02.04.2021 г. и Анекси към него от 05.04.2021 г., от 21.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 29.04.2021 г., от 12.05.2021 г., от 17.05.2021 г., от 19.05.2021 г., от 25.05.2021 г., Приемо-предавателни протоколи от 07.05.2021 г., 28.05.2021 г., от 31.05.2021 г., за 1 периода 28.04.2021 г. до 12.01.2022 г.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На това основание иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба Л. К. И., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата. Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по субективно и обективно при условията на кумулативност съединени искове с правна квалификация чл. 232 ал. 2 от ЗЗД в чл. 236 ал. 1 от ЗЗД; и чл. 233 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. Предявени от „ПЕРУН-89“ ЕООД, ЕИК *****; против „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *****; и Л. К.

И., ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – като наемател; и Л. К. И. – като солидарен длъжник / поръчител; да му заплатят солидарно суми, дължими въз основа на сключен между страните договор за наем на строителен инвентар № 021/02.04.2021 г. и Анекси към него от 05.04.2021 г., от 21.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 29.04.2021 г., от 12.05.2021 г., от 17.05.2021 г., от 19.05.2021 г., от 25.05.2021 г. , Приемо-предавателни протоколи от 07.05.2021 г., 28.05.2021 г., от 31.05.2021 г., както следва: сумата от общо 8992 лв. с ДДС, представляваща сбор от неплатени наемни вноски за периода 28.04.2021 г. до 12.01.2022 г., и сумата от 5346,24 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за невърнат и бракуван строителен инвентар; ведно със законните лихви върху посочените по-горе главници, считано от предявяване на исковата молба до пълното им изплащане.

Ответното дружество не заявява становище по исковете.

Ответникът И. е представляван от особен представител, който оспорва исковете.

С решението си РС е приел за основателни исковете срещу „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и е осъдил дружеството да заплати претендираните суми.

Ответникът И. е осъден да заплати, солидарно с ответното дружество, обезщетение за невърнат и бракуван инвентар до размер от 2502,84 лв. В тази части първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

2

Предмет на въззивното производство са исковете срещу ответника И. за заплащане на обезщетение за невърнат и бракуван инвентар ЗА РАЗЛИКАТА над посочения по-горе размер до пълния претендиран, както и тези за заплащане на дължими наемни вноски за периода от 28,04,2021 г. до 12,01,2022 г., които са отхвърлени от РС и в тези части решението е обжалвано от ищеца.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Страните не спорят относно това, че между ищеца – като наемодател и ответното дружество – като наемател, е сключен процесният договор, с който страните са се съгласили наемодателят да предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване строителен инвентар; уговорили са размер на наемната цена по отношение на първоначално предоставения с договора инвентар, както и възможност за автоматично продължаване срока на действие на договора; уговорили са изготвяне на приемопредавателни протоколи за предоставения инвентар. Страните са уговорили и задължение за наемателя да заплаща на наемодателя обезщетение, в случай на вреди или липси на инвентар, като размера на същото е уговорен „на пазарни цени“.

Впоследствие между страните са подписани и процесните анекси към коментирания договор, с който е уговорено предоставяне за временно и възмездно ползване на допълнителен инвентар, конкретизиран с всеки от анексите, срещу цена, уговорена със съответния анекс.

Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че наемателят не е изпълнил задължението си за заплащане на наемните вноски за процесния период, както и че същите са в претендираните от ищеца размери. Не се спори също, че поради неизпълнение задължението за връщане на нает инвентар в полза на ищеца са възникнали вземания срещу наемателя за обезщетения в претендираните размери.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали ответникът И. се е задължил да отговора за задълженията на наемателя като поръчител и дали същият следва да отговаря за задълженията, възникнали на основание част от процесните Анекси, които същият не е подписал.

Безспорно е, че ответникът И. е страна по процесния договор за наем, посочен в договора като „солидарен длъжник/поръчител“. Задължението му е конкретизирано с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Договора, която гласи: „При неизпълнение задълженията на наемателя, солидарният длъжник/поръчител носи солидарна отговорност за изпълнението им (заплащане на наемните вноски), включително по отношение на предвидените неустойки. Настоящата клауза да се 3 тълкува изцяло в смисъла на чл. 121 от ЗЗД“. С договора не се предвиждат конкретни права за Л. И., единствено му се възлага гаранционна отговорност за изпълнение задълженията на наемателя. Следователно задължението, което И. е поел с процесния договор, е такова по чл. 138 от ЗЗД – на поръчител. Поради това по отношение на отговорността му приложение намира преклузивният срок по чл. 147 от ГПК. И доколкото от падежите на претендираните наемни вноски до предявяване на исковата молба са изминали повече от шест месеца, отговорността на поръчителя е погасена и исковете срещу него за заплащане на дължими наемни вноски следва да се приемат за неоснователни.

Безспорно е също, че част от процесните анекси към договора са подписани от поръчителя. За възникналите въз основа на тях вземания за обезщетения поради липси и повреди, исковете срещу поръчителя са уважени и решението в тази част е влязло в сила. Спорно пред настоящата инстанция е дали

И. следва да отговаря и за обезщетенията за липси и повреди, дължими въз основа на Анексите от 29,04,2021 г., от 12,05,2021 г. и от 19,05,2021 г., както и въз основа на Приемо-предавателния протокол от 28,05,2021 г., за който анекс не е съставян. Всеки от анексите има характер на самостоятелен договор, тъй като има самостоятелен предмет – конкретен инвентар, който се отдава под наем със съответния анекс.

Посочените по-горе съглашения не са подписани от поръчителя, поради което не може да се приеме, че същият следва да отговаря за изпълнението на поетите с тях задължения на наемателя.

Поради това, както и предвид изложените от РС съображения, към които настоящата инстанция препраща, спорните пред настоящата инстанция вземания следва да се приемат за недължими от поръчителя. Решението в обжалваните части, с които исковете са отхвърлени, следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3171/07,07,2023 г., постановено по гр. д. № 4670/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да бъде осъден Л. К. И., ЕГН **********; в качеството му на поръчител, да заплати на „ПЕРУН-89“ ЕООД, ЕИК *****; дължима солидарно с „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *****; представляваща обезщетение за невърнат и бракуван инвентар по договор за наем на строителен инвентар № 021/02.04.2021 г. и Анекси към него от 05.04.2021 г., от 21.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 17.05.2021 г., от 25.05.2021 г.; за горницата над уважения размер от 2502,84 лв. с ДДС до пълния предявен размер от 5346,24 лв. с ДДС; КАКТО И В ЧАСТТА, с която са 4 отхвърлени исковете да бъде осъден Л. К. И., ЕГН **********; в качеството му на поръчител, да заплати на „ПЕРУН-89“ ЕООД, ЕИК *****; сума в размер на общо 8992 лв. с ДДС, дължима солидарно с „ТРАКСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *****; представляваща сбор от неплатени наемни вноски по договор за наем на строителен инвентар № 021/02.04.2021 г. и Анекси към него от 05.04.2021 г., от 21.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 28.04.2021 г., от 29.04.2021 г., от 12.05.2021 г., от 17.05.2021 г., от 19.05.2021 г., от 25.05.2021 г., Приемо-предавателни протоколи от 07.05.2021 г., 28.05.2021 г., от 31.05.2021 г., за периода 28.04.2021 г. до 12.01.2022 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5