Присъда № 18 от 13.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Към Присъда № 18/13.03.2024 г. по НОХД № 1742/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура Бургас обвинителен акт по досъдебно производство № 200/2019 г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, вх. № 9759/2019 г. и пор. № 561/2019 г. по описа на ОП - Бургас по обвинението на Х. А. Х. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6, вр. чл. 26 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа обвинението против Х. А. Х., така както е било повдигнато и предявено. Намира, че същото е било доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК.

Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание по първото обвинение в размер на девет месеца лишаване от свобода. Пледира също така на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не бъде налагано наказанието глоба, което е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода. По второто обвинение пледира да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като също на основание чл. 55, ал. 3 да не бъде наложено наказанието – конфискация на част или на цялото имущество“.

Накрая предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Защитата на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. Предлага делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. По наказанието изразява съгласие с предложеното от прокурора.

В съдебно заседание подсъдимия, редовно призован, се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия Х. А. Х. - роден на *** г. в ***, община Руен, област Бургас, с постоянен адрес: ***, община Руен, област Бургас, ***, *** гражданин, ***, *** образование, месторабота - ******, длъжност - ***, неосъждан, с ЕГН **********.

1

С решение по фирмено дело №535/2002 г. по описа на Окръжен съдБургас в търговския регистър било вписано дружество с ограничена отговорност „С.М.“ ООД ЕЖ 1028*****, а считано от 15.06.2008 г. дружеството било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията. Търговското дружество било учредено с капитал от 5 000 лева, със съдружници подс. Х. А. Х., който бил и управител, и Б.К., притежаващи съответно 4 900 лева и 100 лева от дяловия капитал на дружеството.

На 21.08.2009 г. било вписано прехвърляне на 500 лева от капитала на дружеството в полза на св. З.К.М., съответно 100 лева от Б. К. и 400 лева от подс. Х. Х..

На 24.09.2013 г, било проведено Общо събрание на съдружниците в „С.М.“ ООД, на което било взето решение /вписано на 30.09.2013 г./ св. М. да бъде избрана за втори управител на дружеството.

През периода 30.09.2013 г. - 31.01.2017 г. „С.М.“ ООД било представлявано и управлявано, заедно и поотделно, от двама управители подс. Х. А. Х. и св. З.К.М.. Същите лица са били и единствените съдружници в дружеството с дялове, както следва: за Х. - 90 %, за М. - 10%. През гореописаният период основния предмет на дейност на дружеството бил извършването на услуги в областта на строителството и ремонта, в качеството на изпълнител по договори за възлагане на строително-монтажни работи /СМР/ от различни лица. Дейността се осъществявала, посредством наети от фирмата работници и възлагане на подизпълнители, въз основа на сключени договори с тях. Свидетелката З. М. представлявала и управлявала дружеството по отношение на работници и служители, счетоводство, организация на работа, контакти с доставчици и клиенти на дружеството, а подс. Х. Х. е бил лицето, което е вземало основните решения във връзка с дружеството - договаряне с възложители, подизпълнители и доставчици, като обем на услугата, цени, срокове и др. включително и подписване на договори с тях, както и всичко свързано със строителството откъм техническата му част. Именно той е бил действителния управител и собственик на „С.М.“ ООД, който е вземал важните решения, свързани с дружеството, като св. М. винаги го информирала и следвала указанията му във връзка с дейността на дружеството. Считано от 08.12.2005 г. „С.М.“ ООД било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, като удостоверението за регистрация било връчено лично на подс. Х. а на 02.04.2018 г., било дерегистрирано на основание чл. 9б от ЗДДС.

През 2012 г. – 2019 г. счетоводството на „С.М.“ ООД се осъществявало от счетоводна къща „Д.А.“ ООД, с управител св. Д.П.. Същата била упълномощена от управителя - подс. Х. Х., и винаги лично подавала справките -декларации /СД/ по ЗДДС и декларациите по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на дружеството, чрез свой електронен подпис, но винаги след информиране на представителя на дружеството - св. З. М., за резултатите по изготвените декларации. Личното обслужване на дружеството, като оперативно счетоводство, а именно изготвянето на СД по ЗДДС и декларациите по ЗКПО за периода се е 2 извършвало от св. Д.П. - счетоводител в „Д.А.“ ООД, след предоставяне от св.

З. М. на първичните счетоводни документи в оригинал. По отношение на счетоводството, служителите от „Д.А.“ ООД са контактували единствено със св. М., а на по - късен етап вече с единствения управител на дружеството подс. Х. Х..

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 ЗДДС. Според чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките и 2. дневник за продажбите.

През месец юни 2014 г. подс. Х., с цел да намали дължимият ДДС, начислен за продажби, извършени от „С.М.” ООД, по неустановен начин се снабдил с данъчна фактура за покупки, с доставчик „Т.**“ ЕООД, и получател „С.М.” ООД, за извършени доставки, за да може дружеството, представлявано от подс. Х., да приспадне част от дължимия за внасяне данък върху добавената стойност.

