Решение № 7182 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7182 гр. С., 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20241100110940 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск от К. Х. Б., ЕГН **********, С., ул. ******** против „ТОПЛИВО ИМОТИ“ АД, ЕИК 202522636, С., ул. ********, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата 96 000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил поради неправомерно ползване на имота, собственост на ищеца, за периода 25.11.2021 г. - 25.08.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът К. Х. Б. е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., р-н „Витоша“, м. „Ботаническа градина“, с площ 1113 кв.м., по наследство и по дарение. Ищецът посочва, че ответникът е собственик на съседния имот с идентификатор ***, но е приобщил, ползва и владее част от собствения на ищеца имот. Поради отказ на ответното дружество да предаде владението на имота след отправена нотариална покана, ищецът подал ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за периода от 25.10.2021 г. до 25.11.2021 г.

С решение № 2263 от 03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 14208/2021 г. по описа на СГС ответното дружество било осъдено да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор ***. Решението влязло в сила на 17.05.2024 г., след като било потвърдено с решение № 328 от 25.03.2024 г. по гр .дело № 2052 по описа за 2023 г. на Апелативен съд, С..

Заявява, че ответното дружество продължава да държи и да ползва част от процесния 1 поземлен имот без основание.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да осъди ответниците на основание чл. 59 ЗЗД при условията на солидарност да му заплатят посочените суми със законните последици – лихви и разноски.

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на свидетели и назначаването на експертиза.

В хода по същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло така, както е предявен, ведно със законните последици, включително разноски по представен списък.

Ответникът „Топливо имоти“ АД оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Отрича дружеството да ползва процесния имот в сочения от ищеца период, а именно: от 25.11.2021 г. до 25.08.2024 г., както и към момента на отговора на исковата молба.

Посочва, че, след завеждане на дело за собственост върху имота отстрана на ищеца през 2021 г., изпълнителният директор на дружеството - ответник забранил на служителите си да влизат или преминават в процесния имот. Оттогава ответното дружество не ползва имота и не пречи на ищеца да го ползва.

Излага, че на границата между процесния и собствения на ответника имот с идентификатор *** е имало кладенец, който до началото на 2021 г. се е използвал от „ Топливо имоти“ АД, но от 2021 г. кладенецът е засипан и не се ползва.

За доказване твърденията и оспорванията си е поискал допускане на свидетели.

По същество моли съда на отхвърли предявения иск, като неоснователен, като му присъди разноски по представен списък. Възразява срещу размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** , с площ 1 113 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с номер по предходен план 2160, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, с адрес на имота: гр. С., СО - район „Витоша”, м. „Ботаническа градина“.

Не се спори между страните, че с решение № 2263 от 03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 14208/2021 г. по описа на СГС, I-26 с-в, влязло в сила на 17.05.2024 г., като потвърдено с решение № 328 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 2052 по описа за 2023 г. на САС, С. ответникът е бил осъден, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на ищеца владението върху процесния поземлен имот, описан по - горе.

Със същото съдебно решение ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата 1 692 лв.

– обезщетение за неправомерно ползване на имота за периода 25.10.2021 г. – 25.11.2021 г.

2

По искане на двете страни и за доказване на твърденията и оспорванията им и, в частност, досежно ползването на прозесния имот, съдът изслуша четирима свидетели – по двама, посочени от всяка страна.

Свидетеля И.Ц. е приятел на ищеца от 30 години. Познава процесния имот, негова собственост, който се намира от дясната страна на магазин Фантастико, на сегашното кръгово на Драгалевци., посещавал го е още отдавна – преди 15 години. Минава на практика всеки ден покрай него. Преди 6-7 години уведомил К. Б. за изкопи в него и тогава започнали проверка за установяване на собствеността му. Според показанията му, имотът понастоящем се ползва от строителна компания, в него има строителни материали. За последно е бил в имота през м. януари 2025 г. Според показанията му, вътре е виждал мотокарче, камион, палети, строителни материали. К. не може да ползва имота с4и. Отвън няма вход към него, трябва да се влезе през другия имот.

Свидетелят П.С.С. също е приятел на ищеца. Знае за процесния имот, който се намира на околовръстното – между Ботаническата градина и едно поточе. Той заяви, че Б. не може да си ползва имота, тъй като се е ползвал от „Топливо“, а сега го ползва някаква друга фирма „Макс трейд“ или нещо такова. Преди пет – осем години ищецът, който живее в САЩ, му споделил, че ответното дружество се е нанесло в неговия имот. Пряк достъп до него няма, от пътя не може да се влезе директно в него, той е заграден от имота на „Топливо“, двата имота имат общ двор. За последно свидетелят го е посетил през м. юни 2025 г. по молба на ищеца и е констатирал, че вътре има палета и някакви камиончета. Ищецът даже му е споменавал, че една от постройките на +Топливо“ е в неговия имот. Впечатленията на дв. С. от този имот са от посещенията му два пъти месечно.

