Решение № 101 от 16.12.2015, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е№

16.12.2015, гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, в публично заседание на седемнадесети ноември 2015г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Кремена

Борисова с участието на секретаря Р.Х. като разгледа докладваното от съдия Борисова адм. дело № 169/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 на КСО вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.М.Г. с постоянен адрес в гр.Шумен, чрез процесуалния й представител-адв.С.А. със съдебен адрес ***,против Решение

№ 1040-27-11/29.07.2015г. на

Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е оставено в сила Разпореждане № ОП-В-9761#3 от 03.04.2015год. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Шумен, с което на основание чл.96 ал1 т.4 от КСО е прекратена,считано от 16.07.2014год. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл.114 ал1 от КСО е постановено надвзетата сума да се събере от лицето и по заявление№ОП-В-9761 от 19.12.2014г. на лицето е отказано възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на осн. чл.82 ал.1 и чл.97 ал.1 от КСО.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Счита, че неправилно е изтълкувано издаденото удостоверение№1-63306/15.01.2015год. от ИУ Варна, в което записано, че съгласно Заповед № РД-05-2335/16.07.2014г. е прекъснала учебната 2014-2015г. поради слаб успех и със

Заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. е прехвърлена в друга специалност- „Икономика на строителството“ за учебната 2014-2015 година,като прекъсването продължава, но не е съобразен текста, съгласно който е записана за зимното полугодие на учебната 2014-2015 година,в редовна форма на обучение,държавен прием,ОКС“Бакалавър“ 3-ти курс,специалност „Икономика на строителството“ и следва да завърши обучението си през м.септември 2015година, поради което неправилно органът приема, че няма качеството на учаща и за нея не са налице предпоставките за възстановяване на наследствената й пенсия. Заявява още че административният орган неправилно е изтълкувал представените от жалбоподателката уверения,като не е взел предвид, че се е прехвърлила в друга специалност и не е прекъсвала обучението си, продължава да ходи редовно на учебни занятия и да полага съответните изпити, поради което неправилно е прекратил отпускането на наследствена пенсия за периода, през който университета урежда административно прехвърлянето на обучаващата се студентка в друга специалност.Релевира доводи,че неправилността на разпореждането за прекратяване на наследствената пенсия обуславя и извода за неправилност и на разпореждането за възстановяване на надвзети суми по чл.98 ал2 от КСО.Поради обстоятелството,че жалбоподателката през процесния период продължавала обучението си и не е налице прекъсване процеса на обучение,през периода 16.07.2014год. -13.08.2014год. по отношение на същата са налице условията на КСО за изплащане на отпуснатата й наследствена пенсия,същата е надлежно получена .Счита още,че не е налице недобросъвестност при получаване на сумите,тъй като от датата на заповедта за прекъсване-16.07.2014год. до датата на заповедта за прехвърляне в друга специалност-13.08.2014год. не е изтекъл едномесечен срок,с оглед на което не е било необходимо съобщаване на ненастъпило релевантно обстоятелство.Излага доводи и за допуснати съществени нарушения на законоустановените правила. На изложените основания счита, че има качеството на учаща и не са налице основания по смисъла на чл.96 ал1 т.4 вр. с чл.82 ал1 от КСО за прекратяване на наследствената пенсия и за възстановяване на надвзети от жалбоподателката суми на основание чл.114 ал1 от КСО ,както и че са налице предпоставки за възобновяване на наследствената й пенсия на основание чл.97 ал1 от КСО. