Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 11.12.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 326/2024
Вид
Решение № 280
Подписан
11.12.2025
Състав
Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • ЧЛ.219,АЛ.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • ЧЛ.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. М., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20241600100326 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от И. Г. Ц., ЕГН ********** и М. Б. Ц., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр. Ч. бул. “хх“ № 125 общ. Ч. обл. М., чрез пълномощник за двамата адвокат Н. В.,против ОБЩИНА Ч. за сумата от 155 231,55 лева, от които: главница: 100 148,14 лв. и мораторна лихва: 55083,41лв. и е с правно основание чл.45 ВЪ ВРЪЗКА С ЧЛ.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Основанието на исковата претенция с оглед твърдените обстоятелства е увреждане от срутване на подпорна стена на границата на имота на ищците при ремонт извършен от ответника на тротоара над нея и извадени корени на дърво..

Ответникът по делото Община Ч. е получил препис от исковата молба и в срок е представил отговор по нея.

По негово искане с Определение №ххгодина по делото на основание ЧЛ.219,АЛ.1 от ГПК е привлечено като ТРЕТО-ЛИЦЕ помагач на ответника Община гр.Ч. по гр.д.№326/2024годин по описа на МОС И. А. И. от гр.Ч., ул.“хх №4.

Същия е получил препис от исковата молба и отговора по нея, но не е взел становище по тях.

Ищците твърдят, че са собственици на имота и построените в него сгради с административен адрес: гр. Ч. бул. “хх“ № 125, общ. Ч. обл. М. в който живеят постоянно.Имотът им е на по- ниско ниво от уличната регулация-денивелация около 5 метра.

На границата между техния имот и уличната регулация е изградена подпорна стена от Г.Ц.М. и от Ц.М с техен труд и техни лични средства (пари)- първия баща на ищеца и свекър на ищцата, втория дядо на ищеца.Тази 1 подпорна стена подпира тротоара и уличното платно на главини път за с. М. минаващ през гр. Ч. да не се срути.При ремонта на тротоара извършен от община Ч., преди няколко години са подмени плочките на тротоара, като за тази подмяна голям багер от мината на гр. Ч. изкоренил огромен жив дънер .Частта останала от него след отрязването на стъблото и клоните на дървото била с височина около 40 см над нивото на тротоара, с дължина на корените заемаща от тротоара и уличното платно около 4- 5 метра и видима дебелина на дънера (стъблото) над нивото над тротоара около 80 сантиметра.Корените на липата са повдигнали плочките на тротоара и са проникнали и в зидарията на подпорната ни стена.

На 29.07.2019 год. чули силен грохот/трясък и видяли, как тротоара (дължина на тротоара около 10 метра) и част от подпорната стена се срутват в имота им, чак до къщата , като повличат и част от оградата на имота заедно с портата на имота, и всичко това пада в имота им.Само част от подпорната стена и част от оградата остават.

На 30.07.2019 год. подали жалба с Вх. № Ж-1 в община Ч., но досега няма никакъв реален резултат в посока премахване опасността за тях и тази на минувачите по тротоара и на пътниците .Живеят в непрекъснат страх за здравето и живота си, и за здравето и живота на децата им.

Вече почти 5 години в имота им продължават да се свличат камъни и земи, от пропадащия тротоар и от мястото зад срутената част от подпорната стена, което означава, че всеки момент останалата част от тротоара и част от булеварда може да се свлекат в имота им и върху къщата им.

Освен това, тази подпорна стена е тяхна собственост и общината с действията си описани по-горе, разрушила по-голямата част от нея, както разпушила и по-голямата част от оградата на имота им, входната порта на имота, парапета на стъпалата .

Улицата е собственост на общината и тя е била длъжна да изгради тротоара, но само след като го укрепи с подходяща според нея подпорна степа от материали, които не се износват и да поддържа тази подпорна степа, а не да се ползва безвъзмездно от нашата подпорна стена.

В отговор на подадена жалба от ищеца общината ги уведомява, че общинската администрация на гр. Ч. с писмо Изх. № ОП-3/11.09.2019 год. е подала сигнал до Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет и копие до областен управител на област М. за вземане на спешни мерки за аварийно - възстановителни ремонтни работи на засегнатия обект и искане за възстановяване.

Безспорно е, че причинител на нанесените им вреди, описани в настоящата ИМ, които продължават да търпят от 29.07.2019 год. досега и които ще продължават да търпят, е община Ч., а не природата.

Въпреки отправените покани Община Ч. отказва да възстанови настъпилите разрушения.Действията на община Ч. застрашават техния живот и здраве, и здравето и живота на децата им, и увреждат имота им.

Претендират сума за причинените им имуществени вреди е в размер на 2

100 148,14 лв., с ДДС , която е изчислена и заявена от община Ч. пред Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет с копие до Областен управител на област М., като необходима за отстраняване на описаните по-горе разрушения и възстановяване на обектите в Писмо с Изх. № РД-363(9) от07.02.2023 год.

(Приложение № 5)

Молят съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да ОСЪДИ ОБЩИНА Ч., представлявана от Кмета на Община Ч. да им заплати сумата от 100 148,14 лв. (Сто хиляди сто четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки.), главница, представляваща причинените им имуществени вреди, подробно описани по-горе: разрушаване на по-голяма част от подпорната стена и по-голяма част от оградата на имота им, разрушаване на входната порта на имота им и разрушаване на парапета на стъпалата към имота и разрушаване на имота им: затрупан с големи и помалки камъни, земя, плочки, както и да им заплати мораторна лихва за забава върху тази сума главница, считано от 29.07.2019 год. до датата на предявяване на настоящата искова молба 22.07.2024 год. в общ размер на 55083,41 лева (Петдесет и пет хиляди и осемдесет и три лева и четиридесет и една , ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба 22.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да им заплати направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв.В., която подържа изцяло така предявената претенция и по допълнително изложени доводи в писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът ОБЩИНА Ч., със седалище и адрес на управление гр. Ч., бул. “хх“№45.

