Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 288 от 06.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 125/2026
Вид
Определение № 288
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Шумен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500125 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 2783 от 11.02.2026г. подадена от адвокат М. В. М. от АК – Пловдив, пълномощник на ищеца И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., против Определение № 330/29.01.2026г. по гражданско дело № 20253630101795 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 937/02.12.2025 г. по гражданско дело № 20253630101795 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, в частта за разноските.

В частната жалба е релевирано оплакване, че първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да приложи чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 със смисъла и съдържанието им, изведен по тълкувателен път от СЕС с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 г. Ето защо, счита че ищецът не дължи разноски на ответниците, като с решението неправилно е бил осъден да заплати тези разноски. Позовава се на съдебна практика - Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 262 от 11.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 844/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 814 от 3.04.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 753/2023 г., Определение № 319 от 28.02.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 99/2023 г., Определение № 2584 от 31.07.2025 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2059/2025 г., Определение № 860 от 1.12.2025 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 908/2025 г. Същевременно адв. М. счита, че ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят възнаграждение в общ размер от 480 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал.2, вр., ал.1, т.2 ЗА, а не само присъдените с решението суми. Моли съда да отмени определението и да се 1 уважи молбата по чл. 248 ГПК.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от ответната страна "Кредисимо" ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Владислава Тончева. Намира молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответната страна "Ай Тръст" ЕООД.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в посочения от първостепенния съд срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата на чл. 81 от ГПК вменява в задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнася и по искането за разноски.

Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, уредено от процесуалния закон, и има обективен (безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото.

В случая първоинстанционното дело е образувано по искова молба на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ №..., вх...., ет. ..., ап...., чрез пълномощника адв. М. В. М. от АК-Пловдив, с която против ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, са предявени следните обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, както следва: за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да върне сумата от 20.00 лева, представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание) по недействителен Договор за потребителски кредит №2602193 от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да върне сумата от 100.00 лева, представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание), по недействителен Договор за предоставяне на 2 поръчителство от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В хода на делото, въз основа на молба на ищеца, по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение размерите на исковете, като искът срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 се счита предявен за сума от 14,06 лева, а искът срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 се счита предявен за сума от 40,67 лева. В останалата част производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете.

С Решение № 937/02.12.2025 г. по гражданско дело № 20253630101795 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен е постановил следното:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ ... (....), ет. ..., .... „...“, представлявано от С. Р.

Я., да заплати на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр...., ул. „..“ № .., вх..., ет. .., ап. .., чрез проц. представител адв. М. В. М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. ..., ул. „...“ №..., ет... ап...., сумата от 14, 06 лева (четИ.десет лева и шест стотинки), представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание) по недействителен Договор за потребителски кредит №... от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 35, 15 лева (тридесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. ..., гр. ..., бул. „...“ ...

(...), ет. .., ...., представлявано от И. М.а Ш., да заплати на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № .., вх...., ет. ..., ап. ..., чрез проц. представител адв. М. В. М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. ..., ул. „....“ №..., ет... ап..., сумата от 40, 67 лева (четиридесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание), по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда- 09.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 20, 34 лева (двадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. .., бул. „...“ ... (...), ет. ..., ..., представлявано от С. Р. Я., да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат М. В. М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора: гр. ..., ул. „..“ №..., ет... ап...., сумата от 168, 72 лева (сто шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) , представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от исковете.

3

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. ..., гр. ...я, бул. „...“ ... (...), ет. .., ..., представлявано от И.В.Ш., да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат М. В. М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора: гр. ..в, ул. „Парк ..“ №..., ет.... ап...., сумата от 97, 61 лева (деветдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., вх...., ет. ..., ап. ..., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ .... (...), ет. ..., ...“, представлявано от С. Р. Я., сумата от 41, 55 лева (четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща разноски (юрисконсултско възнаграждение), определени съразмерно уважената част от исковете (прекратената част от производството).

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., вх...., ет. ..., ап. ..., да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. ..., гр. ..., бул. „...“ ... (...), ет...., ...“, представлявано от И. М. Ш.., сумата от 89, 00 лева (осемдесет и девет лева), представляваща разноски (юрисконсултско възнаграждение), определени съразмерно уважената част от исковете (прекратената част от производството).

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .., ул. „..“ № .., вх. .., ет..., ап. .., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС разноските за проведената информационна среща по медиация, равняващи се на сума от 20, 00 лева (двадесет лева). ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

..., бул. „..“ ... (сграда ..), ет. ..., ..., представлявано от С. Р. Я., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС разноските за проведената информационна среща по медиация, равняващи се на сума от 20, 00 лева (двадесет лева).

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. ..., гр. .., бул. „...“ ..

(..), ет. ..., ..., представлявано от И. М. Ш., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС разноските за проведената информационна среща по медиация, равняващи се на сума от 20, 00 лева (двадесет лева).

В срока за обжалване на така постановеното решение е постъпила молба вх. № 22056 от 08.12.2025г. от настоящия частен жалбоподател, за изменение на решението в частта за разноските, с искане съдът да отмени осъждането на ищеца да заплаща разноски на ответниците, както и се иска съдът да присъди на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА платимо от ответниците в общ размер на 480 лв. с ДДС.

След извършена размяна, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Кредисимо ЕАД, с който изразил становище за 4 неоснователност на молбата.

Другият ответник – „Ай Тръст“ ЕООД не е депозирал отговор на молбата.

Със сега обжалваното определение, първостепенния съд е оставил без уважение молбата на по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Изложени са мотиви от първоинстанционния съд, че: За разпределение отговорността за разноските в производството, съдът е съобрази факта, че част от производството е прекратено, поради оттегляне на исковете (арг. от разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК). В случая съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца за приложимостта на сочената съдебна практика на СЕС, респ. основаващата се на нея практика на българските съдилища. При разглеждания казус, от една страна, отговорността за разноските в производството е разпределена между страните предвид изричното десезиране на съда от страна ищеца посредством оттегляне на част от осъдителните претенции, което е довело до липса на произнасяне по съществото на спора относно тази част от претенциите. За такава хипотеза процесуалната разпоредба на българския закон (чл.78, ал.4 от ГПК) е ясна и категорична. От друга страна, в случая, за да уважи исковете на ищеца, съдът е достигнал до извода, че процесните договори са недействителни (нищожни), поради противоречие със закона (с императивни разпоредби на закона), като не е изследван въпросът за наличието на неравноправна клауза в договора, за да се изследва и въпросът относно приложението на Решение от 16.07.2020 г. на СЕС. Съдът е приел договорът за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, каквито са били и изложените от ищеца доводи за недействителност на договорите, а не поради неравноправен характер на договорна клауза от същите договори.