Свидетелят Е.Д. Н. работи като шофьор към „Мега транс“, ЕООД и обслужва Ботаническата градина. Той заяви, че процесният имот се намира по средата на техния имот, но не познава собственика. Свидетелят всеки ден е в скалада – по 6 часа 5 дни в седмицата.

Не е виждал в имота на ищеца палети или други строителни материали, нито да се движат в него камиончета. Той заяви, че през 2021 г. има издадена заповед на началник – склада да не се взила вътре в този имот /който се намира по средата на имота на дружеството – работодател на свидетеля. Не е виждал в него да влиза никой, въпреки че, за да стане това, трябва да се мине през имота, собственост на дружеството. Той заяви още, че имотът не може да се види от улицата, тъй като в имота, в който се намира склада постоянно има камиони и бусове, има стока – строителни материали, която пречи на видимостта. За да се види този имот, трябва да се влезе вътре в големия имот, през вратата откъм пътя, която води до склада. Имотът е от две части – едната е стръмна, оттам влизат животни. другата част никой не ползва от 2021 г., тъй като служителите ползват издадената заповед.

Свидетелят Н. каза още, че магазинът за строителни материали работи до 17,00 ч. и после целият имот се заключва и има СОТ. Обектът се охранява.

Свидетелят М.А.К. работи в „Мега транс“, ЕООД, Строителна борса.Познава процесния имот, който се намира в техния имот. Ограден е от три страни, а от четвъртата е обрасъл с храсти и дръвчета. Не е виждал собственика и не го познава. Той заяви, че в складовата база 3 аима строителни материали, а в имота, предмет на настоящото дело, няма – той е празен, от 2021 г., когато е издадено разпореждане да не се влиза в него. Достъпът до този имот е само през техния имот. Клиенти на склада и магазина могат да преминават през имота свободно.

Магазинът работи от 8 до 17,00 ч., след това се заключват порталите и се пуска аларма – СОТ, който обхваща и имота на ищеца. Св. К. каза още, че отвън е трудно да се види какво има в процесния имот, има рекламни пана, служебните камиони са паркирани до улицата.

Собственикът също не би могъл да има достъп до улицата.

В хода на производството по делото бяха е назначени и изслушани две съдебно – технически експертиза със задача да се даде заключение относно размера на средната месечна пазарна цена за имота за периода от 25.11.2021 г. до 25.08.2024 г. на база на което да се изчисли обезщетението за лишаване от ползване на имота, което ищецът претендира.

Според вещото лице, изготвило първоначалната съдебно – техническа експертиза, средномесечният наем за целия имот за посочения период възлиза общо на 68 013 лв. /или 2 061 лв./месечно/.

За определяне на средната пазарна цена на квадратен метър за конкретния район и определения период от време са използвани приходния метод, сравнителния метод и метода на пазарните аналози

И двете страни оспориха заключението на експертизата, като заяви, че изчисленията на вещото лице са некоректни, тъй като следва да се намерят пазарни аналози за имоти, които са в непосредствена близост до процесния.

Съгласно заключението на повторната съдебно – техническа експертиза, средната пазарна стойност на имота за исковия период възлиза на 58 474 лв. За изготвянето на тази експертиза експертът е работил само въз основа на метода на пазарните аналози, който, както заяви в съдебно заседание, е преценил за най – подходящ за изготвяне на обективна и коректна експертиза.

Тази експертиза отново бе оспорена – от ответната страна – с мотивите, че процесният имот се състои от две части, които са коренно различни, а са оценени по един и същ начин, подбраните от вещото лице аналози са на имоти с достъп до тях, а оценяваният имот е без директен достъп, заедно с това като аналог са използвани цени, отразени в предлаганите оферти, а не в сключени са такива имоти договори.

В хода на делото ищецът представи Протокол № РВТ24-ГП94-2802-/6//26.09.2025 г. за определяне цена на право на преминаване по чл. 192, ал. 6 ЗУТ по отношение на процесния имот, издаден по заявление, подадено от ищеца К. Б. от 18.12.2024 г. Ответникът се противопостави на приемането на това доказателство, тъй като то касае бъдещо несигурно събитие и съдът, пред вид факта, че посоченият протокол няма стабилитет – все още не е бил съобщен на заинтересованите лица, които могат да го обжалват по съответния предвиден ред, намира, че това доказателство не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.

До момента на приключване на устните състезания претендираната от ищеца сума не е 4 заплатена от ответниика.

Други релевантни по спора факти по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и приетата съдебно – техническа експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск е субсидиарен - правото на ищеца да го предяви възниква само, ако няма на разположение друг иск, с който да се защити.

В настоящия случай ищецът претендира, че, като собственик на процесния недвижим имот, е бил лишен от правото да го ползва, тъй като имотът е бил ползван и понастоящем се ползва от ответника и за това той трябва да му заплати обезщетение.

По делото е прието за безспорно установено, че ищецът собственик на процесния имот.

Доказа се, че с влязло в сила решение на СГС, I-26 с-в ответникът е бил осъден да му предаде, на основание чл. 108 ЗС, владението на процесния имот, който е ползвал през периода 25.10.2021 г. – 25.11.2021 г., както и да му заплати дължимото обезщетение за ползването му през същия период.