Решение № 3486 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16876/2025
- Вид
- Решение № 3486
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3486 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330116876 по описа за 2025 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - *** и Б. А. В. - ***, чрез адв. Я. против Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ: 000695089, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10330,04 лева/ 5281,67 евро-застрахователно обезщетение по застраховка „***“ и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** при движение по автомагистрала „***“, км.*** в посока гр. Б., водачът на влекач ***, с рег. № *** преминава през метален предмет, намиращ се пътното платно, вследствие, на което на влекача биват нанесени щети, а именно: увреден ляв резервоар за гориво, заден резервоар за въздух, преден ляв калник, кормилна щанга и др., описани в уведомление и декларация по щета. Към датата на събитието – *** за увредения автомобил имало договор за застраховка „*** ” с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Ремонтът е извършен от „***“ ЕООД - доверен сервиз на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. С двустранно подписан приемо-предавателен протокол, влекачът бил предаден на представител на собственика. За ремонта била издадена фактура на стойност 9665,04 лв. с ДДС. С ликвидационен акт ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД 1 одобрил да се изплати на доверения сервиз сумата, съответстваща на издадената фактура и с преводно нареждане от *** г. сумата била изплатена.
Ищецът заплатил на собственика на увреденото МПС и обезщетение в размер на 650 лв. за платената от застрахования сума на фирмата, извършила репатрирането на увредения влекач. С изплащане на горепосочените застрахователни обезщетения, застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. На ответната страна била изпратена регресна покана за доброволно възстановяване на платеното обезщетение в общ размер от 10330,04 лева (10315,04 лева – заплатено обезщетение и 15,00 лева –ликвидационни разходи). Към момента на подаване на исковата молба – 11.09.2025 г. вземането на ищеца не било погасено. С оглед гореизложеното се моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В указания по чл. 131 от ГПК срок е постъпил отговор на исковата молба от АПИ – ОПУ София, с който ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. В указания по чл. 131 от ГПК срок е постъпил отговор на исковата молба и от АПИ – ОПУ Пловдив. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че няма данни или доказателства за причините, поради които предметът на пътното платно на АМ „***“ се е намирал там, поради което оспорва наличието на основание за ангажиране на имуществена отговорнаст на АПИ за описаните в исковата молба вреди, доколкото не са посочени доказателства за бездействие от страна на пътната администрация. Сочи, че администрацията извършва ежедневни обходи на автомагистралния участък, при което се следи за изправността на настилката и за наличието на предмети върху нея. Счита, че произшествието се е случило в резултат на случайно събитие, поради което липсва основание за ангажиране на регресна отговорност на ответника, евентуално счита, че произшествието е причинено от виновното поведение на водача. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния автомобил. Оспорва вида и размера на описаните вреди. Счита иска за неоснователен, моли за отхвърляне на същия и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- полица***от*** г.; уведомление от *** г., опис от *** ; протокол за ПТП от *** и показанията на свидетеля М. Д. е видно, че на *** към 7,30 ч. сутринта процесният товарен автомобил „***“, управляван от свидетеля Д., се движил по автомагистрала „***“ в посока *** в дясна лента и на първия вход за ***, след бензиностанция „*** 117 км., водача му видял, че в дясно има спрял камион с метални части, шофьора на който бил слезн ъ л и се оглеждал. Това го накарало да предприеме маневра по преминаване в съседната лента. В този момент свидетеля изведнъж видял на платното един метален предмет с квадратна форма и приличащ на фундамент със захваната тръба за него. За да го избегне 2 последния трябвало да направи много рязка маневра. Д. преценил да не избегне преминаването на гумата през него и се надявал камиона да го надхвърли при преминаването. Реално предмета бил по-висок и се ударил в пода на МПС. Появил се облак и свидетеля предполжил, че е спукан резервоара. След спирането в аварийната лента и оглед се оказало, че резервоара е спукан и от него изтичала нафта. В последствие се установило и удар в предна щанга. Единият акумулатор бил ударен. Рамките за резервни гуми на ремаркето също били огънати. Информирани били органи на КАТ, които посетили местопроизшествието. Към момента на инцидента за камиона е имало валидна застраховка „***", сключена с ищцовото дружество, със срок на действие от *** година до ***г. За повредите е уведомен застрахователя, който констатирал повреди по резервоар, калник акумулатор , кормилна щанга на стойност 10315,04 лв.
От представените писмени доказателства, възлагателно писмо то *** г., становища от*** г. ; приемо-предавателн протокол от ***г. ликвидационни актове, фактури и платежни (лист 20-27 от г. д. 46042/2025 г. на ПРС е видно, че повредите са отстранени от сервиз срещу сума от 10315,04 лв.
От изготвеното заключение от 19.05.2026 г. е видно, че нанесените щети съответстват на описания от свидетеля механизъм на настъпилото ПТП и на извършените ремонтни работи за отстраняването им. Пазарната им стойност е 9665,04 лв. или 4941,66 евро.
От представената покана от 14.04.2021 г. е видно, че ищеца е изготвил уведомление до ответника за заплащане на щетите.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.
Предвид наличието на възражение от ответника по заявените твърдения 3 на ищеца за механизма на настъпване на ПТП и показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира изцяло като безпристрастни и обективни, настоящия състав намира, че причина за вредите по автомобила е наличието на метален предмет на пътното платно. Както се установява от показанията на свидетеля той се е озовал там непосредствено преди инцидента и в резултат на изпадането му от друго превозно средство, което не се твърди и не се установява да е собствено на ответника. Следователно съдът намира, че причина за настъпване на инцидента не е наличието на необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно в резултат на неизпълнение на задължения на служители на ответното дружество да следят за поддръжка и почистване на пътното. Поради това съдът счита за недоказана първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, което налага отхвърляне на исковете без да се коментират останалите обстоятелства относно вида и размера н вредите.
Отхвърлянето на главния иск е основание за отхвърляне и на обективносъединения с него такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора на ищеца разноски не се дължат.
На ответника не следва да се присъждат поради липса на представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - *** и Б. А. В. - ***, чрез адв. Я. против Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ: 000695089, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5281,67 евро (пет хиляди двеста осемдесет и едно евро и 67 евро цента)-застрахователно обезщетение по застраховка „***“ и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 11.09.2025 г. в съда до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5