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Д.П., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Сочи, че от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установяват наведените в жалбата твърдения, че има качеството на учащ. Посоченото обстоятелство е установено още с удостоверението представено в хода на административното производство и от представената пред административния орган студентска книжка. В този смисъл моли жалбата да се уважи, като претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ-Шумен, чрез процесуален представител – юр.к.Л.И оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, тъй като в хода на административното производство не са представени доказателства установяващи обстоятелствата по чл.34 ал.1 т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Излага доводи,че по делото са налице безспорни доказателства,че жалбоподателката е прекъснала обучението си по слаб успех и че прекъсването е продължило и след прехвърлянето й в друга специалност на същото висше учебно заведение, поради което са налице основанията на чл.34 ал5 от НПОС, в сила от 01.01.2014год. във вр. с чл.96 ал1 т.4 от КСО за прекратяване на пенсията.В този смисъл сочи, че решението е съобразено с материалния закон и като такова се явява правилно и законосъобразно. По изложените съображения моли същото да бъде оставено в сила,а жалбата срещу него-да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.118 ал.1 от АПК,срещу годен за оспорване административен акт,издаден по реда на чл.117 ал3 от КСО,при спазена процедура за задължителен предварителен административен контрол, с оглед на което съдът приема, че жалбата, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността: Видно от съдържащите се в пенсионната преписка писмени доказателства, с Разпореждане № **********/10.08.2010г. по Заявление от 13.08.2010г. на П.М.Г., като наследник на починалия й баща-М.Г.К.,починал на 10.07.2010год. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.07.2010г. От 15.06.20011г. пенсията е прекратена,поради дипломиране на лицето в Професионална гимназия по строителство,архитектура и геодезия.. С Разпореждане№********** от 09.12.2011г. на жалбоподателката е възобновена наследствената пенсия поради общо заболяване, считано от 26.09.2011 във връзка с представено Уверение№2-11462/24.11.2011год.,издадено от от Икономически университет-Варна, че същата е записана за редовно дневно обучение за зимно полугодие на учебната 2011-2012г.в специалност „Счетоводство и контрол“. На 20.03.2014год. жаалбоподателката представила в ТП на НОИ уверение№2-49869/07.03.2014год. от ИУ-Варна, удостоверяващо,че е записана за лятно полугодие на учебната 2013-2014година в трети курс, специалност „Счетоводство и контрол“, въз основа на което пенсията й е изплатена до 03.09.2014год. На 29.10.2014год. представила уверение№1-57319/03.10.2014год. от ИУ-Варна,удостоверяващо,че е записана за зимното полугодие на учебната 2014-2015година в трети курс ,специалност „Икономика на строителството“. С писмо изх.№ИП-В-8647#2/02.12.2014год. ТП на НОИ-Шумен изискало от ИУ-Варна да уточни статуса на студентката. С писмо№РД-21-1487 от 10.12.2014год. ИУ-Варна уведомило ТП на НОИ-Шумен,че през учебната 2013-2014година Г. се е обучавала в специалност „Счетоводство и контрол“ и съгласно заповед№РД-05-2535 от 16.07.2014год. на ректора прекъснала поради слаб успех, както и че съгласно заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. на ректора се е прехвърлила в друга специалност-„Икономика на строителството“,като и в новата специалност се води прекъснала.

