Решение № 4155 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110140759 по описа за 2025 година

М. С. М. е предявил срещу „*“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит * от 16.10.2024 г. поради протИ.речието му със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1860 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор.

Ищецът твърди, че на 16.10.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит *, по силата на който ответникът отпуснал на ищеца заемна сума в размер на 1800 лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 12 месечни вноски съгласно погасителен план. Уговорен бил размер на ГПР по кредита от 49,08% и размер на фиксиран ГЛП по договора от 40,61%, при общо дължима сума в размер на 3660 лв., която включвала главница, възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на гаранция в размер на 1440 лв. съгласно чл. 6, ал. 1 от договора. Релевира възражение за нищожност на договора поради протИ.речието му със закона. Твърди, че уговорената между страните възнаградителна лихва е прекомерна и надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва, че в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора неустойка за непредоставяне на гаранция.

Излага, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР, липсва яснота как е формиран неговият размер и кои точно разходи се включват в него, липсва ясно разписана методика на формирането му.

По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване по кредита. Излага, че предвидената в чл. 6 неустойка е уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и цели заобикаляне на закона. Счита, че нейната единствена цел е неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че кумулирането на неустойката с погасителните месечни вноски води 1 до скрито оскъпяване на кредита, тъй като по този начин размерът на ГПР нараства, въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна. Ищецът твърди, че е погасил всички свои задължения към ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, в т.ч. и неустойката в размер на 1440 лв. С оглед недействителността на договора за потребителски кредит, счита, че ответното дружество му дължи връщане на всички платени по договора суми над чистата стойност по кредита, които са в общ размер на 1860 лв., от които 1440 лв. – неустойка и 420 лв. – възнаградителна лихва. Поддържа, че същите представляват недължимо платени суми без основание по нищожен договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищеца заем в размер на 1800 лв. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в размера на уговорения по договора ГПР, като единственият включен в ГПР разход е този за възнаградителната лихва. Поради това признава, че добавянето на останалите разходи по договора към стойността на ГПР би довело до надвишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че на 01.11.2024 г. ищецът е извършил плащания по договора в размер на 1892,48 лв., разпределени за погасяване на главницата в размер на 1800 лв. и на възнаградителната лихва в размер на 92,48 лв. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор, както и за неспазване изискванията на ЗПК, водещи до недействителност на целия договор. Поддържа, че в приложението към договора за кредит изрично е посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски с неизменни до края на срока разходи съгласно условията на кредита. Твърди, че неустойката преследва законната цел да обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, като по своята правна същност тя е компенсаторна. Излага, че не е начислявал на ищеца неустойка в твърдения от него размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно вземане. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената клауза за неустойка е индивидуално уговорена. По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да 2 установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит *, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 1800 лв.; че единственият включен в ГПР по договора разход е този за възнаградителната лихва, респ. че разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР; че общият размер на извършените от ищеца плащания по договора е 1892,48 лв.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № * от 16.10.2024 г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 1800 лева, която следва да бъде върната на 12 месечни вноски от 185 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40,61% и ГПР от 49,08% . В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че при непредоставяне на гаранция по кредита, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1440 лева.

Следва да се изтъкне, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.

1 ЗЗП. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 3 изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се получил, при включване на размера на неустойката в размера му. Според приетото в решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22 разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, в размера на който би се включила и неустойката, същият би надвишил законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че неустойката е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора размерът на неустойката не е взет предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1800 лева, а размерът на неустойката е 1440 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит. Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Начислената неустойка цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредит.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата 4 страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че се установява, което обстоятелство не се оспорва от ответника, че ищецът е извършил плащания по договора в размер на 1892,48 лева, които включват главница в размер на 1800 лева и възнаградителна лихва в размер на 92,48 лева. Доколкото не са представени доказателства за заплатени от ищеца суми във връзка с процесния договор, а ответникът признава заплащането на сума в размер на 1892,48 лева, съдът приема, че ищецът е заплатил на ответника главницата по договора за кредит в размер на 1800 лева, както и допълнителна сума в размер на 92,48 лева, която единствено подлежи на връщане, доколкото е била недължимо платена, поради което и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер.