Решение № 51 от 28.06.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Царево, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100085 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, с адрес на кантора и съдебен адресат:

******, в качеството на пълномощник на И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:

*****, съдебен адресат по делото : гр. *****, против "***" ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, с която се иска то съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата „*****“ от индивидуален договор за потребителски кредит **** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143 от ЗЗП.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за недопустим, алтернативно неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

Предявява насрещен иск.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит ****, подписан с ответното дружество, като е било договорено, че ищеца получава сумата от ****лева, под формата на кредит, при ГЛП: **%, при ГПР:**%, при срок на кредита от **дни. Сочи се, че съгласно т. * и чл. **от Договора, ищеца дължи такса експресно разглеждане 1 в размер ***лева. Ищеца твърди, че така договорената клауза е нищожна, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.

Отделно от това се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като има законова забрана, кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. На следващо място се сочи, че атакуваната клауза е нищожна и като такава, заобикаляща закона.

Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че атакуваната клауза, не нарушава добрите нрави и не е неравноправна. Сочи, че клаузата е уговорена в договора по общо съгласие на страните. Твърди, че допълнителната услуга за експресна обработка, не е задължително условие за получаване на кредит. Твърди, че така уговорената такса не заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която ГПР /включващ всички лихви, такси, преки и косвени/ не може да надхвърлят с повече от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове съгл. **№ **/**г. Твърди, че сумата по таксата за експресно разглеждане, е единственото възнаграждение на кредитора, уговорено с договора, което реално покрива неговата загуба от предоставените в заем парични средства.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени становища по делото.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на ****г. между страните е бил сключен *****договор за потребителски кредит ******, в изпълнение на който кредиторът- ответник по делото- е предоставил на кредитополучателя- ищец в производствотосумата от ****лв. за срок от **дни, с падеж за връщане- ***г.

Няма спор, че сумата по отпуснатия кредит е била преведена по сметка на ищцата на ***г. чрез разчетна експозиция на ***№ ***.

Не се пори, че с договора е уговорено, сумата по кредита да се олихвява с **% лихвен процент /т. */, а годишният процент на разходите да е **% /т. */ и *бр. погасителна вноска. Общият размер на плащанията за периода е уговорен да възлезе на ***лв.

Няма спор, че в т. *, страните са уговорили заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на ***лева /т. */.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона, 2 който е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По допустимостта на исковете:

Предявените искови претенции в условията на евентуалност са допустими, като неоснователно се явява възражението за недопустимост направено от ответника в отговора на исковата молба. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в ***производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на договора или част от него, правното му положение е смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира следното:

На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. *от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и 3 комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружествокредитодател не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за потребителските кредити /Вж. Решение № **-***от ****г. по гражданско дело № ***, по описа за **год. на Окръжен съд- ***/.

Отделно от това, съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.

С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като клаузата „*****“ от индивидуален договор за потребителски кредит ***** да бъде обявена за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, от ЗПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пълномощника на ищеца има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на ***лева за заплатена държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на ****лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата „****“ от индивидуален ***** *****, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а от ЗПК.

ОСЪЖДА "****" ***, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, сумата в размер на **лева, представляваща направените разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА "***" **, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, сумата в размер на ***лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5