Решение № 602 от 25.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Ловеч, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100617 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД против П. Л. Д. за установяване на вземане за главница по договор за потребителски кредит по издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между страните на 21.04.2023 г., от разстояние, е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 1 200,00 лв.

Поддържа се, че ищецът е изпълнил задължението си по договорната връзка и е превел по сметка на ответника уговорената сума.

В договора изпълнението от страна на ответника е уговорено на части (осем вноски) за периода 21.05.2023 г. до 17.12.2023 г., а към датата на депозиране на исковата молба не е предложено изпълнение по вноска с падеж 17.11.2023 г. в размер на 150,00 лв., вкл. част от главницата.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 150,00 лв. – вземане по главница с падеж 17.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на образуване производството по издаване на заповед за изпълнение до изплащането й и сторените разноски, в това число в производството по издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е постигнато съгласие и е сключен договор за кредит, а в изпълнение на поетите от ищеца задължения по него е получил сумата от 1 200,00 лв. Признава, че по договора не е предложил изпълнение за цялата дължима сума, в частност такова за търсената от него сума по главница в размер на 150,00 лв. по вноска с падеж 17.11.2023 г.

Ответникът оспорва валидността на уговорката в договора за заплащане 1 на неустойка и поддържа, че тя по своята същност съставлява възнаграждение за ползване на предоставен финансов ресурс и като такова следва да бъде включена в общия размер на разходите. Несъобразяването й поддържа, че води до неправилно определяне годишния процент на разходите.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а в молба-становище от 13.08.2025 г. ангажира становище за основателност на исковата претенция.

Ответникът се представлява по делото от адв. Г., който по същество излага становище за неоснователност на претенцията за установяване на вземането на договорно основание, а като част от чиста сума по недействителен договор, като поддържа възраженията в отговора за недействителност на договорната връзка.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в рамките на образувано ч. гр. д. № 313/2025 г. на РС Ловеч, е издадена заповед за изпълнение. Със заповедта е разпоредено П. Л. Д. да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата 630,00 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на завеждане на заявлението - 23.01.2025 г. до окончателно й изплащане, договорна лихва от 74.25 лв. за периода 20.07.2023 г. до 17.12.2023 г., 92.68 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.12.2023 г. до 06.01.2025 г. и разноските в размер на 21,25 лв. - държавна такса и 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Изпълнението на заповедта е оспорено.

Страните не спорят, че между тях е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 1 200,00 лв.

От ангажирания по делото препис на договор за предоставяне на кредит и общи условия се установява, че от разстояние страните са уговори предоставянето на кредит в размер на 1 200,00 лв., със срок за връщането му от 240 дни, ведно с договорно възнаграждение с фиксиран размер за срока на договора размер от 40,15 % и лихвен процент на ден при отказ от договора от 0,11 %. Общият размер на дължимата сума по договора е 1 378,20 лв., а при непредоставено обезпечение 1 764,30 лв. Годишният процент на разходите е 48,44 %, определен при следните допускания: договора е валиден за уговорения в него срок, всяка от страните ще изпълни задълженията си в срок, няма да се начисляват разходи за събиране, забава и неустойки за неизпълнение, като при изчисляването му е спазена методиката по чл. 19, чл. 2 ЗПК. Кредиторът е поел задължението да предостави сумата по кредита чрез превод по банкова сметка или в офис на „Изи Пей“АД, а потребителя в 5дневен срок от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, за което се представят бележки, че работят по безсрочни трудови правоотношения с нетен размер на доходите от 1 000,00 лв., не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължени към други банкови и финансови задължения и да имат кредитна история пред БНБ в рамките на последната 2 година „редовен“, да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция за срока на договора и 30 дни след края на срока на договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, че заемателят дължи заплащането на неустойка в размер на 386,10 лв., която се начислява от деня следващ неизпълнението и са заплаща с месечните вноски, а при предсрочно прекратяване се редуцира, съобразно договорната лихва. Изпълнението по договора е уговорено на осем вноски с падежи в периода 21.05.2023 г. до 17.12.2023 г. с размер на главницата по всяка от тях от 150,00 лв. и променлив размер на договорната лихва. При неизпълнение на задължението да предоставяне на обезпечение неустойката се изпълнява също на части в рамките на първите шест вноски, с размер от 64,35 лв.

