Определение № 366 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000531 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.

Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание на 3.09.2024 г. от Окръжен съд-К. по т.д. № 28/2024 г. , с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП №*/2019 г. по описа на ОСлС в ОП-К..

Жалбоподателят Ю. Т. А. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 3739/5.09.2024 г.

Ответникът по частната жалба „З.а.д.А.“АД-гр.С. моли тя да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 4265/11.10.2024 г.

Третото лице-помагач на ответника по спора „З.а.д. "А."“АД-гр.С. А.

"П.и."“-гр.С. не е взело становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по т.д. № 28/2024 г. на ОС-К. е образувано по подадената на 27.02.2024 г. от Ю. Т. А. искова молба, с която от него е 1 предявен против „З.а.д.А.“АД-гр.С. искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата 100 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2019 г. поради поведението на водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег.

№******** Л.А.М., при което е била причинена смъртта на неговата дъщеря Е. Ю. А., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. В исковата молба е посочено, че по случая е образувано досъдебно производство – сл.д. №*/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-К., пр.пр. № 1226/2019 г., както и е било образувано НОХД № 1/2021 г. на ОС-К., което е било прекратено.

С отговора на исковата молба ответникът по исковете „З.а.д.А.“АД-гр.С. е заявил искане производството по делото да бъде спряно до приключването на НОХД № 67/2024 г. на ОС-К..

Със становище от 25.04.2024 г. третото лице-помагач на ответника по спора „З.а.д.А.“АД-гр.С. АПИ-гр.С. моли делото да бъде спряно до приключване на производството по НОХД № 62/2024 г. на ОС-К..

С допълнителната искова молба от 30.04.2024 г. ищецът посочва, че действително е налице образувано наказателно дело пред ОС-К., но взима становище за липса на основание за спиране на делото.

С отговора на допълнителната искова молба от 11.06.2024 г. ответното застрахователно дружество поддържа искането си за спиране на производството по делото до приключване на образуваното наказателно производство и посочва, че евентуално продължаване на производството по спора би довело до постановяване на недопустимо решение, позовавайки се и на ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2017 г., ОСГТК.

С определение от 13.06.2024 г. окръжният съд указва на ответното застрахователно дружество да представи доказателства за предмета и страните по НОХД № 62/2024 г. на ОС-К., както и за етапа, на който то се намира, с оглед заявеното от ответника искане за спиране на делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.

С молба от 10.07.2024 г. ищецът посочва, че производството по НОХД № 62/2024 г. на ОС-К. е прекратено и съдът е върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснато на ДП нарушение на процесуалните правила, което определение към момента не е влязло в сила. Изразява становище, че делото не следва да бъде спирано и на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.

2

Счита, че с оглед приетото в ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК дори и да бъде допуснато нарушение от окръжния съд, като той не спре делото, въззивната инстанция е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като спре делото, за да изчака влизане в сила на присъдата по преюдициалния спор, но не и да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо.

В първото по делото открито съдебно заседание на 17.07.2024 г. от страна на ответника е заявено, че наказателното производство е върнато на досъдебна фаза, поради което моли делото да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

Във второто открито съдебно заседание по делото на 6.08.2024 г. от страна на ответника е представено писмо от ОП-К., в което е посочено, че наказателното производство за настъпилото ПТП на 14.04.2019 г. е висящо, предявени са обвинения на Ю. Т. А. и на Л.А.М., предстои изготвяне на обвинителен акт.

В съдебното заседание на окръжния съд на 3.09.2024 г. от ответника е представено писмо от ОП-К., в което е посочено, че за ПТП на 14.04.2019 г.

(на посочено място) е проведено разследване по ДП №*/2019 г. по описа на ОСлС при ОП-К., предявено е обвинение на Ю. Т. А., предявено е обвинение на Л.А.М. за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр.чл.342,ал.1 от НК за това, че на 14.04.2019 г. на главен път I-5, на км.361+850, на кръстовището на главен път I-5 и път за с. З., в землището на с. З., област К., при управление на МПС лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №******** е нарушил правилата за движение по пътищата (съответно посочени), като сам и в условията на независимо съпричиняване с Ю. Т. А., водач на посочен лек автомобил, извършил ПТП, като при подхождане към кръстовището с главен път I-5, идвайки от път без предимство, извършвайки маневра завиване наляво и навлизане на път с предимство, не се съобразил с пътен знак Б2, не се съобразил с идващия по пътя с предимство към кръстовището лек автомобил, не го пропуснал, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Е. Ю. А..