БУЛСТАТ: 000320961. представлявана от П.М. П. - кмет на Община Ч., чрез процесуален представител адвокат Л. К. А. - АК - М. с изложени доводи за неоснователност на предявените искове като ги оспорва , както по основание, така и по размер. Оспорва и активната процесуална легитимация на лицето М. Б. Ц..

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за сключен граждански брак двамата ищци са съпрузи. За да се легитимират като ищци и пострадали по делото, е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот от проведена обстоятелствена проверка, вписан с вх. № 2795 от 02.07.2024г., хх на Служба по вписванията-М.. В акта за собственик, на основание наследство и давностно владение, е признат само И. Г. Ц.. Съгласно разпоредбите на чл. 22. ал. 1 от СК / бел. Обн. в ДВ бр. 47 от 23.06.2009г.. в сила от 01.10.2009г./, както и в чл. 20. ал. 1 от СК /бел. Отм., ДВ. бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./, вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Предвид основанието, изложено в акта за собственост счита, че процесният имот, за който е издаден титула за собственост, принадлежи единствено и само на И. Г. Ц.. М. Ц. не е собственик на имота, съответно не е активно легитимирана да предяви процесния иск, а претенцията й да получи обезщетение е недопустима, 3 съответно и е неоснователна.

Счита исковата претенция на И. Г. Ц. за неоснователна, недоказана и я оспорва изцяло.

На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за обезщетение на претърпени имуществени вреди. Самото посочване на Община Ч. като субект на отговорност и времето, когато е станало това, недвусмислено сочи, че узнаването на причинителя на вредата у ищците е станало още при действията по изваждане на дънера на дървото, т.е. по времето, когато кмет на общината е бил г-н А.П. /мандат 2011- 2015г./. С настоящия ОИМ представят Договор № ЗД-146/07.08.2015г. за извършване на демонтаж на тротоарни плочи на ул. "хх“ в гр. Ч., сключен на 06.08.2015г. между Община Ч., представлявана от кмета А.П. и изпълнителя И. И.. Според чл.1 от Договора, на изпълнителя е възложено да демонтира тротоарни плочки на ул. "хх“, да почисти корените на стари дървета, да копае канавки за водопровод и дъждовни води. Дейността е следвало да се извърши с багер.

Към договора е приложен и Протокол №1 от дата 14.08.2025г.. с който е приета възложената с договора работа за демонтаж на тротоарни плочи па ул.

"хх'4 в гр. Ч.. Съпоставяйки информацията от основанията, изложени в исковата молба и тази в ОИМ недвусмислено може да се направи обоснован извод, че дейността, по изваждане на тротоарните плочи и корените на дърветата /бел. както се сочи и от ищците/ е станало в периода от 06.08.2015г., когато е сключен договора до 14.08.2015г., когато е приета работата на изпълнителя, като ищците признават и сочат факта, че изпълнението на тази дейност е по поръчение на Община Ч., т.е. налице е узнаване на ..дееца“, койго според изложеното в ИМ е в пряка причина за настъпилото падане на подпорната стена.

В нормата на чл. 110 от ЗЗД е предвиден пет годишен давностен срок за всички вземания, за които законът не е предвидил по-кратък срок, а в чл.

114, ал. 3 от ЗЗД е посочено, че за вземанията от непозволено увреждане давностният срок започва да тече от открИ.ето на дееца. Безспорно към периода от 06.08.2015г. до 14.08.2015г. ищците са знаели кой е възложителя, както те самите сочат и по чие поръчение се извършва ремонта на тротоара, респективно изваждането на дънера, а от този период до деня на предявяване на иска са изминали близо девет години. Както е посочено в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5 / 2005 г. на Върховен касационен съд. ОСГТК: .....вземането за непозволено увреждане възниква от деня на открИ.е на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава.

При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от деня на деликта. В случай, че в деня на увреждането деецът не е известен, вземането за непозволено увреждане, съответно началният момент на забавата, е денят на открИ.е на дееца, /чл.114. ал.З ЗЗД и ППВС 2/81/.

На второ място счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин обстоятелството, което е изложено в исковата молба относно мястото на т. нар. подпорна стена, кога е била изградена тя и дали са спазени изискванията 4 на законовите норми за териториалното и селищно устройство, както и строителните правила и нормативи към момента на изграждането й или сега действащите норми на Закона за устройство на територията. Имайки предвид изложението в исковата молба относно това, че подпорната стена била изградена от бащата и дядото на И. В., то вероятно по времето, когато е изграждана подпорната стена са действали правилата на ЗТСУ/ бел. Обн.. ДВ. бр. 29 от 10.04.1973 г.. в сила от 01.06.1973 г. Отм. ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г.. в сила от 31.03.2001 г./ и не се изисква разрешение за строеж за огради с дълбочина до 2,2 метра, но за тях се изисква становище на инженер конструктор с указания за изпълнение. Тези обекти имат характера на строежи, като за тях важат нормите на строителство, действащи към момента на тяхното изграждане. За по-голяма прецизност заявява, че съгласно сега действащите правила на ЗУТ подпорната стена също има характеристиката на строеж”, като за този вид строежи, макар и да не се изисква одобряване на инвестиционен проект, то по силата на чл.147, ал.2. във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗУТ. задължително е наличието на проектно решение на инженер конструктор с указание за изпълнението им. Т.е., дори и подпорната стена да е в рамките на 1,20-2.00м., това не изключва задължението на собственика /възложител/ да се снабди с въпросните строителни книжа.