Решение № 22956 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22956 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110115118 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. Н. Г. срещу „*******т“ – гр. София искове с правно основание както следва: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволненията, извършени със Заповед № 67/13.02.2024 г. на ректора на МУ – гр. София и със Заповед № 73 на декана на Факултет по обществено здраве „Проф. д.р Цекомир Воденичаров, ДМ“ за незаконни и тяхната отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманите преди уволнението длъжности „главен юрисконсулт“ по основното трудово правоотношение и „юрисконсулт“ по допълнителното трудово правоотношение; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за оставане без работа в резултат на двете, твърдени като незаконни уволнения и за периода 14.02.2024 г. – 14.07.2024 г. в размер на 34 061,16 лева по основното трудово правоотношение и 9486 лева по допълнителното трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата 1 365 лева като обезщетение за оставане без работа в периода 14.02.2024 г. – 01.07.2024 г. с оглед Допълнително споразумение от 30.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 01.04.2009 г. ищцата е сключила трудов договор с „*******т“ (МУ) – гр. София, по силата на който е заемала длъжността „юрисконсулт“ с място на работа – гр. София при пълно работно време. С Допълнително споразумение № 290/01.11.2014 г. ищцата е преназначена на длъжност „Главен юрисконсулт” в ректорат на МУ- София. Излага твърдения, че на 20.05.2019 г. е сключила трудов договор за допълнителен труд № 98 със същия работодател за 1 изпълнение на 0,5 щатна бройка на длъжност „юрисконсулт“ в администрация на факултет Обществено здраве „************в, дмн” при МУ - София. Със Заповед № 67/13.02.2024 г. на ректора на МУ – гр. София, считано от 14.02.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а трудовото правоотношение по допълнителния трудов договор № 98/20.05.2019 г. е прекратено със Заповед № 73, считано от 16.02.2024 г. на основание чл. 334, ал. 1 КТ. С Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. на ищцата е определено допълнително възнаграждение в размер на 300 лева за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г.

Ищцата твърди, че последно полученото трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е това за месец януари 2024 г. в общ размер на 5 676,86 лева, от които 4 317,00 лева основно трудово възнаграждение и 1 359,86 лева допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а последното получено брутно трудово възнаграждение по допълнителното трудовото правоотношение е за месец януари 2024 г. и е в размер на 1 581,00 лева. Ищцата поддържа, че издадената Заповед № 67/13.02.2024 г. за прекратяване на основното трудово правоотношение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не е приложимо по отношение на нейното трудовото правоотношение. В тази връзка излага доводи, че МУ не е стопанска организация, няма за цел постигане на финансови резултати, а обучение на студенти, вследствие на което не е сключван договор за управление, не е приета бизнес задача с конкретни икономически и стопански параметри. Същевременно, ищцата твърди, че заеманата от нея длъжност не е ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Поддържа, че процесната заповед е издадена при злоупотреба с право и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като след назначаването на проф. д-р Бойчо Ладжов, дм за ректор на МУ-София, същият е прекратил трудовите правоотношения с петима служители, назначени от предходния ректор на длъжностите главен секретар, началник отдел „Финансово-счетоводен“, ръководител отдел

„Финансово счетоводен отдел“, началник отдел

„Административен“, началник отдел „Човешки ресурси“ и служителят, изпълняваш трудови функции на шофьор. В тази връзка се поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено не със законна цел, а единствено, за да се прекрати трудовоправната връзка между нея и МУ - София, както и между университета и останалите служителите на посочените длъжности, назначени от предходния ректор. По отношение на Заповед № 73 ищцата поддържа, че същата е незаконосъобразна поради злоупотреба с право. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, касаещи основното трудово правоотношение като неоснователни, а тези, касаещи допълнителното трудово правоотношение – и като недопустими. По отношение на предявените искове, касаещи допълнителното съществувалото между страните трудово правоотношение излага съображения, че работодател по същото е бил Факултетът по обществено здраве /ФОЗ/, трудовото възнаграждение на ищцата по това правоотношение е изплащано от делегирания съгласно Заповед РК 36-419 от 22.02.2024 г. бюджет на ФОЗ, и последният разполага със собствен БУЛСТАТ, поради което този факултет е самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Оспорва предявените 2 искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че по отношение на нейното трудово правоотношение не е било приложимо основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. В тази връзка излага твърдения, че университетът е пълноправен стопански субект и поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗВО, предмет на дейност на висшето училище е подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност, повишаване квалификацията на специалисти и развитие на науката, културата и иновационната дейност, поради което дейността на МУ – гр. София не може да бъде сведена единствено до обучение на студенти, специализанти и докторанти, а включва и извършването на стопанска дейност, свързана е основната му дейност по 6, ал. 1 ЗВО и реализацията на създадените от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост, по смисъла на чл. 90, ал. 3, т. 4, б. „а“ ЗВО.

Освен това, съгласно чл. 90, ал. 3, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 3 и чл. 13, ал. 2 ЗВО, МУ – гр. София отдава под наем части от предоставените му за управление и собствени недвижими имоти, извършва информационни търсения в научната медицинска периодика, извършва научни изследвания, закупува медицинска техника и консумативи за целите на обучението, прави капиталови разходи, свързани с базите за обучение и университетските болници, привлича чуждестранни студенти платено обучение и други, които по своя характер, представляват стопанска дейност.

Поддържа, че по смисъла на § 1 от ЗСч „бюджетни предприятия“ са всички лица, притежаващи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно ЗПФ, включително Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавни висши училища, Българска академия на науките и т.н., както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на§ 1, т. 5 от Закона за публичните финанси. Излага доводи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО министърът на образованието и науката е сключил договор за управление на МУ- гр. София № Д01 -2/05.01.2024 г. с избрания от общото събрание ректор проф. д-р Бойчо Ланджовдм и от тази дата ректорът е започнал да изпълнява своите функции, включително и по отношение изпълнението на параметрите, заложени в договора и Политиката за развитие на университета, а поетите ангажименти пред академичната общност следва да се извършат от екип, на когото ректорът може да разчита. Ответникът излага и твърдения, че ищцата е заемала ръководна длъжност по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като, от една страна, същата е била пряко подчинен на ректора на висшето училище и няма свързващо звено между тях, а от друга е изпълнявала ръководна длъжност, видно от длъжностната характеристика. Поддържа, че не е налице злоупотреба с право по смисъла и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, а освобождаването на ищцата е с цел е да бъде дадена възможност за сформиране на нов екип, с помощта на който ректорът да изпълни поставените му цели и задачи от министъра на образованието и науката в пълен обем. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа ответникът поддържа, че сумата от 1365 лева, получавана от ищцата на основание Допълнително споразумение № 5/30.06.2023 г. е по проект и няма постоянен характер, а възнаграждението се дължи на база конкретно извършена дейност, поради което тази сума не следва да бъде взета предвид при определяне размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата. Поддържа, че издадената заповед за прекратяване на допълнителното трудово правоотношения е законосъобразна.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените трудов договор № 77/01.04.2009 г. (л.11) и допълнително споразумение № 290/01.11.2014 г. (л.12) се установява, че между тях е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“, което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 67/13.02.2024 г. на ректора на МУ –гр. София на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Безспорно между страните е също, че по силата на трудов договор за допълнителен труд № 98/20.05.2019 г. ищцата е изпълнявала длъжността „юрисконсулт“ на 0,50 длъжност в администрацията на факултета по обществено здраве към МУ – гр. София, като допълнителното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ, считано от 16.02.2024 г. със Заповед № 73 на декана на ФОЗ.

Разликата в твърденията на страните се състои в това, че според ищцата университетът не е предприятие и тя не е заемала ръководна длъжност, а трудите й правоотношения са прекратени поради желанието на новия ректор да премахне съществуващите правоотношенията между университета и служители на определени длъжности, назначени от предходния ректор, поради което е налице и злоупотреба с право, и нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права от страна на работодателя. Ответникът от своя страна твърди, че университетът е самостоятелен стопански субект и ищцата е изпълнявала ръководна длъжност, а трудовото правоотношение е прекратено с цел да бъде сформиран нов екип, с помощта на който новият ректор да изпълни поставените му цели и задачи от министъра на образованието и науката в пълен обем. Поради това, ищцата твърди, че издадените заповеди за прекратяване на основното и допълнителното трудови правоотношения са незаконосъобразни, а ответникът твърди, че същите са законосъобразни, а по отношение на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за допълнителен труд – и че не е легитимиран да отговаря по предявените искове.

По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ по отношение на основното трудово правоотношение:

Проверката на съда за законосъобразност на уволнението е ограничена от заявените от ищеца с исковата молба оплаквания за незаконосъобразност на уволнението. Така съгласно разясненията, дадени от ВКС (Решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ІVто ГО; Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 44/2011 г. на ІV-то ГО; Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ІV-то ГО; , постановени по реда на ч. 290 ГПК), ищецът по иск по чл. 344, ал. 1 КТ за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, като съдът не може да основе решението си по иск за признаване на незакононност и отмяна на уволнение на факти, които опорочават уволнението (опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя), но не са посочени в исковата молба.