Решение № 1087 от 10.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2279/2024
- Вид
- Решение № 1087
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.306 · Търговски закон
- чл.306, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1087 гр. София, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Янк. И. Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Търговско дело № 20241100902279 по описа за 2024 година
Правното основание на спора е чл.422 ГПК вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК, и чл.86 ЗЗД като обективно съединените искове са предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД ЕИК000694749 срещу „.АМИНА ИНЖЕНЕРИНГ “ ЕООД, ЕИК 175263824
ИЩЕЦЪТ твърди, че има сключен договор за банков кредит от 14.05.2008г.. с ответното дружество продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ – ПОКУПКА „ , по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 90 000 евро. Кредитът е отпуснат за покупко-продажба на недвижим имот, която дружеството ще я ползва в своята дейност – триетажна масивна сграда „ Обслужваща сграда – Рибно – стопанска дейност „ със ЗП пт 282.09 кв.м. и РЗП от 784.57 кв.м. , построена в ПИ 043003 в землището на с.Детелина, общ.Карнобат, обл.Бургас, местност Кайряка. Срока за ползване и погасяване на кредита е 180 месеца. Банката е превела на кредитополучателя договорената сума по откритата му заемна сметка и с това е изпълнила задължението си по договора. Към договора са подписани шест допълнителни анекси, с които са включени двама солидарни длъжници, променяни са ввноските, лихвите .
Длъжниците не са изпълнили задълженията си по договора за заплащане на дължимите погасителни вноски. С просрочие на вноска с падеж 21.01.2021 г. банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо , без да прекратява действието на договора. Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост с три поканиуведомление връчени на 31.05.21г. и 03.06.2021г. чрез нотариус М.С.. За изискуемите вземания по договора е образувано заповедно производство по ч.гр.д.4153 от 2023г. на СРС , като е издадена заповед за изпълнение от 07.02.2024г. и изпълнителен лист за сумите от същата дата на осн.чл.417 ГПК . Въз основа на изп.лист е образувано изпълнително дело 106 1 от 2024г. на ЧСИ И.Б.. Предвид направено възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение за жалбоподателя е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.430 ТЗ, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Моли да се признае за установено спрямо ответника Амина Инженеринг ЕООД , че същия има следните задължения към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД произтичащи от договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ – ПОКУПКА „ № ********/14.05.2008 г. в общ размер 58 959.55 евро , от които главница в размер на 48 874.14 евро , в едно със законната лихва от 26.01.2023г. , договорна лихва за редовен кредит 414.21 евро за периода 31.05.2021г. – 31.05.2021 г. , мораторна лихва 9 761.20 евро за периода 29.05.2021г. 24.01.2023г. , както и разноските реализирани в заповедното производство ч.гр.д. 4153/ 2023г. в размер на 2 306.30 лв. Претендират и разноските за настоящото съдебно производство от 2 306.30 лв.
ОТВЕТНИКА чрез своя пълномощник адв.Ю. оспорва исковите претенции, както по основание така и по размер. Намира, че ищецът не е имал основание да направи вземането по целия кредит изискуемо. Не е било налице забава на плащането, а неправилно отчитане на плащанията и съответно на размера на вземанията към момента, в който ищеца твърди да е възникнало правото му да обяви предсрочната изискуемост. Наред с това е била налице непреодолима сила, довела до невъзможност за кредитополучателя и солидарните длъжници да реализират доходи – пандемията от Ковид -19 и установеното извънредно положение във връзка с нея. Наред с това намира, че задължението по този договор към настоящия момент е изцяло заплатено. Поради това намира, че не е налице правен интерес от воденето на настоящия иск и в тази връзка моли производството да бъде прекратено. Респективно моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира направените в производството разноски. Намира и че иска е недопустим досежно дължимите разноски в заповедното производство съобразно съгласно т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014г. по ТД 4/ 2013г.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :
От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. 4153 / 2023 г. , 30 състав ,СРС, се установява че по заявление подадено от ищеца на 26.01.2023г. е поискано на осн.чл.417 ГПК, въз основа на приложено извлечение от счетоводните книги e поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Амина Инжинеринг ЕООД и двамата солидарни длъжници Р.П.. и С.Г. за сумите предмет на исковата молба, поради твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката. СРС първоначално е изцяло е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение с Разпореждане № 19078 от 10.02.2023г. , но след обжалване и определението на СГС № 1285 от 29.01.2024г. по ч.гр.д.3409 от 2023г. е издал заповед за незабавно изпълнение № 4759 от 07.02.2024 г. само спрямо кредитополучателя физическо лице, в едно с изпълнителен лист за сумите предмет на исковата претенции, те и по заявлението. При обжалването въззивната инстанция е приела, че правилно СРС е отказал издаване на заповед срещу физическите лица 2 солидарни длъжници поради нередовно връчване на поканите спрямо тях.
Към заявлението в заповедното производство е приложено извлечението от счетоводните книги и договора за банков кредит, в едно с анексите и поканите за предсрочна изискуемост на вземането. Същите са представени и към исковата молба. От договора и анексите се установява, че банката е предоставила по сключения между страните договор за кредит целеви такъв в размер на 90 000 евро за покупка на недвижим имот за упражняваната от дружеството рибно-стопанска дейност. Не се спори, че банката е предоставила сумата по банковата сметка на кредитополучателя и той я е усвоил. Договора е предоставен за срок от 15 години от 2008 до 2023 при погасителен план със равни анюитетни погасителни вноски. Подписани между страните са шест анекса по договора, чрез които физическите лица са се включили като съдлъжници, предоговаряни са условията, като са включвали забавени лихви и главници отново във вноските за плащане, договаряни са периоди за облекчено погасяване на кредита с по-ниска месечна вноска.