От водената между страните електронна комуникация в рамките на срока на действие на договора се установява, че в нея ответникът е уведомен, че от деня на сключването на договора дължи изпълнения за цялата, посочена сума в договора, вкл. за посочената в него неустойка за непредставено обезпечение в срок, както и че текущо ищецът е канил ответника да предложи изпълнение за вноските с включено в тях вземане за заплащане на неустойка.

В договора е предвидена възможност за отказ от договора от потребителя в рамките на 14 дни от сключването му без неустойка, а след това след връщане на главницата, ведно с лихва за отказ от договора за всеки ден на ползването до деня на връщането, но не по-късно от тридесет дни от изпращане на уведомлението до кредитора.

По делото е ангажиран преводно нареждане от ищеца към ответника за сумата от 1 200,00 лв. с посочено в него основание - договор за заем № 434667. Между страните не е спорно, че сумата, предмет на договорната връзка, е получена от ответника.

Не е спорно по делото, че по договора ответникът не е предложил изпълнение за цялата дължима сума, в частност такова за търсената част от главница в размер на 150,00 лв., по вноска с падеж 17.11.2023 г.

Фактите съдът установява на база приетите писмени доказателства, които не са оспорени от страните, при отчита, че основната част от тях (сключването на договора, предаването на сумата и непогасяването на вземането, за което се търси установяване) също не се оспорват.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за установяване на вземане за главница по договор за потребителски кредит по издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД.

Между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и ответника П. Л. е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец. По делото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител по договорната връзка.

Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние и попада под режима на Закона за предоставяне на финансови услуги от 3 разстояние (ЗПФУР). Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови услуги като кредитирането.

Попълването на електронни формуляри в интернет базирана платформа, размяната на кореспонденция чрез имейл и текстови съобщения – чрез каквито е водена комуникация между страните по повод сключването на договора, попадат в приложното поле на посочения нормативен акт.

Информацията за сключения договор е съхранена на траен носител съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 10 на ДР на ЗПК. В процеса на кандидатстване на ответника са предоставени индивидуалните условия и необходимата преддоговорна информация (годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, срок на договора, размер на вноските, вкл. общите условия за ползване на кредита), с което кредиторът е изпълнил задължението си по чл.

18 ЗПФУР.

Отчитайки потребителския характер на договорната връзка, по която се търси изпълнение, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в него.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието му, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.

Както съдът посочи по-горе в мотивите си договорът е сключен в изискуемата от закона форма, а информацията относно съдържанието й е съхранена на траен носител, които позволява нейното възпроизвеждане.

На ответника е предоставен кредит в размер на 1 200,00 лв., а сумата е преведена по посочена сметка.

В договора е посочен в цифрово изражение (като процентно съотношение) на годишния процент на разходите, но не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, съгласно изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Годишният процент на разходите по потребителските кредити отразява общите разходи по кредита за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от общия размер на кредита, когато е приложимо (чл.

19, ал. 1 ЗПК), като той включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение от 19.09.2019г. по дело С-290/19), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска практика (Определение от 16.11.10 г. по дело С– 76/10). СЕС приема в практиката си, че съдът следи служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и прогласява 4 недействителност на договора при нарушаването им (Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14).

В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че процентът на годишните разходи към момента на сключването му е 48,44 %. С отразяването му (на ГПР-то) е изпълнено формалното изискване на чл. 11, т.

10 ЗПК, а размерът му е в рамките на законово въденето ограничение в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При остойностяване на разходите съдът не счита, че са взети предвид всички извести на кредитора към датата възникване договорната връзка, в частност разходите за неустойка, който потребителят следва да заплати при непредоставено в срок обезпечение.