Посочено е още, че по ДП предстои изготвяне на обвинителен акт срещу обвиняемите лица и внасянето му в ОС-К. за разглеждане. Заявено е, че са налице предпоставките за спиране на делото до приключването на ДП на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК.

3

В съденото заседание на 3.09.2024 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което спира производството по делото до приключването на ДП №*/2019 г. по описа на ОСлО в ОП-К.. Съдът приема, че посочените в писмото на ОП-К. обстоятелства относно предмета на разследването и предявеното обвинение спрямо застрахования при ответника деликвент, настъпилото ПТП и резултатът от него относно смъртта на малолетното дете установяват идентичност с посоченото в исковата молба настъпило застрахователно събитие от гледна точка както на извършителяделиквент, така и от гледна точка на резултата, поради което и са налице основанията за спиране на делото до приключването на ДП. Съдът посочва, че по търговското дело търсената защита е да се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховката „ГО“ спрямо пострадалото лице, за което настъпило застрахователно събитие е висящо наказателно производство срещу застрахования деликвент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт, от една страна, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, от друга страна, и обуславящи отговорността на ответника като застраховател предвид на това, че неговата отговорност по застраховката „ГО“, по която се изложени твърдения, че е застрахован причинителят на идентичното деяние, функционално произтича от виновно противоправно поведение на застрахованото лице и щом срещу него като водач на МПС със застраховка „ГО“ е повдигнато обвинение за извършено престъпление при процесното ПТП, то воденото ДП се явява преюдициално спрямо настоящото. Затова съдът преценява, че делото следва да се спре до приключване на ДП.

За определението на окръжния съд жалбоподателят Ю. А. е уведомен на 12.09.2024 г. На 5.09.2024 г. е подадена с вх. № 3739 частната жалба до апелативния съд. С частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като не е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

Позовава се на определение № 87/13.05.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 834/2022 г., 1 ГО, ГК. Твърди, че доколкото при деликтната отговорност вината на деликвента се презумира, то същата е налице, поради което счита, че освен наказателният съд и гражданският съд също разглежда и се произнася относно провивоправността на конкретното деяние и може да обоснове вината на деликвента. Заявява, че в подкрепа на своите твърдения е представил 4 официални свидетелстващи документи, приложени към исковата молба (констативен протокол на ПТП с пострадали лица), и е направил искания за назначаване на експертизи и други доказателствени искания, посредством които всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане ще бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване в рамките на гражданското производство. Заявява, че спирането на основание чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти, а в случая съдът не констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в гражданското производство. Счита, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелевантно за гражданския процес, тъй като гражданският съд не е обвързан от постановените в ДП актове и може да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол по аргумент от чл.

303,ал.1,т.2 от ГПК. Заявява, че предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124,ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство (от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение), нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства, тъй като претенциите са за получаване на парично обезщетение вследствие на извършен деликт, а всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление. Счита, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която по изключение престъпното обстоятелство може и следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124,ал.5 от ГПК. Счита, че в настоящата хипотеза не е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, въпреки че е образувано ДП, в който смисъл посочва практика на ВКС. Затова се иска обжалваното определение да бъде отменено.

С отговора на частната жалба ответникът по спора „З.а.д.А.“АД-гр.С. заявява, че окръжният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на 5

ВКС, тъй като константната практика на ВКС приема, че поради обвързаността на гражданския иск, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора, поради което исковото производство подлежи на спиране до приключването на наказателното производство на основание чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК когато наказателното производство е в досъдебна фаза и на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза. Позовава се на практика на ВКС. Заявява, че в случая окръжният съд е установил идентичност между посоченото в исковата молба настъпило застрахователно събитие от гледна точка както на извършителяделиквент, така и от гледна точка на резултата, поради което е приел, че са налице основанията за спиране на делото до приключването на наказателното производство, като съдът е отчел и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите на ТР № 5/5.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. Заявява, че в случая е образувано наказателно производство в досъдебна фаза, като деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, като евентуално продължаване на съдопроизводствените действия би довело до постановяване на недопустимо решение поради противоречие с разпоредбата на чл.124,ал.5 от ГПК и съгласно аргументите на ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д.№1/2017 г., ОСГТК порокът на решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229,ал.1 от ГПК, е недопустимост. Затова моли частната жалба да бъде оставена без уважение.