С покана за доброволно изпълнение на задълженията по три сключени между страните кредити, между които и процесния е даден срок от 14 дни и е поискано издължаване на всички задължения по кредита в размер на 54 374.41 евро . Ако сумата не бъде заплатена или не се направи искане за предоговаряне в указания срок банката е посочила, че пристъпва към принудително събиране на цялото задължение. Посочено е и че се дължат лихвите към момента на издължаването. Поканата е връчена по реда на чл.50,ал.4 ГПК чрез нотариус, поради ненамиране на представител на адреса. Залепено е и уведомление по реда на чл.47 ГПК и е пуснато в пощенската кутия. Настоящия състав споделя изводите на СГС в производството по обжалване на отказа в заповедното производство, че е налице редовно връчване на поканата спрямо фирмата получател. Видно от отбелязаното в протокола на връчителя на адреса е намерена само майката на управителя на фирмата, която е посочила, че фирмата не работи и адреса не съществува като неин адрес на управление. Съдът приема, че имаме редовно връчване на 31.05.2021г. на покана за издължаване на сумите по договора на осн.чл.50,ал.4 ГПК , а и на осн.чл.50,ал.2 ГПК доколкото адреса реално е напуснат. Доколкото в срока посочен от банката няма данни да са издължени сумите следва да се приеме, че вземането за сумите за главница и лихви е станало предсрочно изискуемо на осн.чл.26 и чл.27 от Договора.
Настоящия иск е предявен след указанията на съда, във връзка с подадено възражение от страна на ответника, срещу издадената заповед.
От приетата по делото ССЕ и извлечение от движенията на сметката по кредита, както и извлечение от банкова сметка се установява, че към 31.05.2021 година ответното дружество има просрочени задължения към банката в размер на 2 221.31 евро, от които 1 619.21 евро главница , 564.64 евро договорна лихва, 27.26 евро мораторна лихва и 10.20 евро застраховки и към общата сума 22.05 евро такси. Вещото лице е установило, че към договорената сума по кредита от 90 000 евро е преведена от банката на кредитополучателя.
Кредитополучателя е превел по кредита и е погасил задължения към този момент в общ размер на 137 745.25 евро , от които са погасени главница в размер на 43 345.19 евро , 3 възнаградителна лихва в размер на 90 228.65 евро, мораторна лихва от 1 086.13 евро и такси, съответни такси и застраховки. Вещото лице е посочило
, че имаме капитализация на задължения към главницата в размер на 2 129.33 евро, като тази сума е прибавена като задължение към главницата. В отговора на задача 4 ри вещото лице сочи, че неиздължените погасителна вноска за главница е в размер на 1 619.21 евро, като първата забава е за вноска от 29.01.21г. – 5.41 евро и незаплатени вноски 1.03.2021г. до 31.05.2021г. вкл.. След обявяване на предсрочната изискуемост за погасяване задълженията е заплатена обща сума от 5 172.92 евро и 76.44 лева и с тях са погасени слените задължения – 1 214.76 евро главница , 3 643.16 евро договорни лихви, и останалата част мораторна лихва, имуществени застраховки и нот.такси със сумата в лева. Към датата на заявлението по заповедното производство -26.01.2023г. оставащите дължими суми са в размерите, които са заявени от банката – 48 784.14 евро главница, възнаградителна лихва в размер 414.21 евро и мораторна лихва в размер на 9 761.20 евро или общи дължим размер е 58 959.55 евро.
По делото по искане на ответника е изискана информация от ЧСИ И.Б. досежно образуваното срещу ответника изппълнително дело № 142 от 11.11.2025г.. Видно от неговото съдържание това изпълнително дело е образувано по издадени заповеди за изпълнение по други заповедни производство. Съдът не може да направи извод за погасяване на задълженията по процесния договор въз основа на това удостоверение, тъй като други данни от страна на ответника не са представени. Наред с това самото погасяване на задълженията в рамките на изпълнението след издаване заповедта по чл.417 ГПК не е от значение, доколкото съдът преценява дължимостта на сумите към момента на издаване на заповедта. В случай, че задължението не се установи към този момент се дължи възстановяване на събраните в повече суми. Ответника не ангажира доказателства към момента на подаване на заявлението сумите да са били погасени или да са в размер различен от претендирания с исковата молба.
С оглед на изложеното исковете за установяване задълженията за лихви и главница и по кредита е изцяло основателен. Ответника юридическо лице е просрочил задълженията си по кредита за пет месеца – от януари до май 2021г. и банката е направил вземанията по кредита изцяло предсрочно изискуеми. Макар и да им погасяване на част от задълженията след предсрочната им изискуемост тя е незначителна и банката я е отчела към предявяване на заявлението по заповедното производство. Ответника не е ангажирал доказателства задълженията да са погасени към момента на заявлението. Удостоверението от ЧСИ Б. също не установява това обстоятелство. Твърди се наличие на предпоставките на чл.306 ТЗ поради настъпила непреодолима сила с оглед пандемията от Ковид 19 и ограничителните мерки налагани в обществото във връзка с нея. Ответника не ангажира доказателства да е уведомил банката, за затруднения в дейността си и невъзможност за заплащане на сумите поради твърдяната непреодолима сила, каквото е изискването на чл.306, ал.3 от ТЗ. Забавата в изплащане на задълженията е настъпило от началото на 2021 г., когато извънредното положение е било отменено и ограничителните мерки във връзка с пандемията са смекчени.
При липса на доказателства кредитополучателя да е уведомил банката за влошаване на 4 финансовото си състояние във връзка с пандемията, както и доказателства за такова влошаване, то съдът не може да приеме наличие на непреодолима сила.