На 19.12.2014год. жалбоподателката подала в ТП на НОИ-Шумен заявление за възстановяване на наследствената пенсия , към което приложила уверение изх.№1-63000 от 18.12.2014год. издадено от ИУ-Варна, удостоверяващо, че е записана за зимния семестър на учебната 2014-2015година в трети курс ,редовно обучение,в специалност „Икономика на строителството“.Впоследствие е постъпило и уверение изх.№1-63306 от 15.01.2015год., в което освен гореупомената информация е вписано още,че студентката се е обучавала през учебната 2013/2014год. в специалност „Счетоводство и контрол“ и съгласно заповед№РД-05-2535/16.07.2014год. прекъснала учебната 2014/2015год. по слаб успех,с право да посещава учебни занятия и да полага невзетите изпити,както и че на основание заповед№РД-05-2944/13.08.2014год. е прехвърлена в специалност „Икономика на строителството“ за учебната 2014/2015год., като прекъсването продължава и в новата специалност.

Въз основа на представените по административната преписка доказателства., с Разпореждане№ОП-В-9761 от 03.04.2015г. наследствената пенсия на жалбоподателката е прекратена, считано от 16.07.2014г. с оглед обстоятелството, че същата е прекъснала учебната 2014-2015г. поради слаб успех въз основа Заповед № РД-05-2535/16.07.2014г. на Ректора на ИУ-Варна. Поради непредставяне в законоустановения срок по чл.14 ал1 от НПОС в ТП на НОИ-Шумен на документ,удостоверяващ прекъсването на учебната 2014/2015година и на основание чл.114 ал1 от КСО,със същото разпореждане е постановено възстановяване на надвзетата от лицето неправомерно получена пенсия. С аргумента,че съгласно представените пред органа доказателства студентката е прекъснала обучението си по слаб успех и не е учаща по смисъла на чл.34 ал1 от НПОС,с обжалваното разпореждане е отказано възстановяването на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В срока по чл.117 ал.2 от КСО, П.Г. е оспорила Разпореждане № ОП-В-9761/03.04.2015г. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Шумен пред Директора на ТП на НОИ, гр.Шумен, който с Решение № 1040-27-11/29.07.2015г. е приел, че жалбата е неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане. В мотивите към решението административният орган е приел, че с оглед представените по преписката доказателства студентката е прекъснала учебната 2014/2015 година поради слаб успех в специалност „Счетоводство и контрол“,след което се прехвърлила в друга специалност-„Икономика на строителството“,където също се води прекъснала,поради което последната няма качеството на учаща по смисъла на чл.82 ал.1 от КСО вр. чл.34 ал.1 т.2 от НПОС.

В хода на съдебното производство, във връзка с издадено на жалбоподателката съдебно удостоверение, по делото е представено Уверение№1-75190 от 19.10.2015год. издадено от ИУ-Варна, съгласно което П.М.Г.., фак.№ 096105, е записана за студентка в четвърти курс за зимния семестър на учебната 2015/2016г., специалност „Икономика на строителството”, редовно обучение; Следва да завърши през м.юни 2016г.; Съгласно Заповед № РД-05-2535/16.07.2014г. и чл.113 т.1,2 от Правилника на ИУ-Варна, на студентката е наложена санкция прекъсване на учебната 2014/2015 година по слаб успех.Съгласно Правилника на университета мярката представлява административна санкция и е наложена със срок от 16.07.2014г. до 03.09.2015год.По време на тази мярка студентката има студентски права,заплаща такса обучение,посещава учебни занятия и полага изпити.Записана е за зимен семестър за учебната 2015/2016 година

По делото е представено и заверено копие на студентска книжка на жалбоподателката, видно от която се установяват същите обстоятелства посочени в горецитираното удостоверение от Ректора на ИУ-Варна.

При горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

На основание чл.168 от АПК, приложим на основание чл.118 ал.2 от КСО, при преценката на законосъобразността на атакувания административен акт съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Анализът на оспорения административен акт във връзка с правното основание на молбата, инициирала административното производство обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен орган , упражняващ законоустановеното си правомощие по чл.117 от КСО да разглежда и се произнася с решения по повод подадени жалби срещу актове на други органи в системата на НОИ,в т.ч. и срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне или изменение или спиране на пенсиите,както и разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО /вж.разпоредбите на чл.117 ал1 т.2 б.а и б.д от КСО/. При неговото осъществяване, ответникът е издал решение в законоустановената форма. Същото е мотивирано и постановено при спазване на процесуалноправните предпоставки за издаването му. В тази насока съдът, в настоящия съдебен състав не споделя релевираните в жалбата оплаквания за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения в производството по издаване на обжалваното разпореждане.Действително,в настоящия случай е налице произнасяне на органа с един административен акт-разпореждане по три отделни хипотези-прекратяване на наследствена пенсия на основание чл.96 ал1 т.4 от КСО, възстановяване на неоснователно получени плащания на основание чл.114 ал1 от КСО и отказ за възстановяване на наследствена пенсия на основание чл.97 ал1 от КСО ,за които КСО предвижда самостоятелен ред и различни срокове за обжалване съгласно разпоредбата на чл.117 ал2 от КСО /14-дневен за разпореждането за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО и 3-месечен от получаването им-за разпорежданията за пенсии/, но доколкото в случая с обжалваното разпореждане на жалбоподателката е предоставена възможност да обжалва постановения акт пред ръководителя на ТП на НОИ-Шумен в рамките на по-дългия 3-месечен срок,съдът счита,че не е накърнено правото й на защита,поради което допуснатото нарушение се явява несъществено и като такова не рефлектира върху законосъобразността на обжалвания административен акт.