Подсъдимият Х. бил наясно, че фактурата, която била издадена от името на „Т.**„ ЕООД, няма да отразява реална доставка, тъй като самият той знаел, че това дружество не е доставчик на „С.М.“ ООД, но въпреки това се снабдил със следната данъчна фактура – ДФ № 38/21.04.2014 г., с данъчна основа без ДДС - 6 120,00 лева, начислен ДДС - 1 224,00 лева, с предмет „извършено СМР съгласно акт 19“, издадена от „Т.**“ ЕООД.

През данъчния период 01.06.2014 г.-30.06.2014 г. „С.М.” ЕООД извършило доставки /продажби/ в качеството на доставчик по смисъла на чл.

11, ал. 1 от ЗДДС „Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга”, с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС, в размер на 517 177,18 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 103 435,42 лева. Извършените доставки /продажби/ били надлежно отразени в дневника за продажби.

За да избегне установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 224,00 лева, подс. Х., чрез св. З. М., представил гореописаната фактура с невярно съдържание на свидетелите Д.П. и Д.П., за осчетоводяване и включване в месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчния период 01.06.2014 г. -30.06.2014 г.

Вследствие на това, посочената фактура с размер на данъчната основа 6 120,00 лева и ДДС върху тази сума в размер на 1 224,00 лева, била включена в отчетния регистър „дневник на покупките” на „С.М.” ООД, като по този начин в него били удостоверени неверни обстоятелства - че е извършена посочената сделка с доставчик „Т.**“ ЕООД. На базата на този регистър, свидетелите Д.П. и Д.П. извършили технически действия по попълването на месечната справка-декларация по ЗДДС с вх. № 02001946231/14.07.2014 г., като същата заедно с отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП-Бургас, по електронен път, чрез електронен подпис, с титуляр св. Д.П..

3

По този начин, използвайки документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - гореописаната данъчна фактура с невярно съдържание, без да е налице реална доставка, и потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по силата на закон, подс. Х., в качеството си на управител на „С.М.” ООД, невярно декларирал пред органите доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен по приходите - ТД на НАП-Бургас, че размера на получените от „С.М.“ върху тях ДДС, за данъчния период 01.06.2014 г.-30.06.2014 г. е 515 912,44 лева, съответно ДДС за тези доставки е 103 182,47 лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 509 792,44 лева и съответно ДДС за тях 101 958,47 лева.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В резултат на това невярно деклариране, подс. Х. приспаднал неследващ се данъчен кредит, по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 1 224,00 лева, като по този начин избегнал установяването на действителния размер на дължимия от данъчно задълженото лице „С.М.” ООД ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне 252,95 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 1 476,95 лева, като по този начин избегнал и плащането му.

През месец юли 2014 г. подс. Х., с цел да намали дължимият ДДС, начислен за продажби, извършени от „С.М.” ООД, по неустановен начин се снабдил с данъчна фактура за покупки, с доставчик „Т.**“ ЕООД, и получател „С.М.” ООД, за извършени доставки, за да може дружеството, представлявано от подс. Х., да приспадне част от дължимия за внасяне данък върху добавената стойност.

Подсъдимият Х. бил наясно, че фактурата, която била издадена от името на „Т.**„ ЕООД, няма да отразява реална доставка, тъй като самият той знаел, че това дружество не е доставчик на „С.М.“ ООД, но въпреки това се снабдил със следната данъчна фактура – ДФ № 39/21.04.2014 г., с данъчна основа без ДДС - 7 879,50 лева, начислен ДДС - 1 575,90 лева, с предмет „извършено СМР съгласно акт 19“, издадена от „Т.**“ ЕООД.

През данъчния период 01.07.2014 г.-31.07.2014 г. „С.М.” ЕООД извършило доставки /продажби/ в качеството на доставчик по смисъла на чл.

11, ал. 1 от ЗДДС „Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга”, с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС, в размер на 149 693,81 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 29 938,76 лева. Извършените доставки /продажби/ били надлежно отразени в дневника за продажби.

За да избегне установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 575,90 лева, подс. Х. представил гореописаната фактура с невярно съдържание, чрез св. З. М., на свидетелите Д.П. и Д.П. за 4 осчетоводяване и включване в месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчния период 01.07,2014 г. — 31.07.2014 г.

Вследствие на това, посочената фактура с размер на данъчната основа 7 879,50 лева и ДДС върху тази сума в размер на 1 575,90 лева, била включена в отчетния регистър „дневник на покупките” на „С.М.” ООД, като по този начин в него били удостоверени неверни обстоятелства - че е извършена посочената сделка с доставчик „Т.**“ ЕООД. На базата на този регистър, свидетелите Д.П. и Д.П. извършили технически действия по попълването на месечната справка-декларация по ЗДДС с вх. № 2001959306/14.08.2014 г., като същата заедно с отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП-Бургас, по електронен път, чрез електронен подпис, с титуляр св. Д.П..